Препечатано от сп. „Общество и право“, 1988 г.
За димитровградския пазар научих от френския журналист Бернар Льоконт, който отразяваше Националната партийна конференция за „Експрес“. Един ден след завършване на работата й, вече седнал в работещата кола, той запита:
— Известно ли ви е нещо за някакъв много голям пазар в Димитровград? Отивам да го видя, разправят, че продавали дори и жени…
И замина. Повече не се срещнахме, но това нямаше значение — сигналът бе даден. Започнах да се ослушвам, сетне да разпитвам. Да, в Димитровград всяка неделя имало фантастичен пазар, където човек можел да си купи или да продаде каквото желае. Нещо хазартно имаше във всичко, което чувах за пазара — цвят, мирис, движение, панаир някакъв. Лицата оживяваха, очите светваха — да, има, има, отивай да видиш! Представяш ли си само — всичко!
И аз тръгнах.
Пазарът
tn_20150910_143421
Виждали ли сте десетки хиляди души, събрани на едно място от желанието да купят и да продадат нещо, или просто само да погледат. Десетки хиляди минават всяка неделя през димитровградския кооперативен пазар. Преди пет години, когато там си даваха среща само селските стопани от областта, никой не подозираше, че днес той ще се радва едва ли не на международна известност. Още от събота го обсаждат неколкостотин автомобила, които на другия ден се увеличават до 3000—4000. Хора прииждат отвсякъде. Предупредиха ни, че за да успеем да снимаме, трябва да сме там преди девет сутринта. След това човешката маса става толкова плътна, че снимки могат да се правят от блоковете, обграждащи пазара, или от хеликоптер. Впрочем каква ограда могат да бъдат няколко блока за многохилядната тълпа, която се разлива в пространството помежду им и търговията се пренася и във входовете? Трескавата размяна на пари срещу стоки, която едва ли може да се нарече търговия в традиционния смисъл на думата, обхваща 17 групи изделия, от които само първата има отношение към селскостопанските и хранителните продукти. Съдържанието на останалите хората обобщават с понятието „всичко“. Доколко то съответствува на действителността? С продажба на оръжия и наркотици никой не се занимава, не върви също и порнобизнесът. Някои твърдят, че са виждали замяната на калпак жълтици срещу камара пачки с банкноти, но аз не вярвам, просто защото у нас търговията с жълтия метал е държавен монопол. Но огромните количества дънкови дрехи, фланелки с всякакви надписи, битовата електроника — чисто нова и японска, кафето, уискито, цигарите… Всичко е в необичайно изобилие и се продава за левове „по цени за кувейтци“. Гуми — нови и регенерат, автомобилни части всякакви, коли на части, коли цели. Оглеждането на последните е сериозна работа, а пазарлъкът — истинска наслада. Цената на употребявана лада 1500 е 15 000 лева, а на един пазар се продават средно между 500—600 леки коли — поне толкова се обявяват за продан. На месец това прави най-малко 2000 обявени за продан леки автомобила, а в същото време „Мототехника“ за изминалата година е продала 44 000 нови. Любознателните могат да пресметнат сами съотношението между продажбата на нови и стари автомобили, по-следните само за един град…
И все пак въпреки пременените жени, шарените сергии и циганската музика, която гърми отвсякъде, настроението е лишено от оня привкус на екзотика, който, ми се струваше, че долавям в мълвата за панаира. Отсъствува веселието, някакво напрежение владее продавачите, много от които загърбват обектива на фотоапарата и бързат да се скрият в тълпата. Предполага се, че не искат да бъдат разпознати от закона, с който далеч не всички са с чисти сметки. Все пак те едва ли се боят твърде от него, защото по същество:
пазарът е неуправляем (?!)
tn_20150910_143522
Определението не е мое, взел съм го от една служебна справка. И то едва ли се отнася толкова до 40—50- те хиляди души, които са на пазара в пиковите часове, или до транспортните затруднения на КАТ. Става въпрос за стопанската престъпност, включваща търговията с крадени вещи, спекулата, валутно-контрабандната дейност. Виетнамци продават електронни часовници и радиокасетофони, а докато бях в Димитровград, от Велико Търново пристигна група на МВР- по следите на една печатна платка. Тя не се продава, няма я и в сервизите, но на пазара се намира.
— Това е нищо — разказва майор Иван Иванов, зам.-началник на Градското управление на МВР — Димитровград. Търговията със стоки, отклонени от търговската мрежа с цел спекула, взима много широки размери. Сериозните търговци наемат апартаменти в града, а на пазара излагат точно толкова, че при проверка от наша страна да могат да кажат: „Купих го тук.“ А когато свършат стоката, пак се зареждат.
Система сигурна, защото е проста. Но нима пазарът се крепи само на спекулата с крадени вещи? Не е точно така. В Димитровград са и „манифактуристите“, тези, които обръщат къщите си на малки фабрики от леката промишленост и се трудят в тях с цялото си семейство. По всяка вероятност те се снабдяват с изходна суровина пак в ущърб на търговската мрежа, но крайният продукт е плод на труда им. И което е по-важно — няма го в магазините.
