Речта на вожда Сиатъл!
През 1850 година Правителството на САЩ принуди вожда Сиатъл и неговото племе да продадат на правителството два милиона акра земя, където те са живеели за 150 000 долара. Част от предложението е било на правителството е било, че то ще създаде „резерват” за племето и ще го подпомогне в усвояването на „резервата”.
Ето го и част от отговора на стария и опечален вожд Сиатъл:
„Големия вожд изпраща вест, че той иска да купи нашата земя. Големия вожд изпраща също думи на приятелство и добра воля. Това е почтено от негова страна, тъй като ние знаем, че той няма нужда от нашето приятелство в отговор. Но ние ще разгледаме вашето предложение, защото ние знаем, че ако не продадем, Белия човек може да дойде и да отнеме земята ни с оръжие.
Как можете да купите или продадете небето, топлината на земята? Идеята е странна за нас. Ако ние не притежаваме свежестта на въздуха и блясъка на водата, как можете вие да ги купите?
Мъртвите на белия човек забравят страната, в която са се родили, когато тръгнат да вървят между звездите. Нашите мъртви никога не забравят тази красива земя, тъй като тя е Майка на червения човек. Ние сме част от земята и тя е част от нас. Ухаещите цветя са наши сестри. Еленът, конят, огромния орел – те са наши братя. Скалистите хребети, соковете на ливадите, топлината на коня, човека – всички те принадлежат на едно семейство.
Ето защо, когато Големия вожд във Вашингтон изпраща вест, че той иска да купи земята ни, той иска много от нас. Големия Вожд праща вест, че ще ни запази място, където ще живеем удобно. Той ще бъде наш баща, а ние – негови деца. Ние ще разгледаме твоето предложение да купиш земята ни. Но това няма да е лесно, защото тази земя е свещена за нас. Тук и сега поставям първото условие – на нас да не ни бъде отказвано правото, необезпокоявани да посещаваме при желание гробовете на нашите деди, приятели и деца.
Тази искряща вода, която се движи в потока не е само вода, а кръвта на нашите деди. Ако ние ви продадем земята, вие трябва да запомните, че тя е Свещена и вие трябва да научите вашите деца, че тя е Свещена и че всяко призрачно отражение в чистите води на езерата разказва за събития и спомени от живота на моя народ. Ромоленето на водата е гласа на бащата на моя баща.
Реките са наши братя; те утоляват жаждата ни. Реките носят канутата и хранят децата ни. Ако ви продадем земята си, вие трябва да помните и учите децата си, че реките са наши братя – и ваши, и отсега нататък вие трябва да бъдете добри с реките, така както бихте били добри с вашите братя.
Червения човек винаги е бягал при идването на белия човек, така както движещата се мъгла из планините бяга пред блестящото слънце. Но прахът на нашите бащи е Свещен за нас. Техните гробове са Свещена земя, също като тези хълмове, като тези дървета; тази част от земята е Свещена за нас.
Ние знаем, че белия човек не разбира нашите пътища. Едно парче земя е същото за него, както следващото, защото той е странник, който идва в нощта и взима от земята каквото си иска. Земята не е негов брат, а негов враг; и когато той я победи, той продължава.
Той оставя гробовете на бащите си назад, без да го е грижа за тях. Той заграбва земята на своите деца, без да го е грижа. Гробът на баща му и рожденото право на децата му са забравени. Той се отнася към своята Майка – Земята, и към своя Баща – Небето, като към предмети, които могат да бъдат купувани, плячкосвани, продавани като овце или скъпоценни камъни. Неговият апетит ще погълне земята и ще остане само една пустиня. Аз не зная. Нашите пътища са различни от вашите пътища. Червеният човек го боли при гледката на вашите градове. Но може би това е, защото червения човек е дивак и не разбира.
Няма тихо място в градовете на белия човек; няма място, където да чуеш разлистването на дърветата напролет или жужукането на крилете на насекомите.
Но може би това е, защото аз съм дивак и не разбирам.
Врявата сякаш единствено наскърбява ушите. А какво остава в живота, ако човек не може да чуе самотния крясък на американския козодой или квакането на жабите вечер край езерото ? Аз съм червен човек и аз не разбирам.
Въздуха е ценен за червения човек, защото всички живи същества си поделят едно и също дихание; звярът, дървото, човекът – те всички споделят едно дихание. Белият човек изглежда и не забелязва въздуха, който диша. Като човек, умиращ продължително време, той е вкочанен и зловонен.
Но ако ви продадем своята земя, вие трябва да помните, че въздухът е скъпоценен за нас, и че вятърът разпростира духа си върху целия живот, който поддържа. Вятърът, който даде на нашите деди тяхното първо вдишване също така приема тяхната последна въздишка.
