За последните 20 години е пуснат само един язовир за питейно водоснабдяване. Това заяви пред БНР Пламен Никифоров – председател на Научно-техническия съюз по водно дело и дългогодишен директор на Дирекция “ВиК” в регионалното министерство.
Причините за това да няма нови съоръжения са много и са комплексни, смята той.
Една от тях хидроинженерът обясни с непостоянството – при всяко засушаване започваме да разработваме отново програми, стратегии и след първата по-влажна година ги забравяме и спира тяхната реализация, каза той.
“Един от проблемите, който трябва да влезе в тези програми, които тепърва ще се разработят, е довършването на започнатите преди години и изоставени язовирни стени за питейно водоснабдяване. Това са язовирите “Кюстендил”, “Черни Осъм” (за водоснабдяването на Ловеч и Плевен), “Нейковци” (за водоснабдяването на Трявна) и много други, които са започнати през 1978 – 1979 г. и към 2001 г. са спрени и изоставени изобщо.
По думите му за завършване на тези язовири са необходими 100-200 млн. лв. Пречиствателната станция за питейни води на Сливен е изградена на 90% и 10 години стои замразена и изоставена. Към всички тези язовири има и пречиствателни станции за питейни води, обяви Никифоров.
По думите му в тези населени места, включително по Южното Черноморие, където са проектирани два язовира – единият е започнат да се строи и е изоставен, всеки момент може да избухне такава водна криза, каквато има в Перник, заяви Пламен Никифоров.
Втората основна задача, е да се ограничат загубите на вода във водоснабдителните системи. Лично той е изготвил методика в МРРБ за допустимите загуби на вода, която е приета, но не е сведена до вниманието на повече от половината от ВиК управителите.
По думите на Никифоров мерките, предприемани в Перник за водната криза са правилни. Той е категоричен, че в краткосрочен план трудно би могло да се намерят нови водоизточници, които досега да не са проучени. Според него ако за язовир “Студена” бяха взети мерки навреме, водната криза щеше да е незабележима.