Историята за замръзването на морето
Всеки град има събития в своята история, които се предават като приказки от поколение на поколение и тънката нишка на тези вълшебни разкази не спира да разпалва въображението ни и това на нашите деца. Едно такова легендарно събитие за Бургас е „големият студ“ или историята за замръзването на морето. Уникално явление, което все още някои смятат за измислица и плод на фантазии, а други пък са имали късмета да го преживеят цели два пъти в живота си – през 1929г. и отново през 1954г. Моята прабаба беше именно от това поколение, родена в първите години на 20 век, станала свидетел на големи събития и запечатала в спомените си духа на отминалите времена. Тя разказваше с такъв трепет историята за замръзналото море, че от дете, щом дойде зима, в съзнанието ми изплуват сюрреалистични картини, в които на фона на огромната вледенена морска шир странни силуети крачат към хоризонта.
Първия път, когато Бургаският залив е скован от такъв студ, че морската вода замръзва, е през далечната 1929г. Естествено, това не е някакъв локален феномен, защото тежките метеорологични условия изцяло са превзели Стария континент и от Франция до Турция бушували снежни бури, а северните ветрове сковавали всичко по пътя си. Балтийско море е замръзнало, както и някои от най-големите европейски реки, а хиляди кораби били блокирани от леда. От запазените кадри можем да видим, че и в бургаския залив един скован от ледовете кораб се е превърнал в приказен декор на тогавашните фотографии. Ледената обвивка била толкова дебела, на места над 15см., че някои от най-смелите бургазлии са ходили на разходка с каруци и файтони до остров „Св.Анастасия“, Поморие и Созопол. Пързалянето по замръзналото море и разходките с родителите чак до края на стария мост или около фара са били незабравимо преживяване за децата, оставило завинаги в съзнанието им ярък спомен за магията на побелялото море. Езерото при Старата гара пък се превърнало в импровизирана ледена пързалка, където децата се събирали да се пързалят с кънки. Така тежката зима донесла на бургазлии едно истинско приключение и въпреки минусовите февруарски температури, морето било изпълнено с тълпи от хора и детски смях.
През 1954г. зимата е толкова сурова, че морето отново побелява. Този път обаче не замръзва изцяло, а се покрива с ледени блокове, дошли от река Дунав. По това време тя е напълно замръзнала и при топенето на ледовете северното течение, което някои местни наричат „дяволското“, струпва голяма част от ледените блокове в Бургаския залив. На тежките метеорологични условия тогава дължим и появата на новия мост, такъв, какъвто го знаем и днес. През 54-та студът е бил толкова смразяващ, че старият мост изцяло замръзва и част от него буквално се сгромолясва под тежестта на ледената си обвивка.
В Бургас зимата рядко е най-обичаният сезон. Може би защото градът изпада в летаргия, в едно инертно очакване на нещо вълнуващо, което предстои. Но понякога, докато се взираме в бъдещето, най-големите чудеса ни връхлитат и ни оставят без дъх, преобръщайки света, в който живеем. И споменът за замръзналото море е едно от нещата, които ни напомнят, че най-вълшебните приказки на този град могат да се случат именно през зимата. А ние можем тайничко да си мечтаем да сме от онези поколения, които имат късмета да вървят към хоризонта по замръзналата морска шир.
текст: Камелия Величкова
сп. “Виж! Бургас”, бр. 19