И ако ние ви продадем нашата земя, вие трябва да я държите настрана и да я пазите свято, като място, където дори белия човек може да отиде, за да опита вятъра, подсладен от мириса на ливадите.
Ние ще размислим над вашето предложение да купите земята ни. Ако ние решим да приемем, аз ще поставя още едно условие – Белият човек трябва да се отнася с животните като със свои братя. Аз съм дивак и не разбирам всеки друг начин. Виждал съм хиляди гниещи бизони в прерията, оставени от белия човек, който ги застрелва от минаващ влак. Аз съм дивак и не разбирам как пушещият железен кон може да бъде по-важен от бизона, който ние убиваме единствено, за да останем живи.
Какво е човек без животни ? Ако всички животни изчезнат, човекът ще умре от огромна самота на духа. Защото каквото се случва с животните, скоро ще се случва и с човека. Всички неща са свързани.
Вие трябва да учите децата си, че земята, по която ходят е праха на вашите деди. Така че да уважават земята, кажете на вашите деца, че земята е обогатена с животите на нашия род. Учете вашите деца това, което сме учили нашите – че Земята е наша Майка. Каквото сполети земята, сполетява и сина на земята. Ако хората плюят на земята, те плюят върху себе си.
Това знаем – Земята не принадлежи на човека, човекът принадлежи на земята, това ние знаем.
Всички неща са свързани като кръвта, която обединява едно семейство. Всички неща са свързани. Това което сполети земята, сполетява и сина на земята. Човек не плете паяжината на живота, той е просто нишка от нея. Каквото и да прави с паяжината, той го прави със себе си.
Но ние ще размислим над предложението ви да отидем в резервата, който предлагате за моя народ. Ние ще живеем разделени и в мир. За нас не от голямо значение къде ще прекараме остатъка от дните си, те са преброени. Нашите деца видяха своите бащи унижени в поражението. Нашите войни изпитаха срам, и след поражението те прекарват дните си в безделничене и пиене. Още няколко часа, още няколко зими и никое от децата на великите племена, които някога живееха по тези обширни земи или които сега скитат в малки банди по горите, няма да остане да плаче върху гробовете на хора, някога толкова силни и обещаващи като вашите.
Но защо да скърбя за залеза на моя народ ? Племената се състоят от индивиди и не са по-добри от тях. Хората идват и си отиват като вълните в морето. Това е подредбата в Природата. Дори белия човек, чийто Бог вървеше и приказваше с него като приятел с приятел, не може да бъде изключение от общата съдба. Ние може да сме братя, независимо от всичко. Ще видим.
Ние знаем едно, което белия човек може би един ден ще открие – нашият Бог е един Бог. Сега вие може да мислите, че Го притежавате, както искате да притежавате земята ни, но не можете. Той е Бог на човека и неговото състрадание е еднакво към червения и белия човек. Тази земя е скъпа за Него и да нараняваш земята, значи да трупаш презрение към Нейния Създател.
Белите също ще залязат, вероятно по-рано от всички останали племена. Осквернете леглото си и една нощ вие ще се задушите в унищожената от вашата ръка природа.
Но във вашата смърт вие ще блестите ярко, подпалени от силата на Бога, който ви доведе на тази земя и с някаква специална цел ви даде превъзходството над тази земя и над червения човек. Тази съдба е мистерия за нас, защото ние не разбираме избиването на всички бизони, опитомяването на дивите коне, тайните места на гората, напоени с мириса на толкова много хора. И старите хълмове, опетнени от говорещи жици.
Къде са горите ? Няма ги.
Къде е орелът ? Няма го.
Край на живота и начало на оцеляването.
И така, ние ще размислим над вашето предложение да купите земята ни. Ако се съгласим, вие трябва да осигурите резервата, който обещахте. Там може би ние ще изживеем нашите кратки дни така, както искаме. Когато последният червен човек изчезне от лицето на земята и спомена за него у белия човек ще се е превърнал в мит, тези брегове ще гъмжат от невидимите мъртви на моето племе. Те обичат тази земя така, както новороденото обича удара на сърцето на майчината гръд. Нека да бъде справедлив и се отнася доброжелателно с моите хора, защото мъртвите не са безсилни.
Мъртви ли казах ? Смърт не съществува. Само смяна на световете !
За това ако ви продадем земята си, обичайте я така, както ние сме я обичали. Грижете се за нея така, както ние сме се грижили. Пазете спомена за земята такава, каквато е, когато я получавате.
И с цялата ваша сила, с целия ваш ум, с цялото ваше сърце я пазете за вашите деца и я обичайте… Така, както ние я обичаме. Едно ние знаем. Нашият Бог е един Бог. Тази Земя е Скъпа за него.”
