Обединението на Германия отдавна е приключило в политическия смисъл на това понятие. Не обаче и в икономиката, където изоставането не е наваксано. На източните провинции им трябва още време, каквото обаче те нямат.
default
Само си представете: за една година 400 хиляди души се преселват на Запад. Това става през 1989-та, когато падна Берлинската стена. Година по-късно още 400 хиляди преминават от Източна в Западна Германия – истинско бягство от територията на бившата ГДР. Тогавашният германски канцлер Хелмут Кол е поставен под силен натиск. Три месеца след падането на стената той обявява валутния съюз. От 1 юли 1990 година гражданите на ГДР трябва да получат германската марка – също и като стимул да останат в родината си. Този подарък обаче има висока цена, която се плаща и днес.
На 9 февруари 1990 година тогавашният експертен съвет за оценка на икономическото развитие изпраща писмо до канцлера. Четиримата икономисти умоляват Хелмут Кол да настоява първо за икономически реформи, които да предшестват въвеждането на валутния съюз. “Смятаме бързото осъществяване на валутния съюз за погрешно средство за спирането на потока от преселници”, пишат четиримата експерти.
Краят на конкурентоспособността
Хелмут Кол не взема под внимание техните съображения. От 1 юли 1990 година заплатите, възнагражденията и пенсиите вече се изплащат в германски марки в съотношение 1:1 спрямо източногерманската марка. Този обменен курс обаче не съответства на производителността на двете икономики. В края на комунистическата диктатура в ГДР, производителността отговаря на 1/3 от тази в Западна Германия. Обменният курс предизвиква многократно повишение на цените в Източна Германия.
Източногерманските предприятия окончателно загубват своята конкурентоспособност, след като западногерманските синдикати и работодатели се разбират за източногерманските заплати през пролетта на 1991 година, които започват бързо да растат. “Отчасти те изпревариха развитието на производителността, което означава, че много предприятия не можеха да се справят с високите възнаграждения”, казва Герхард Хаймполд от Института за икономически изследвания Хале (IWH).
default
Епизод от щурма на банките при въвеждането в ГДР на германската марка
Много предприятия в Източна Германия не издържат и са принудени да спрат производството си. До 2005 година мащабният процес на деиндустриализация води до загуба на един милион работни места, е изчислил Герхард Хаймполд. До 1997 година безработицата в Източна Германия се покачва до 17,7 процента. Много млади и добре образовани източногерманци се преселват в Западна Германия. А през 2005 година безработицата в източните провинции достига рекордно висока стойност – 18,8 процента.
Оттласкване от дъното
През 2006 година започва обратът. Броят на безработните започва да спада, като през през 2013 година безработицата в източните провинции достига най-ниското си ниво от 1991 година насам – 10,3 процента. Ако се вгледаме по-задълбочено в цифрите, ще установим, че елементарните сравнения между Изтока и Запада вече не са достатъчни. Така напримар безработицата в Тюрингия е по-ниска от тази в Северен Рейн-Вестфалия или Бремен. А някои източногермански градове и общини, с безработица между 4 и 6 процента, биха се вписали по-добре в една Бавария или Баден Вюртемберг.
Най-впечатляващ обаче е икономическият подем през първите пет години след падането на Берлинската стена. Държавната хазна на ГДР товава е празна, а Източна Германия има огромна нужда от инвестиции в пазара на жилища, инфраструктурата и предприятията. До средата на 90-те години БВП на глава от населението нараства със същите темпове от времето на западногерманското икономическо чудо след войната. По данни на института Ifo в Дрезден, между 1991 и 2013 година са инвестирани560 милиарда евро в мерки, стимулиращи икономиката в източните провинции. “Това беше добра инвестиция”, казва Герхард Хаймполд. Днес оборудването на промишлените предприятия в източните провниции е по-добро от това на Запад, инфраструктурата е по-модерна, градските центрове са уредени, а университетите имат добра база.
Структурни проблеми
Същевременно мащабите на второто германско икономическо чудо създават грижи на икономистите. Защото, след първоначалното наваксване, идва стагнацията. От около 20 години е спрял процесът на изравняване на основните икономически показатели на Изток и на Запад. Към днешна дата БВП на глава от населението в източните провниции се равнява на 2/3 от този в старите западни провинции.
default
Източните стоки отново са търсен продукт
“Изтокът няма нужда да догони на 100 процента Запада, но 67 % са малко”, казва Клаус-Хайнер Рьол от Института на германската икономика в Кьолн. Дори най-слабата в икономическо отношение западна провинция, Шлезвиг-Холщайн, достига 82 процента. “Ако вземем предприятията с 100 до 250 работници и ги сравним, ще установим, че фирмите на Запад и на Изток са почти еднакво силни икономически. Въпреки това източногерманската производителност достига само до три четвърти от западногерманската”, казва още Рьол.
Иновациите – ключ към успеха
Това, което липсва в новите източни провинции, са големите фирми. Всички те са в западната част на страната и именно те правят разликите. Големите фирми са по-продуктивни, те изнасят повече стоки и съответно могат да се разширяват по-бързо. Половината от производството на Запад е предназначено за износ, докато източните фирми едва успяват да изнесат 30 процента от продукцията си. Големите фирми инвестират и повече средства за развитие и иновации. Частните компании предоставят 70 % от всички средства за развойна дейност в старите западни провинции, и едва 40 на сто в новите източни провниции. “Източногерманските средни предприятия могат да се превърнат в големи фирми, но за това е нужно време”, казват Хаймполд и Рьол.
Само че Изтокът няма толкова време. Трудоспособното му население го напуска, което още повече изостря проблема със застаряването на Изток. Между 1990 и 2012 година делът на трудоспособното население в източните провинции е намалял от 11,2 на 10,1 милиона души. А броят на трудоспособното население на Запад до голяма степен е останал стабилен. Според експертите, до 2030 година броят на трудоспособните хора на Изток ще намалее с още няколко милиона. Експертът Клаус-Хайнер Рьол вижда един единствен изход от тази ситуация: “Да направим всичко по-ефикасно. По този начин ще можем да се преборим и с летаргията, която вероятно ще ни обхване”, казва той. Това обаче изглежда като Херкулесова задча за средната класа. Ако тя се справи, тогава Германия ще може истински да отпразнува успешното си обединение. Но не и преди това.
