Село Септемврийци, което се намира на 30 километра от Монтана се руши със застрашителни темпове. Къщи и постройки буквално изчезват, след като са унищожавани от местни криминални банди.
Село Септемврийци, което се намира на 30 километра от Монтана се руши със застрашителни темпове. Къщи и постройки буквално изчезват, след като са унищожавани от местни криминални банди. В същото време селото е пострадало тежко и от демографския срив, като за 25 години жителите му са намалели четири пъти.
Септемврийци е било едно от големите села в този край на България. То се намира на 30 километра североизточно от Монтана и на 50 километра южно от Лом. До 1990 година неговите жители са били над 4000, сега вече са 1074. Имало е и силно развито селско стопанство, с много добре оборудвани технически средства, както и парници, рибарници и язовири. Годишно рибарниците са давали по 60 тона риба, която се е продавала, а постъпленията са влизали в бюджета на селото. Над 500 декара са били засажденията с домати, краставици и пипер. Овощната градина е била на площ от 600 декара. Селото е притежавало 450 крави, 5000 овце и около 700 кози. През 1992 година, когато влизат ликвидационните съвети, животните са изклани. Свидетели на свирепата сеч коментираха пред вестник „Десант”, че е имало случаи да бъдат заколвани и бременни крави с живи теленца вътре. „Гледката е била страшна. Мой приятел ми сподели, че лично той е вадил три живи теленца от утробите на заклани животни. Каза ми, че години наред не е могъл да спи от този стрес. Това е престъпление, може би заради това и Бог сега ни наказва.”-споделя 53-годишният Жори Светозаров, който дълги години е работил в местната община. От 14 години е емигрант, но през това лято се е завърнал, за да види бащината си къща. И е останал удивен от рушащото се село. Той помни големият стопански двор, пълен с трактори и комбайни и други селско-стопански машини. Помни и големите парници, които са били разположени върху 40 декара площ, и чиято продукция е била предназначена за износ. Сега от тези активи не е останало нищо. Жителите на селото са отчаяни. Допълнително зловещата картина се допълва и от постоянно разрушаваните къщи и постройки. Някои от тях буквално са изчезнали, дурги са оглозгани до основи. За разрухата като основни виновници са посочвани циганските банди, които вилнеят в селото, но и не само те. Местните хора имат различни обяснения за тежката ситуация и кризата. Според Жори причините се коренят още през 80-те години на миналия век. „Още тогава беше направена териториално-административна реформа, която силно повлия. В селото не остана дори един пазач. Няма полицаи, няма хора на властта, няма ред, няма нищо. Парите се прибират в общината във Вълчедръм, а за селата около нея оставата трохи. Така ние сме обречени на бавна гибел. Нужна е промяна точно в тази посока. Необходимо е ново териториално-селищно разпределение. Септемврийци трябва отново да стане община. Така е било и до 1944 година, защо да не стане пак. Иначе е ясно, че циганите крадат и рушат. Но те нямат работа. Държавата е калпава. Заряза хората, и те или бягат или крадат. Лошо е. Трябва та промени.”-коментира Светозаров
Неговият съселянин Кирил Стефанов пък вини кмета на селото. „Той защитава циганите. Те са негови хора. За нищо работа не върши. Не знам защо го избрахме. Тук стана мор. Нещата са извън контрол. В Септемврийци вече не може да се живее. Хората се страхуват. Слагат решетки на прозорците, за да се предпазят от набезите. „-споделя 65-годишният мъж.
Кметът Тодор Дамянов обаче дава друго обяснение за рушащите се къщи и тежката сигуация в селото.
„ Много цигани купуват къщи, които тук станаха вече много евтини. По 2-3 хиляди лева дават, а след това рушат, трошат събарят и продават всичко. Излиза им по-изгодно, защото в някои от сградите има страшно много строителен материал. Тък къщите са почти без пари. Някои от тях се продадоха и за 800 лева. Българите бягат, отиват в големите градове или чужбина. Заради това и продават. Ето и вчера пред мен ромско семейство купи една къща за 1500 лева, а днес гледам, че е вече без покрив. Чувам, че над 10 къщи са купени и разрушени от разни фондации. Не знам подробности, това не зависи от мен. „-коментира Дамянов, който обаче не може да обясни, как безработните роми имат 3 хиляди лева за да платят, нито пък какви са тези мистериозни фондации.
„Проблемите са много големи. Тук имаше работа за всички. През 2 села преди години работеше консервна фабрика. Тя прибираше хората от всички околни села. Имаше общежитие, столола, цялата продукция отиваше за СССР и Румъния. Пазарите се сринаха и всичко свърши. Селото развиваше много активно селско стопанство. Бяха ангажирани над 200 човека в тази работа. Вече нищо не остана. Няма и хора. Всяка година селото намалява с по 50-60 човека. Сега са 1074, от които над 600 вече са роми. Българите изчезнаха, избягаха. Жалко.”-казва още кметът на Септемврийци.
Гледката от селото наистина е потресаваща. Над 100 къщи са напълно унищожени, други са в руини. Местният ресторант вече е само спомен, а постройката му е тъжен спомен за отминалато време. Същото важи и за универсалният магазин, който е почти разрушен. Улиците са разбити, инфраструктурата е под всякаква критика, а мръсотията е навсякъде. Обстановката напомня за Сомалия, за която се говори, че е страна от Третия свят. А, от кой свят тогава е България?!
автор: Нaйден Петров
