Най-важната валута в света надува мускули. В трите седмици след победата на Доналд Тръмп в президентските избори доларът отбеляза един от най-резките си скокове изобщо срещу кошница от валути на богатите страни. Сега е 40% над дъното от 2011 г. Укрепна и спрямо валутите на нововъзникващите пазари. Юанът падна до едно от най-ниските си нива срещу долара от 2008 г. насам; говори се, че китайски представители обмислят по-строги ограничения за чуждестранни придобивания от китайските фирми, за да намалят натиска. Индия със собствените й проблеми отбеляза най-ниското равнище на валутата си срещу долара в историята. Други азиатски валути се сринаха до дъно, невиждано от финансовата криза от 1997 – 1998 г.
От години доларът постепенно набираше сила. Но причината за последния му скок е перспективата за промяна в икономическата политика на САЩ. Инвеститорите заложиха на това, че Тръмп ще намали данъците и ще изразходва повече публични средства за занемарената инфраструктура на Америка. Голям фискален стимул би накарал Фед да вдигне по-бързо лихвите, за да се справи с инфлацията. Доходността на 10-годишните американски облигации скочи на 2,3% от почти 1,7% в изборната нощ.
По-енергичният растеж в най-голямата световна икономика, изглежда,трябва да се приветства. Масово цитиран прецедент е първият мандат на Роналд Рейгън, време на нарастващ бюджетен дефицит и високи лихви, когато доларът скочи. Този епизод предизвика проблеми в чужбина, а сега може да стане още по-сложно. Макар че икономиката на САЩ сега има по-малък дял от световната, глобалните финансови и кредитни пазари отбелязаха взрив в растежа си. Доларът е с по-ключова роля. Това го прави по-опасен за света и за Америка.
Относителната тежест на САЩ като търговска сила постоянно отслабва: броят на страните, за които тя е най-големият експортен пазар, намаля от 44 през 1994 на 32 след 20 г. Но върховенството на долара като обменна валута и запазване на стойност остава без конкуренция. Някои аспекти на тази мощ са ясни. Според оценки през 2014 г. фактическата доларова зона, включваща САЩ и страните, чиито валути се движат заедно с долара, обхващаше може би 60% от населението на света и 60% от неговия БВП.
NYSE
Други елементи са по-малко видими. Размерът на доларовото финансиране отвъд бреговете на Америка скочи през последните години. Със забогатяването на нововъзникващите пазари и огладняването им за финансиране нараства и търсенето им на долари. След финансовата криза ниските лихви в САЩ накараха пенсионните фондове да търсят другаде прилична доходност. Те се хвърлиха да купуват деноминирани в долари облигации в невероятни страни, като Мозамбик и Замбия, както и такива, издадени от големи фондове на нововъзникващите пазари. Емитентите бяха прекалено щастливи да заемат долари на по-ниски нива от преобладаващите у дома. До миналата година този вид дълг в долари възлезе на 10 трилиона, като една трета е в нововъзникващите пазари, сочат данни на Банката за международни разплащания.
С покачването на долара се увеличава и цената за обслужване на този дълг. Но болката, причинена от по-силния долар, се простира далеч отвъд прекия ефект за заемоискателите в долари. Това е така, защото евтиното офшорно кредитиране в редица случаи причинява увеличено предлагане на местни кредити. Капиталовите притоци вдигат цените на местните активи, насърчавайки ново теглене на заеми. Не всеки долар, зает от фирми от нововъзникващите пазари, е използван за инвестиции; част от парите заминаха в банкови сметки или финансираха други фирми.
Засилващият се долар обръща този цикъл. С укрепването му заемоискателите грижливо използват парите за обслужване на нарастващата цена на дълговете си. С изтичането на капитала цената на активите пада. Последиците са, че кредитните условия в редица страни извън САЩ стават по-тясно обвързани с движението на долара. Не е съвпадение, че неотдавна някои от най-големите губещи от долара бяха валути на страни като Бразилия, Чили и Турция с големи дългове в долари.
Окото на провидението
И в Америка надвисват опасности от по-силния долар. Търговският дефицит ще се увеличи, тъй като силната валута ограничава износа и привлича вноса. В епохата на Рейгън нарастващият дефицит доведе до протекционизъм. Сега Америка започва с голям дефицит, който вече бе политизиран, не на последно място от Тръмп, който го разглежда като доказателство, че правилата на международната търговия са опорочени в полза на други държави. По-големият дефицит увеличава вероятността той да изпълни заканите си да наложи високи тарифи на вноса от Китай и Мексико в опит да върне баланса в търговията. Ако Тръмп се поддаде на протекционистичните си инстинкти, последиците ще са катастрофални за всички.
Естествено, много зависи от това, накъде ще потегли доларът. Редица инвеститори са обнадеждени. Доларът започва да изглежда скъп спрямо останалите валути. Фед има дълга история на отказ от вдигане на лихвите, когато на нововъзникващите пазари има проблеми. Но пък и валутите често се отдалечават доста от фундаменталните стойности за дълги периоди. Не е ясно и къде ще се насочат инвеститорите, бягащи от американската валута. Еврото и юанът, двата претендента за короната на долара, си имат собствени дълбоки проблеми. Фед, чието заседание за определяне на лихвите е този месец, може да се затрудни повече,отпреди да избегне затягането в икономика, която се разгорещява.
Ако доларът остане силен, ще може ли протекционисткият натиск да бъде отслабен с координирани международни действия? Зараждащата се идея за нов пакт, който да съперничи на споразумението от Плаза от 1985 г. между САЩ, Япония, Великобритания, Франция и Западна Германия за ново сваляне на курса на долара, изглежда неуместна. Япония и Европа се борят с ниската инфлация и хич не си падат по силни валути, а какво остава за по-затегнатите монетарни политики, които ще са необходими за подсигуряването им.
Фондовите борси в Америка са в подем пред перспективата за по-силен растеж. Те са твърде надменни. Глобалната икономика е слаба и мускулът на долара ще я отслаби още повече.
