За 12-годишния Олег Гимаутдинов да се учаи на компютърно програмиране навремето в съветска Русия означава основно да заляга над учебниците. Отегчени от многото теория, повечето от съучениците му скоро се отказват. Но Гимаутдинов не отсстъпва – той се е интересува силно от компютри. Когато е пред екрана, времето лети. Затова с няколко приятели започват да обикалят от врата на врата.
Тогава, в началото на 80-те години, компютърните терминали се намират в университети и предприятия, а не в училищата – и повечето възрастни предпочитат да няма деца наоколо. Но Гимаутдинов и неговите приятели успяват да намерят няколко души, които са достатъчно добри, за да им позволят да се забавляват на техните работни компютри – повечето от които копия на американски системи.
По онова време децата не разбират, че тромавите клавиатури и монитори, над които са се надвесили, представляват началото на нещо специално – първите възли местен “интернет”. Идеята е той да помогне на затъналата съветската икономика.
В продължение на десетилетия шепа учени молят властите да им позволят да изградят компютърна мрежа, свързваща хиляди системи в целия СССР.
При други обстоятелства тя щеше да конкурира мрежата, пробиваща си път в САЩ и Западна Европа по онова време – мрежа, която впоследствие ще се превърне в сегашния интернет.
“Говорим за интернет -1.0: йерархична децентрализирана компютърна мрежа в реално време за управление на всички информационни потоци в плановата икономика”, казва Бен Питърс, учен в Масачузетския технологичен институт и автор на книгата “Как една държава не се свърза в мрежа: неудобната история на съветския Интернет”.
Но съветският проект, известен като ОГАС, така и не е завършен.
Съветският интернет е измислен от Виктор Глушков, един от основателите на кибернетиката. Глушков донякъде се вдъхновява от разработките на по-ранен мрежов ентусиаст, Анатолий Китов. Китов е първият, който мечтае да свърже в мрежа СССР още през 1959 година.
Руски документален филм за Китов, наречен “Интернет полковникът” е достъпен онлайн, а началото му напомня на филмите за Джеймс Бонд.
Но от момента, в който Китов изпраща писмо с идеята си до съветския лидер Никита Хрушчов, става очевидно, че реализацията на подобна система никак няма да бъде лесна. А предизвикателството е само донякъде технологично.
“Трябва да отбележим, че Съветският съюз разполага с функциониращи компютърни мрежи през целия този период – но те са военни мрежи”, казва Питърс. Но система за цивилни, която може да влияе на икономиката? Това е нещо съвсем различно.
Глушков започва работата си по ОГАС в началото на 60-те години.
На теория всеки работещ в СССР би могъл да има причина да се свърже към мрежата, така че да се събират данни за всичко – от трудовата сила на страната до нивата на производство на пазарна продукция. Към 1970-та Глушков разполага с детайлно предложение, което стига чак до самия връх на съветската власт.
Но когато идеята е обсъдена от лидерите на Комунистическата партия, министърът на финансите заявява, че е категорично против.
Машините вече се използват за включване и изключване на осветлението в кокошарниците, казва той. Няма нужда от национална мрежа за това.
Според слуховете истинските мотиви на финансовия министър са по-скоро свързани с това как ОГАС ще повлияе на баланса на силите между неговото министерство и Централното статистическо управление (ЦСУ).
Въпреки известна подкрепа от други висши бюрократи, предложението на Глушков е отхвърлено. Но идеята му не изчезва – всъщност той се бори за реализацията ѝ още цели 12 години.
Няколко града са свързани в малки, локални мрежи. Години по-късно, когато Гимаутдинов следва в университет в Новосибирск, той открива компютър, който има пряка връзка с Москва – намираща се на повече от 3000 километра разстояние. “Кабелът беше солиден, метален и доста тежък”, спомня си той.
Но все пак това са “скалъпени неща”, не мрежа, коментира Питърс.
“Също така са вложени огромни усилия в реализацията на компютри за поддръжка на тези мрежи”, твърди Борис Малиновски от института по кибернетика “Виктор Глушков” в Украйна, който е написал няколко книги за съветската компютърна индустрия. Производството далеч не винаги е ефективно или навременно.
Това допринася за опасения от огромните разходи, свързани с пълната реализация на ОГАС. Според някои прогнози цената е около 20 млрд. рубли – близо 100 млрд. долара днешни пари.
Също така за целта е нужен персонал от около 300 000 души.
