През лятото руският президент Владимир Путин нареди на властите да вземат сериозни мерки срещу т.нар. гаражна икономика, която трябва да се легализира като нормален бизнес. Този въпрос бил обсъден по време на закрита част на Съвета за стратегическо развитие и приоритетните проекти в страната, съобщиха руски медии.
Според присъствали на срещата Путин признал, че в момента в тези “гаражи” работят хора от всякакви видове професии – механици, строители, ветеринари, зъболекари и други занаяти.
Руският лидер наредил да се сформират специални условия, при които тези хора да могат да излязат от тази част на сенчестата икономика. По данни на агенция Блумбърг около 1/4 от руския БВП се пада именно на този вид нелегален бизнес.
Според руски официални данни в момента в икономиката на страната работят активно около 76.5 милиона руснаци, като 40% от тях са заети именно в подобни гаражни активности.
Най-малко 30 милиона руснаци печелят парите си в подобни условия – автомонтьори, шивачи, бояджии, дърводелци, дизайнери.
Има дори и адвокати, чиито кантори се намират в гаражи, вместо там да са паркирани колите им.
И всичко това зад гърба на държавата. Т.нар. “гаражники” не искат да делят доходите си с данъчните служби. “И защо да го правим?”, казва един от тях, на име Борис, в репортаж на “Дойче веле”.
В продължение на 30 години той е работил в автомобилните заводи КАМАЗ за нищожна заплата, която била по-скоро символична, както казва той. “След това напуснах и от тогава насам съм си сам началник. Неофициално, разбира се, защото всеки контакт с властите ми е противен.
Самите те са корумпирани и само искат подкупи.
Без мен”, категоричен е той.
Този, който държи да е честен и иска да си регистрира фирма официално, трябва да си проправи път през непрогледната бюрократична джунгла. Руските закони са всичко друго, но не и либерални за бизнеса.
Дори и президентът Путин е осъзнал това и е разпоредил на своите, както ги нарече веднъж “юридически идиоти”, да опростят законодателството.
“Хайде, наздраве”, казва още в ранния следобед Марат, който не желае да каже истинското си име и изпива първата си водка.
След това шлайфането на гранита му върви по-леко. Той произвежда каменни фигурки. Сувенири. Прецизна ръчна изработка, която извършва нелегално.
“Тези сувенири са за важни клиенти, които си плащат”, казва гордо Марат.
Неговата работилница е широка 3 метра и дълга 6 метра. Това е стандартният размер на старите съветски гаражни клетки. Всъщност там Марат би трябвало да паркира автомобила си. Но той няма такъв. Както и много от неговите съседи в гаражния кооператив “Гренада” в центъра на половинмилионния град Набережние Челни, който се намира в руската автономна република Татарстан, на брега на река Кама.
Половината от жителите на Набережние Челни, тоест мъжете, се срещат тук, в “Гренада”.
Защото след въвеждането на пазарната икономика в Русия на това място цари див капитализъм под мотото: “Държавата няма нищо общо с това, което става зад вратата на моя гараж”.
“Аз съм регистриран като търговец на дребно и работя легално”, уверява майстор Валери. Легално, казва той, доколкото човек може да работи само срещу пари в брой легално, без да издава квитанции.
Затова и той не иска да каже истинското си име.
Неговата работилница е точно до гаража на Марат. Валери е наел цели два гаража един до друг и дори е взел на работа един помощник. Майстор Валери е многостранно развита личност. В гаражите си той предлага какви ли не услуги, между които тапицерски поръчки от всякакъв вид.
“Клиентите идват при мен, защото им е по-удобно. А и защото аз съм единственият, който може да изпълни желанията им. Поне що се отнася до цените, които предлагам”, казва той. Това привлича клиентите.
Екатерина Ермакова е председател на кооператива “Гренада”.
Майсторите от гаражите я наричат “Екатерина Велика”. Тя описва ситуацията по следния начин: “Тук всеки идва със своите си проблеми.
Това е един друг свят със свои собствени закони.
Този, който изведнъж иска да стане честен и да регистрира фирма, трябва да плаща много по-висок наем, трябва да се подложи на безброй проверки за пожарна безопасност на обекта, за опазване на околната среда, трябва да плаща и много високи данъци. При това положение фирмата му не може да оцелее. А тук при нас всички са спокойни”, казва тя и допълва, че това значи уютно и без много шум.
“Шанхай”, така пък наричат гаражните кооперативи близо до Московския държавен университет.
