Данните за онлайн порнографията определено са впечатляващи. През 2015-а година в платформата PornHub са влезли 21 милиарда души. Най-много са хората от САЩ, Англия, Индия, Канада, Германия, Франция и Австралия.
Но по-любопитно е, че порно се гледа и в мюсюлманския свят, където големият процент на ползвателите разкрива скритите желания на онези, които само привидно са против европейските общества и ги осъждат с морализаторски тон. А всъщност са очаровани от падането на задръжките в хардкор филмите. Сред мюсюлманските страни, където най-много се гледа порно, са Пакистан, Египет, Иран, Саудитска Арабия и Турция.
На мода в културните среди
Друг интересен факт е, че философията, литературата и културните изследвания се занимават все повече с това явление, едно от най-въздействащите в света на интернет. В САЩ има университетски дисциплини, посветени на темата. В цяла Европа темата за порното навлиза в културните среди.
Все повече романи и есета са посветени на аргумента. Разказва се за млади герои, които са обсебени от порното или за историите на първите порно звезди в света.
Всичко това говори, че вече и в порното има традиции. Тези филми, които разширяват кръгозора на зрителите във всекидневието, променят манталитета, разтърсват традиционни образи и ценности и ден след ден, лека полека се утвърждават като част от колективната памет. Те се превръщат в история, филология и дори носталгия.
Видео порнографията става част от масовата култура през 70-те години и е сравнително ново явление. Но днес е модерно да си винтидж, старите филми са на почит. Днес те се разпространяват не само от порно сайтовете, но дори от сериозни организации като British Film Institute. Преди Коледа оттам дигитализираха и сложиха онлайн колекцията “The Pleasure Principle”.
Сред порно пионерите, останали в историята, са актьори и актриси като Джон Холмс, Марина Лотар, Карин Шуберт, Моана Поци, Рон Джереми, Лили Карати… Някой от тях вече не са между живите, а другите просто изживяват по свой начин старините си. Но какво въздействие имат днес сцените с тела, които в действителност вече ги няма? Какви са ефектите върху нашето въображение?
А какво ще се случи с порното след някое и друго десетилетие, когато мъртвите актьори ще бъдат повече от живите? Дали това ще действа възбуждащо?
Каква ще е и цялостната съдба на порното след сто години, когато ще го има вече само в историята? Тогава порното ще бъде използвано, за да се изучават по-добре “начините на поведение” в определена епоха.
И днес се забелязва разликата в подхода, в облеклото, във фантазиите. Ако гледаме сцени от осемдесетте години, те са деликатни и чувствени, докато по-модерните са ексхибиционистични, там има демонстриране на мускули, по-екстремни пози. Веднага се вижда разликата.
Порно революцията, както всички други революции, един ден ще отиде в историята. Големият въпрос е къде ще се пренася нашето въображение, когато след бягството на реалните тела ще искаме да избягаме и от “театралните” тела, които един ден ще бъдат натоварени с много символи.
На хоризонта ще бъде вече новата виртуална реалност, която ще е достъпна заради интерактивността с роботи. Те ще могат да задоволяват и стимулират вече не само човешки, но и хибридни желания.
Може би тогава ще гледаме на старото порно с безкрайно умиление.
