Населението и е под 90 000 души. За сравнение – по официални данни ж.к. Люлин е 127 000, без да броим нелегалните. Антигуа и Барбуда, освен това, към днешна дата е седем места преди България в ранглистата на ФИФА. Тоест, Антигуа и Барбуда се развива по-добре от България. Това са относително неизвестни факти. Още по-малко известен е този, че Антигуа и Барбуда много държи на двустранните си отношения с България. Дотолкова, че въпреки че има посолства единствено в Куба, Великобритания и САЩ, разполага и с почетен консул у нас. Той се казва Иван Тодоров и е адвокат. Собственик е на издателство, медицинска клиника, туристическа агенция и на други знайни и не толкова неща, плюс хора.
Не че по рафтовете на книжарниците може да намериш книга на автор от Антигуа и Барбуда. Като туристическа дестинация също не е особено популярна. Освен за приближените нему магистрати и политици. Злите езици твърдят, че основната атракция за тях са главно банките й.
Дали Антигуа и Барбуда има амбициите да бъде велика световна сила, стъпвайки на невралгична планетарна точка като Балканите? Едва ли. Тогава трябва да бъде поставен въпросът кой има интерес от това. Очевидно Антигуа и Барбуда няма. Следва да насочим поглед към нейния почетен консул. Какво носи на адвокат Иван Тодоров титлата “почетен консул на Антигуа и Барбуда в България”? Че не увеличава търговския, културен и всякакъв обмен между двете държави е очевидно. То такъв няма. Договор за правна помощ между двете страни също няма. Използвайки поста на почетен консул на Антигуа и Барбуда, адвокат Иван Тодоров получава неприкосновеност на офиса си, където се среща с висши магистрати, представители на държавни регулатори, депутати, и по този начин осъществява политически инженеринг върху развитието на страна-членка на Европейския съюз, каквато е България.
Несериозно е да заподозрем Антигуа и Барбуда като враг на Европейския съюз. Най-малкото защото е несериозно да заподозрем когото и да било в мераци да се намеси в европейския батак. Още по-несериозно е да провъзгласяваме адвокат Иван Тодоров за играч с международни интереси. Истината е проста, лична и примитивна. Той е местен играч. Окичвайки се с титли, изпразнени от съдържание, “Негово превъзходителство” Иван Тодоров влияе върху съдебната и политическата системи в личен интерес, менажирайки ги като домашни котки.
Някой ще каже – няма конкретика. Ето.
Преди година бяха разкрити “топли връзки” между почетния консул на Антигуа и Барбуда адвокат Иван Тодоров и председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Нещо повече, в медиите бяха публикувани снимки, удостоверяващи как председателят на Върховния съд на България слиза от кола на НСО пред почетното консулство на Антигуа и Барбуда и влиза в него. Дали е за виза или на визита можем само да гадаем.
Почетният консул на Антигуа и Барбуда адвокат Иван Тодоров е основен кукловод на политическата партия Движение България на гражданите (ДБГ). В политическите среди наричат ДБГ ДАБГ, т.е. Движение Антигуа и Барбуда на гражданите. Личното му присъствие и влияние в ДБГ се изразява в имплантирането на брат му Веселин Тодоров в Националния съвет на партията. Менажираната от почетния консул на Антигуа и Барбуда адвокат Иван Тодоров партия е част от Реформаторския блок, което хибридно животно е хем на власт, хем в опозиция, и създава нетърпима политическа нестабилност в България.
Логично идва въпросът не е ли крайно време да попитаме Антигуа и Барбуда какво иска от нас, българите, чрез почетния си консул?
Георги Петков за Хипотези