Гаражите тук са един до друг. И “Шанхай” бръмчи като кошер. Тук се чува шум от заварки, там разглобяват автомобили. Един гараж е превърнат в автомивка, а в съседство пекат пирожки и разливат чай. Гаражите в “Шанхай” са около 5000 – и почти всеки е превърнат в работилница.
За 1000 рубли ти сменят гумите, а за 17 000 ремонтират скоростната кутия. Официално обитателите на “Шанхай” не работят, но не фигурират и в списъка на безработните.
Сред тях има мигранти от Централна Азия, но и много руски граждани, които биха могли да получават пенсия или помощ за безработни.
Но тези държавни “услуги” не се ползват с особена популярност. “Защо да вися на опашка пред трудовата борса за някакви си 500 (7 евро) или 1000 рубли (14 евро)? Два удара с чука и ето ти 1000 рубли за хляб. Като ударя една боя на калника, взимам минимум 8000 (116 евро). А ако ти го боядисам хубаво, получавам даже 15 000 (219 евро)”, казва автомонтьорът Иля.
Той е превърнал гаража си в автосервиз преди седем години. Получил го още през 80-те, когато държавата отдаваше парцели на кооперативите. Законът за т.нар. гаражно-строителни кооперативи не разрешава комерсиална дейност.
Но проверките са на практика невъзможни.
“Влизате в гаража и виждате как няколко души ремонтират един автомобил. Питате ги какво правят, а те ви отвръщат, че поправят колата на един приятел. Иди и докажи обратното”, казва Сергей Селеев от фонд “Хамовники”, който извършва социални проучвания.
Експертът пояснява, че за да се докаже комерсиална дейност, трябва да бъдат проведени т.нар. контролни покупки.
Но нито една контролна инстанция не иска да се занимава с това.
“За проверката на всеки гараж трябват куп разрешителни. Затова контрольорите предпочитат да “уловят” някоя едра риба, вместо да си губят времето с малките”, казва Селеев. Освен това не всички собственици на гаражи работят без документи.
Много от тях се регистрират като еднолични търговци и подават данъчни декларации с нулев приход.
По думите на Сергей Селеев “гаражната икономика” просперира в страни, където регламентът не се спазва, тъй като няма ефикасен контрол. “В Русия има много закони. И на федерално, и на местно ниво. Но няма контрол и затова никой не се вълнува какво се върши из гаражите”, казва Сергей Селеев.
Селеев и неговите колеги от фонд “Хамовники” са обиколили осем руски региона и във всеки по-голям град са открили гаражни кооперативи, в които кипи трескава дейност.
“В Уляновск например 25% от трудоспособното население работи в гаражите. Произвеждат мебели, ремонтират автомобили. Има автомивки, хлебарници, дори развъждат раци. А някои гаражи са превърнати във ветеринарни клиники, стоматологични кабинети, адвокатски кантори или антиквариати”, разказва Селеев.
По данни на фонд “Хамовники” в гаражите в град Толиати работят над 22 000 души, а в Уляновск – около 80 000.
Доходите са различни – в зависимост от извършваната дейност. И от региона.
Така например автосервиз в провинцията, в който работят двама монтьори, изкарва на месец между 60 000 (877 евро) и 120 000 рубли (1754 евро).
В Москва доходите са по-високи – между 90 000 (1315 евро) и 300 000 рубли(4384 евро).
Отделните гаражни работилници не се конкурират помежду си. Всеки си има собствена клиентела, която си набира най-вече чрез устна пропаганда, обяснява Сергей Селеев и добавя, че кризата в Русия почти не влияе на “гаражната икономика”.
“Тя не зависи нито от бюджета, нито от валутния курс. Освен това е много гъвкава – всеки занаятчия бързо може да смени дейността си”.
Ето един пример: мъж от Перм ни разказа, че първоначално имал автосервиз. Но понеже тази работа не му подсигурявала прилични доходи, преминал към продажба на… вода. Изкопал в парцела си кладенец, от който вади питейна вода. Сега я бутилира и я разнася по офисите”, разказва Селеев.
Именно за това не е много сигурно дали президентът Владимир Путин ще успее да се справи с този вид сива икономика, и то само с либерализиране на законодателството.
“Путин първо трябва да принуди своите чиновници да плащат данъци. Ако те си плащаха данъците и моите момчета тук щяха да работят легално”, казва “Екатерина Велика”.
И така гражданите мамят държавата, защото, както казват те, държавата ги мами. Дяволски кръговрат, с който властите явно не могат да се справят. Поне засега. Затова и държавната хазна изпуска приходи, в размер на милиарди рубли.
Това се дължи най-вече на това, че още много обикновени руснаци нямат доверие в собствената си страна и това едва ли ще се промени в близките години.
