В социалистическа България да караш ТИР (от френското transit international routier – международен пътен транзит) беше една от малкото професии, позволяващи пътуване на Запад и достъп до дефицитни стоки. В наши дни тази професия е далеч от престижното. Но има краища на света, където тя може да ви осигури солидни и незабавни доходи – особено в САЩ.
В последните години Америка страда от все по-остър недостиг на шофьори за тежките си камиони. По сметки на могъщия синдикат АТА, в момента недостигат поне 51 000 тираджии. Заплатите в сектора растат с десетина процента всяка година, а цената на услугите е пораснала с цели 18% през 2017. За да привлекат шофьори, по-големите компании им предлагат стартов бонус между 5 и 10 хиляди долара – независимо от заплатата и преди още да са започнали работа. Въпреки това кандидатите не достигат. А проблемът ще се задълбочи още повече, защото средната възраст на тираджиите в САЩ в момента е 55 години.
Защо е този парадокс? Отговорът е комплексен. От една страна, повечето хора вече вярват, че с напредъка на автономното управление тази професия ще стане ненужна и товарните машини ще бъдат управлявани от компютри. Няколко компании вече провеждат изпитания на подобни технологии. Но ще минат поне още десетина години, преди те да са готови за масово приложение – а междувременно стоките трябва да се транспортират някак.
Друга причина е, че към традиционните недостатъци на тираджийската професия – самотен живот, тежка отговорност и постоянни отсъствия от дома – сега се прибавя още един минус, който е решаващ за младите: в камиона не е позволено да си ползваш смартфона.
Допълнителен фактор са и някои регулации за повишаване на сигурността, които дълги години липсваха в САЩ, но напоследък бяха приети по примера на Европейския съюз. От април тази година например шофьорите на ТИР са длъжни да имат на борда т.нар. “електронни дневници” (ELD), които през цялото време следят локацията им, скоростта и колко дълго са зад волана. Така шофьор, който е само на петнайсетина километра от дома, може да бъде принуден да спре и да изчака осем часа, за да не надхвърли максимално разрешения си еднократен пробег. Чрез камери ELD следи и самия шофьор, и подава автоматично сигнал до базата, ако той се държи неестествено или показва признаци на умора.
Засега дефицитът не се отразява на крайните потребители в САЩ, защото големите търговски вериги предпочитат да намалят печалбата си пред риска да загубят клиенти. Гигантът Amazon, при когото транспортните разходи на американска земя са пораснали от 11.5 млрд. долара през 2015 до 21.7 милиарда миналата година, за момента компенсира разликата с приходите от своите cloud услуги. Но това са временни решения и ако кризата с тираджиите не намери решение, и потребителите рано или късно ще я усетят.
