Нито една от деветте общини с безлихвен заем от държавата не е успяла да изплати напълно задължението си до крайния срок – 1 декември тази година. Пет от тях са извършвали частични плащания по заема, но останалите четири не са направили нищо, става ясно от справка на Министерството на финансите, поискана от “Капитал”.
Временните безлихвени заеми бяха предоставени на общините през 2017 г. по процедурата за финансово оздравяване като общия размер на отпуснатите средства е 24.4 млн. лв.
Колко дълг остава
От финансовото ведомство посочват, че Видин, Мизия Сунгурларе, Белово и Велинград са извършвали частични плащания по заема. Остатъчният размер на дължимата сума на община Мизия например е 36.3 хил. лв., като се очаква до края на декември 2019 г. заемът да бъде погасен. В традиционната тримесечна справка за състоянието на общините, която публикува ведомството на Владислав Горанов пък се вижда, че към края на септември Видин е изплатил повече от три четвърти от заема в размер на 4 млн. лв.
Останалите четири общини – Тетевен, Септември, Перник и Сливен, не са изплатили дори частично заемите си. Така остатъчната сума към края на срока е 20.5 млн. лв., посочват от финансовото ведомство.
“Притеснително е, че нито една община не е успяла да възстанови дълга в пълен размер. Още по притеснително е, че процедурата завършва в нищото – невъзстановеният безлихвен заем се превръща в просрочие. Това не може да е завършекът на процедура по финансово оздравяване. Евентуалното опростяване на безлихвените заеми изглежда малко вероятно. Докато Сливен и Перник не са върнали нищо, то Видин са изплатили над 3 млн. лв. Как ли биха реагирали хората във Видин, ако на другите им се опрости заема? След три месеца ще имаме общинските данни към края на годината и ще можем да направим пълен анализ на двегодишните планове за оздравяване във всяка една от въпросните общини – реалните ефекти ще се видят тогава”, коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
На две други общини – Симитли и Стамболово, беше предоставен безлихвен заем през 2017 и 2018 г. Общата сума на двата заема е 5 млн. лв., от които са погасени 1.2 млн. лв. За тях обаче крайният срок за изплащане на дълга е декември 2020 г.
И сега какво
“В закона не е регламентиран ред и начин за удължаване на срока на възстановяване на отпуснатите безлихвени заеми за целите на изпълнение на плановете за финансово оздравяване”, посочват от Министерството на финансите в отговор на въпроси на “Капитал”, както и че на нито една от деветте общини не са отпускани нови безлихвени заеми. Допълват, че и местните власти са уведомени с писма, че в случай на непогасяване на заема в срок те започват да дължат лихви за забава.
“При наличие на просрочие Министерството на финансите, считано от началото на 2020 г., ще предприеме действия по прихващане на подлежащи на отпускане трансфери за общината с подлежащите на възстановяване суми по безлихвения заем до пълното прихващане на дължимата сума по заема и съответната й дължима лихва за забава”, посочват от ведомството.
Междувременно с приетият вчера Закон за държавния бюджет за 2020 г. се създават нови текстове, които дават право на министъра на финансите да изисква от кметове на общини с неизплатени заеми да му предоставят за съгласуване бюджетите на кметствата, преди те да бъдат приети. Допълнително, ако общината все още покрива три или повече от критериите за финансова нестабилност (виж карето), дори след предприетите мерки за оздравяване, разходите за заплатите на общинските съвети ще трябва да бъдат оптимизирани.
Междувременно финансовото ведомство добавя още един критерий за финансова нестабилност към съществуващите шест. Ако делът на задължения към доставчици по сметките за средства от ЕС е над 50% от всички разходи на общината към края на годината, то общината изпитва затруднения. Към края на третото тримесечие единствената община, която е над това ниво, е Чирпан с 61%.
Малко над половината от общините са без просрочия
Като цяло просрочените задължения на общините към края на септември се равняват на 137.3 млн. лв., показва справката за финансовото състояние на местните власти към третото тримесечие на година. Малко над половината от общините са без просрочени задължения, 75 понижават просрочията си, а 58 ги увеличават.
Общият размер на общинския дълг приближава 1.4 млрд. лв. през третото тримесечие, докато година по-рано нивото беше с 45 млн. лв. по-ниско.
| Критерии за финансова нестабилност
– годишният размер на плащанията по общинския дълг всяка отделна година надвишава 15% от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години – наличните към края на годината задължения за разходи по бюджета на общината надвишават 15% от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години – наличните към края на годината поети ангажименти за разходи по бюджета на общината надвишават 50% от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години – наличните към края на годината просрочени задължения по бюджета на общината надвишават 5% от отчетените за последната година разходи – салдото по бюджета на общината през последните три години е отрицателно за всяка от трите години – равнището на събираемост на приходите на общината е под средното за страната, отчетено за последната година. |