— Всъщност свидетели сме на действието на пазарния механизъм — заяви Стефан Стефанов, началник-отдел „Търговия и услуги“ към ОбНС— Димитровград. — Цената например е в зависимост от насищането. Електронните часовници са в такова количество, че струват не 45, а 15 лева. Щом затегнем контрола и притокът на стоки се ограничи поне малко, цената веднага се вдига…
От което човек може да си направи заключението, че държавните цени на редица стоки се надуват изкуствено от съществуващия дефицит. На димитровградския пазар това е още по-фрапантно — там хората плащат големи пари за онова, което не могат да намерят никъде в страната. Миналата година в ОбНС — Димитровград, дошло благодарствено писмо от русенец, който след като пръснал 450 лв. да търси някаква авточаст в цялата страна, накрая я намерил на пазара за около 300 лв. И благодари на съвета за това?!
— А ако тази част не би била отклонена от търговската мрежа, за да се препродаде тук с печалба, дефицитът нямаше ли да е по-малък? — пита старши лейтенант Митко Митев, който вече шест години работи с пазара. Той и колегите му, водени от убеждението, че дефицитът и спекулата са взаимносвързани, полагат много сериозни усилия да я ограничават, при това с немалък успех.
Спекулантите се радват на същото внимание както крадците, защото в известен смисъл стоката, с която се спекулира, е открадната от обществото. Друг парадокс! По цял свят крадените неща се продават най-евтино, а димитровградският пазар е пример за обратното. Очевидно дефицитът е такъв, че изкривява и съзнанието на хората като на споменатия русенец. Тази е всъщност истинската причина за „неуправляемостта“ на пазара… Изчезне ли дефицитът, ще изчезне и тя.
— Населението в района е богато — заяви Стефан Стефанов. — Хората имат пари. Пазарът им създава допълнителни условия да ги изхарчат. За това държавните стокопроизводители нямат абсолютно никаква заслуга въпреки усилията на ръководството на града и наличието на близо двестахилядната месечна клиентела, нито „Руен“, „Валентина“ или друго подобно предприятие са помислили да открият свои фирмени магазини на самия пазар. Не може да се каже обаче, че липсата им се усеща болезнено от купувачите.
— Преди няколко седмици един клиент се жалваше на продавача защо нямало никакви фланелки? И на другата седмица вече ги имаше на сергията — каза Стефан Стефанов. — Не съм чул досега държавно предприятие да е реагирало с такава скорост…
Това не означава, че няма такива в страната. През цялото време, докато се възхищавах на предприемчивостта, с която занаятчиите производители се бяха впуснали да задоволяват пазарните нужди, импулсирани от 35-о постановление на МС, не ме напускаше убеждението, че едно предприятие като „Биляна“ — Петрич, например много бързо би ги накарало да увесят нос… В този смисъл потребителите на стоки на леката промишленост страдат от недостатъчна връзка между производителите и пазара, която неминуемо ще се затегне, когато цялостно започне да се прилага новият правилник за стопанската дейност…
За сметка на това производителите на занаятчийски стоки, пред които 35-о постановление вдигна бариерата, реагират точно с такава скорост. За упражняващите индивидуална трудова дейност с цел задоволяване на населението със стоки и услуги пазарът е все пак една възможност. Тук попадаме на един друг аспект на „неуправляемостта“ му, която условно можем да наре¬чем:
милицията в крак с преустройството
tn_20150910_143431
Веднага бързам да заявя, че в тези думи няма и намек за шега. Впрочем нека майор Иванов каже сам: — От една страна, съществуват нормативни актове за индивидуалната трудова дейност и реализирането на продукцията от нея, а от друга, някои текстове на Наказателния ко-декс ги ограничават. Ние какво да правим? Как да прекараме тънката граница между изискванията на закона и повелята на времето за по-пълно задоволяване на гражданите със стоки и услуги?
Младият майор, предполагам, добре съзнава, че е възможно да му „дърпат ушите“ за такива думи.
— Напълно. Но вижте, при нас рефлектират значими икономически феномени, пазарът е, така да се каже, връх на айсберг. Такъв феномен безспорно е дефицитът, за който ние не носим отговорност.
Тук никой не си затваря очите пред фактите. Но всички казват: има Стопанска милиция, тя да се оправя. А директорът на потърпевшото предприятие? Сега се въвежда стопанската сметка. Трябва да очакваме, че тя ще промени нещата.
Ако самоуправляващите се организации не могат сами да опазят собствеността си, трудно може да им помогне някой. Но — гледни точки различни. Според полковник Тодор Георгиев от оперативната група, дошла от Велико Търново, две трети от действията на пазара са наказуеми — кражби и валутни престъпления го подхранват. Откъде търговците се снабдяват с дъвки, пита той.