Поради всички тези причини съветският интернет така и не вижда бял свят.
Един от хората, които знаят от собствен опит какво се случва със съветската мрежова технология, е Владимир Китов, синът на Анатолий Китов. Владимир сега работи в руския икономически университет “Плеханов” в Москва, но през 70-те и 80-те години пише софтуер за военните, който се използва за управление на огромни фабрики за строеж на танкове.
Според него ОГАС е щял да има положителен ефект върху съветската икономика, точно както са вярвали и ранните му поддръжници.
Гимаутдинов си спомня за лекции, превъзнасящи предимствата на подобна мрежа.
“Звучеше много вълнуващо, обещаваше се, че ще има огромна ефективност и по-малко хора ще се занимават с рутинни изчисления с голяма точност”, коментира той. Повече и по-лесно споделяни данни също така биха помогнали на властта да управлява плановата икономика.
Но съветската система като цяло не се оказва особено гъвкава.
“Имаше план и не можеше да се направи нищо извън него”, пояснява Гимаутдинов. “Произвеждаха се кафяви обувки и черни обувки и никой не харесваше нито едните, нито другите – но цели магазини бяха пълни само с тях”.
Междувременно различни министерства и региони често са в конфликт помежду си и всички според Гимаутдинов се опасяват, че ще изгубят правомощията и отвоюваните си кътчета във властта.
През 80-те години нуждата от икономически тласък става крайно наложителна. В крайна сметка програмата за реформи на Михаил Горбачов се опитва да реши някои от най-дълбоките проблеми на СССР.
Но би ли могъл ОГАС да помогне?
Едно от най-големите препятствия пред това е ранната смърт на Глушков, проектанта на системата, който играе основна роля в борбата за налагането ѝ. Той умира през 1982-ра на 58 години след дълго боледуване. “Това на практика ги оставя без движеща сила”, казва Питърс.
Но към 80-те години идеята за ОГАС се обсъжда в обществените медии и в училищата – където ученици и студенти като Гимаутдинов постоянно слушат за нея – и за известно време нещата са продължават оттам, откъдето е спрял Глушков.
Сред поддръжниците на каузата е Михаил Ботвинник, гросмайстор по шахмат и специалист по компютърни науки. Ботвинник експериментира с ранни компютърни програми за шах и се опитва да разработи софтуер, който да наподобява мозъка на гросмайстор. Неговите алгоритми са използвани за планиране на графици за периодичен ремонт и поддръжка за съветски електростанции.
Според Питърс, когато разпадащият се Съветски съюз изпада в хаос в началото на 90-те години, Ботвинник – тогава над 80-годишен – се опитва да предизвика интереса на Борис Елцин към идеята за компютърна мрежа, която да спаси икономиката. Но подобно на Глушков, Анатолий Китов и много други преди него, Ботвинник не постига нищо. А само няколко години по-късно, World Wide Web, развит върху основата на разработения от САЩ ARPANET, се превръща в глобална сензация.
Историята на съветския интернет в много отношения повтаря историята на самия Съветски съюз.
Тя обаче разкрива и технологичните фантазии на онази епоха – фантазии, в които всички ние сега живеем, но тогава хората само са си ги представяли.
Питърс споменава за общност от ентусиасти-кибернетици, работили някога с Глушков. Те са експериментирали с идея за утопична виртуална държава, наречена “кибертония” и дори са си издавали фалшиви кибертонийски паспорти на шега. В някакъв смисъл това е била мини-версия на социалните мрежи, които всички ние използваме сега.
“Глобалните граждански компютърни мрежи са се разработвали сред сътрудничещи си капиталисти, не сред конкуриращи се социалисти”, пише Питърс в книгата си. “Капиталистите са се държали като социалисти, а социалистите – като капиталисти”.
В СССР местният интернет никога не става достъпен за обикновените граждани и няма реален шанс да съживи закъсалата икономика в най-мрачната ера на Съветския съюз. Един огромен проект, който никога не вижда бял свят.
Сега, когато живеем в свързан свят, можем да осъзнаем, че поддръжниците на ОГАС и поддръжниците на тази компютърна мрежа са изпреварили донякъде времето си.
Хора като Анатолий Китов, Глушков и Ботвинник са знаели, че бъдещето е в общите мрежи, които свързват.
В крайна сметка Съветският съюз може и да загубва надпреварата за мрежите, но определено работи много отрано в тази посока.
