Задържането на Филип Фратев преди време, като организатор на канал за бежанци предизвика серия от коментари в медийното пространство и, разбира се, Фейсбук. Позабравените бургаски герои изведнъж възкръснаха в ново амплоа, а веднага тръгнаха и слуховете и инсинуациите за тяхното сегашно битие.
Всъщност “кариерата” на Фратеви тръгва в началото на 90-те години. Тогава видимо започват да се разпадат институциите, а държавността отива по дяволите. Филип и Иван Фратеви са бивши спортисти, добре сложени и респектиращи с физическото си присъствие. До 10 ноември 1989 година се занимават с различни дребни дейности, като дори се възползват и от по-либералния режим на търговия, който е въведен през 1987 година. Според техни познати през този период те купуват дънкови панталони и пуловери от камилска вълна от Турция, и след това продават повече от изгодно в България. По това време родният пазар беше луд за подобни стоки, които сега са ежедневие във всеки битак. Печалбата от подобна търговия в края на 90-те години е над 200-300 процента. Използват се недостатъците на фиксираните валутни курсове, черната борса и евтината турска лира.
След като идва т.нар. демокрация, Фратеви се преориентират към новите реалности. Те решават да отворят магазин за дънкови стоки в центъра на Бургас, който веднага заработва много солидни обороти. През 1992 година обаче в Бургас се появяват първите “борци”. Това е условно название на рекетьорските групи, които започват да налагат такси по всички търговски обекти в Бургас. Този тип дейност върви много печелившо, защото търговците се страхуват за бизнеса си. Освен това е много трудно рекетьорите да бъдат уличени в нещо нередно, защото става въпрос за дейност на ръба на закона. Те веднага регистрират охранителни фирми и реално търговците и предприемачите плащат именно за охрана. Принудително, но и не само.
Фратеви решават да се включат в играта. Те сами започват да разработват свои територии. За разлика от другите групи, братята действат и по жилищните комплекси. Там също по това време отварят стотици обекти, кафенета, ресторанти, магазини… Фратеви стават техни “покровители”. Предлагат им стандартната защита от посегателства срещу охрана и действията им са доста ефективни. По това време на пазара излиза и една друга фирма, която за кратко време ще придобие митична слава – Първа частна милиция. Тя е управлявана от Георги Николов-Мечката, Найден Милков и Рали Пенков. Бързо става лидер в бизнеса, а в един момент служителите й са над 1200 души, което е колкото един сериозен завод. Фратеви постъпват хитро и не се конфронтират с Гошо Мечката. Те се споразумяват с него и си разработват собствена по-малка територия, най-вече в крайните комплекси и я контролират отблизо. Любопитен факт е, че двамата по принцип не сформират своя бригада. Действат или солово, или по семейно. Не искат да делят с други или да плащат заплати. Това обаче често ги сблъсква с местни криминални групи, които също искат да се включат в играта. На няколко пъти се стига и до остри сбивания. При един от тях двамата братя получават тежки контузии, но оцеляват. Името им придобива легендарна слава в Бургас.
Братя Фратеви стават синоним на прехода, който познаваме от 90-те години. Времената на ВИС, СИК, Клуб 777 и другите силови групировки, които наложиха тогава своя диктат. В тези условия Фратеви играят собствена игра, като успяват да лавират между големите в бранша. През 1995 година е убит Гошо Мечката. Играчите започват да се сменят. Групировката СИК набира скорост, а неин представител в региона през онези години е Пламен Дишков-Кела. В този период и върви и силна ембаргова търговия на горива към бивша Югославия, която се осъществява чрез източване на държавния тогава “Нефтохим”. Около бургаския комбинат се навъртат хората от СИК, Мултигруп, дори и Иво Карамански, който също свети със собствена светлина в тези години. Не е ясно дали Фратеви успяват да се възползват от тази конюнктура. След 1996 година те започват да инвестират в недвижими имоти. Тогава доларът лети нагоре, а един апартамент в Бургас струва около 5 хиляди в щатската валута. Двамата братя поддържат бизнеса си, но в периода 1999 – 2000 година реално биват изтикани от новата набираща сили структура на Митьо Очите. Те обаче и без това повече нямат желание да бъдат в тази игра. Очите навлиза с груба сила, на Фратеви вече са “преструктурирали” дейността си. Постепенно и по тяхно желание изчезват от сцената и се отдават на собствени бизнес – начинания. След 2001 година за тях се знае съвсем малко. Техни приближени все пак споделят, че са успели да се възползват от строителния бум в периода 2004-2008 година. Кризата, която избухва в началото на 2009 година у нас обаче ги удря сериозно. Тогава силно пострадаха именно строителния бранш и туризма, като двамата също изпитват ударите от лудостта на банките в САЩ, която пък като зараза се прехвърля в Европа и дори и малка България.
Фратеви поддържат все пак свои малки бизнеси. Дори и ударени от кризата, те са скътали достатъчно бели пари за черни дни. На няколко пъти са имали оферти да се занимават с лихварство, но отказват на офертите. Явно са се страхували от лошия имидж на тази дейност и многото заловени лихвари в последните години.
Може би са се намесили в играта с трафика на бежанци. Там печалбите наистина са много сериозни. За справка – за организация на канал само през Странджа се плаща по 1500 евро на човек. След приспадане на логистичните разходи все пак остават минимум по 1000 евро на преминаващ. Така за един месец могат да се направят до 100 хиляди евро.