Отново давам думата на майор Иванов:
– Преди всичко трябва да се откажем да прикриваме нарастването на престъпността, защото от това тя няма да намалее. Валутноконтрабандните нарушения започват много далеч оттук, най-често в пристанищата — говоря за по-крупните. За съжаление има хора, които се хващат на това хоро.
И така: дефицит, стопанско безразличие на търговските организации към възможностите на пазара, безразличие към социалистическата собственост, престъпност… Все неща известни, които обаче добиват плът и кръв на пазара.
А когато някои говорят за „художествени комисии“, очевидно смесват функциите на кооперативния пазар с тези на държавните организации. Пазарът предлага кич, а дали човек ще го приеме, си е негова работа. Преди да отпътувам за Димитровград, полунашега замислях да отнеса боядисана гипсова фигура от детска игра и да се опитам да я продам. Оказа се, че мястото ми е заето от един музикант, свирещ в ресторант и фолклорен ансамбъл, който в свободното си време прави гипсови момичета, мадони, щампи.
И те се продават добре вече трета година. Явно и от това могат да се печелят пари. Така, изглежда, мислят и джебчиите, които само за втората половина на миналата година са „заработили“ над 22 000 лв.
— За някои пазарът е място за препитание — сподели майор Иванов. – Други не се задоволяват само със замяна. Печалбата им достига до 500 лева за един ден. И ние нищо не можем да направим, освен да ги експедираме обратно с рейса…
И така, ако чувствувате излишък от енергия за неделния ден и сте привърженик на силните усещания, можете да опитате късмета си в Димитровград. Като Анастасия от Силистра, жена на почтена възраст с тъжно лице и две присъди, която се бе провалила още при първия си опит на новия „терен“.
Какво ще стане с пазара?
tn_20150910_143426
След всичко казано става ясно, че той е явление непростимо, противоречиво, отхвърлящо дълго наслоявани представи, но живо. Защото той не е само търговия със стоки, за които митницата е иззела вещи за 166 227 лв., или такива, за които продавачите са глобени с 50 045 лв. ? (данни за 1986 година), но също и търговска реализация на занаятчийски труд, правещ първите си стъпки.
Търговия с неща нужни. И в крайна сметка търговия, изгодна за града. Вече е съставен Правилник за вътрешния ред на кооперативните пазари в Димитровград, който предвижда мерки за организация на продажбите, такси.
— В момента строим павилиони за различни видове услуги — заяви Стефан Стефанов. Ще направим всичко възможно да освободим пазара от несвойствените му явления. Новият правилник предвижда разнообразни поощрения за кооперативната търговия и всякакви ограничения за другата, „черната“. Но според мен най-сигурен регулатор са укрепващото законно производство за потребление и услугите, които се нуждаят от жизнено пространство и от само себе си ще изтикат от пазара разните спекуланти — прекупвачи. Според Стефан Стефанов този процес е вече започнал.
Ще ми се да се върна към онова магическо понятие „всичко“, живеещо повече в хорската мълва, отколкото на пазара. Ако думите на Стефан Стефанов не останат глас в пустиня това „всичко“ може да стане много по-голямо. И тогава хората, криещи се от фотоапарата, въобще ще си идат, а пазарът ще бъде вече не пазар, а изложение на изобилието, къъдето тая чудна стока — дефицитът— ще бъде просто забравена. Само мечта ли е това?…
…………………………………………………..
*“ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35 на МС от 5.06.1987 г. за приемане на Правилник за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги
С приетия с това постановление Правилник за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнителна производство на стоки и услуги се възприема линия на създаване на условия и насърчаване на гражданите за широко и активно участие в производството на стоки и услуги. Характерното за тази новопризната възможност на гражданите е, че тя се определя като неделима част и продължение на социалистическото производство – чл. 1, ал. 2 от Правилника. Гражданите получават право да стопанисват малки обекти въз основа на сключени граждански договори (аренда) и да се регистрират като самостоятелни търговци производители или извършващи услуги. Поначало въз основа на правилника приложение намира главно арендата на държавни обекти. Така започва приватизацията на стопанисването на обществената собственост.
Съществени промени настъпват с приемането на Указа за стопанската дейност (ДВ, бр. 4 от 1989г.). – Указ 56. В чл. 1, ал. 2 се закрепва принципът, че стопанската дейност може да се извършва на основата на всички форми на собственост. Според чл. 4, ал. 1 на всички фирми се осигуряват равностойни условия за осъществяване на стопанската дейност. Този нормативен акт е от по-висок ранг в сравнение с ПМС 35 от 1987г. Освен това в него се уреждат три форми за стопанска дейност на гражданите – еднолична, колективна и чрез образуване на дружества. За първи път се дава подробна регламентация на аренда. Следва да се отбележат още няколко съществено нови момента. За първи път в чл. 26 на правилника се нормира преобразуването на държавните предприятия в акционерна фирма. Прогласява се съществуването на общинска собственост и общински фирми. С допълнение от 1989 г. (ДВ, бр. 62) в чл. 43а УСД трудовите колективи на държавни и общински фирми получават право да се преобразуват в акционерни и да придобиват поименни акции.
