Заводът на “Промет Стиил” е разположен край село Дебелт в Бургаска област и е част от украинската Група “Метинвест”, която е измежду 50-те най-големи производители на стомана и десетте най-крупни производители на желязна руда в света. Групата обединява в своя състав металургични предприятия в Украйна, заводи за прокат на стомана в Италия, България, Великобритания и въглепреработвателни предприятия в САЩ. В предприятията на “Метинвест” (включително съвместните предприятия) работят около 80 000 души. Групата е собственост на SCM holding – дружеството на украинския бизнесмен и един от най-богатите хора в света Ринат Ахметов.
“Промет Стиил” отчита пазарен дял от 35-40% на българския пазар, което значи, че двете със “Стомана индъстри СА”, Перник, си поделят пазара. Миналата година тук бургаското дружество е продало 160 хил. тона стомана. България годишно ползва около 400 – 450 хил. тона стомана, казва изпълнителният директор на компанията Денис Новиков. От нея около 20% са внос от Турция.
В Румъния, Европа и по света
Освен в България другия пазар, на който “Промет Стиил” доминират, е румънският. “Износът на продукция за Румъния възлиза на около 200 хил. тона, като предприятието остава пазарен лидер в доставките на арматура на пръти там”, казва Денис Новиков. В Балканския регион бургаската компания има повече от 400 клиенти, като използва различни канали за дистрибуция, поддържайки бизнес отношения с фирми от различни отрасли на промишлеността.
Предприятието работи и на пазарите в Украйна и Унгария, Близкия изток и дори Северна Америка. През миналата година е започнал износът на стомана за САЩ, който е един от обещаващите пазари на компанията заедно с Канада, Мексико и Ливан. В същото време в предприятието се плащат заплати в размер на около 1400 лева брутно, заедно със социалния пакет.
Тежък пазар
Стоманата е особен продукт. Заради факта, че се намира в основата на всяко индустриално производство, нейното движение по света винаги е било обект на внимание от правителствата. Миналата година американският президент Доналд Тръмп наложи квоти за вноса на стомана, които веднага резултираха като домино ефект върху европейския пазар, където Европейската комисия прие също квоти, след което подобни неща станаха в Индия, Индонезия и Турция.
Това прави бизнеса на “Промет Стиил” зависим от политиката. От една страна, влизането на американския пазар е по-трудно както заради квотите, така и заради местните стандарти, а и заради силната конкуренция от страна на компании от средиземноморския регион, които са с по-малки логистични разходи при доставката на продукцията. От друга, квотната система например помага при конкуренцията с турските производители, които имат особено агресивна ценова политика. Турция произвежда по-евтина стомана при съкратен производствен процес, а заради инфлацията има по-евтина работна ръка. “Всичко това дава възможност на турските компании да продават арматурата си по-евтино с около 40 – 50 евро на тон”, казва Новиков.
Третата линия, по която политиката влияе на компанията, е видима в Украйна. “През 2017 г. “Промет Стиил” имаше трудности с доставките на суровина за производството. За известно време предприятието беше в престой. Това бе продиктувано от факта, че “Метинвест” загуби контрола си върху няколко предприятия, разположени на временно неконтролируемата територия на Украйна”, обяснява директорът. Военните действия в Източна Украйна повлияха сериозно на бизнеса на Ахметов в сърцето на добивната промишленост – Донбас. Основният доставчик там е бил Енакивския металургичен завод, но след обявяването на сепаратистките Донецка и Луганска република контролът е загубен и сега заготовките се получават от друг украински доставчик – “Полюс трейд”. “Ние в оперативен порядък разработихме други варианти, свързахме се с надежден доставчик и в максимално кратки срокове възстановихме производството. В 2018 г. производството, продажбите, както и финансовите показатели на предприятието се увеличиха повече от два пъти, и ние и занапред ще се стремим за съхраним този резултат”, казва Новиков.
Всъщност през 2018 г. предприятието почти повтаря рекорда си отпреди кризата – през 2008 г., когато постига 463 хил. тона производство. Миналата година са произведени 458 хил. тона. Според Новиков това се дължи и на ръста на строителството в световен мащаб.
“2018 г. беше пикова не само от гледна точка на произведената продукция, но и с оглед на ръста в износа на продукция и постигнатия финансов резултат”, казват от ръководството. Ако през 2017 г. бургаското металургично предприятие е постигнало печалба преди данъци в размер на 6.7 млн. лв., то през миналата година печалбата преди данъци е в размер на над 17 млн. лв., твърдят оттам. Така, погледнато от бургаския бряг, движението на световната икономика е повече от добро.
