Сега от ВИП зоната на “Арена Бургас” се разкрива страхотна гледка не само към терена, където огромни кранове издигат покривната конструкция, но и към площада пред главния вход, тъй като стени все още няма. Това е странно за зала, чиято поръчка беше дадена още през 2014 г. Новият срок за завършване на огромния строеж, отлаган няколко пъти, е краят на 2019 г. Плановете на спортното министерство, което я стопанисва, са тя да започне да се използва активно още от пролетта на 2020 г.
Това значи, че догодина Бургас ще може да провежда големи спортни първенства, както и ще е единственият в страната с пълноценна лекоатлетическа писта на закрито. Пространството пред спортната зала, което сега се вижда и отвътре, всъщност ще има не по-малко значение от самата нея. За разлика от други подобни съоръжения, които пустеят при липсата на събития, бургаската “Арена” е замислена като обществена зона, предлагаща постоянно разнообразни активности.
За малки и големи
В комплекса ще има още три големи тренировъчни зали и множество по-малки, както и триетажен паркинг. Оттук идва и парадоксът с размерите – покривът на “Арена Бургас” може да покрие напълно софийската “Арена Армеец”, но седящите места ще са наполовина по-малко. Мащабът на залата и отлагането на сроковете са основната причина за увеличаващия се бюджет – от първоначалните 35 млн. лв. инвестицията на държавата в нея вече е 54 млн. лв., като има немалка вероятност сумата да порасне още.
“Проектът има много голяма добавена стойност. Това не е просто едно спортно съоръжение, а цял комплекс с различни функции и открити пространства, които могат да се ползват през цялото време”, обяснява проектантът арх. Ивайло Петков от студио “10 архитекти”. Той дава пример: покривът на една от тренировъчните зали е предвиден като място за игра, каране на ролери или скейтбордове. Там има и двуметрова бабуна в центъра (отдолу покривът на тренировъчната зала е като купол), върху която децата могат да се забавляват. “В същото време всичко е така проектирано, че няма остри ръбове или опасност от спъване”, казва още арх. Петков.
Обществото обикновено приема спортните съоръжения като тежест, тъй като не се ползват често, а изискват големи разходи за поддръжка. Според проектанта обаче този случай е различен. “Такъв проект в България няма. Той съчетава различни функции и най-вече се стреми да бъде обществено място, нещо като градски площад с кафета и зони за игра. Около залата може да има живот и именно това е важното в случая”, изтъква арх. Петков.
Затова комплексът трябва да има и множество малки зали – за йога, за танци, за фитнес и т.н., които са с отделни входове и могат да се отдават под наем на различни спортни клубове. Ще има SPA център с обществен достъп. Предвидени са също места за магазини, кафета или други търговски дейности. “Всичко е въпрос на организация. Ако хората влизат от отделни входове и не е необходимо охлаждане или затопляне на големи помещения, проектът ще бъде икономически изгоден и ще може да се ползва дори от малко хора всеки ден”, обяснява арх. Петков. Изключително важен в този аспект е и паркингът с над 700 места, който има директна връзка със залата и околните пространства.
Различните нива на площада (има денивелация от 8 метра между булеварда и жк “Изгрев”) са свързани пешеходно и с велосипеди, което позволява на хората да използват този път за достъп до спирките на градския транспорт. Проектът обаче не включва декоративното озеленяване, без което голямото открито бетонно пространство ще бъде доста неприятно място в летните месеци. “Всички допълнителни елементи по парковото и градско обзавеждане ще бъдат ангажимент на този, който ще управлява комплекса”, казва арх. Петков.
Зала, която се променя
За разлика от повечето лекоатлетически спортни зали, тази няма да има постоянна настилка за определен вид спорт. “Теренът ще бъде с идеално гладка бетонна основа, върху която ще може да се изграждат всякакви настилки – за лека атлетика, тенис, волейбол, баскетбол, гимнастика и т.н.”, обяснява ръководителят на проекта инж. Петър Иванов. По думите му дори биха могли да се провеждат мотокрос състезания, като се насипе необходимото количество земна маса. Големият бонус в случая са предвидените в комплекса складове, в които може да се съхраняват различните подови конструкции за терена – нещо, което липсва при повечето многофункционални спортни зали и значително усложнява и оскъпява използването им за разнообразни дейности.
Заради тези особености е трудно да се каже колко точно голяма ще бъде тази зала. Стандартно ще има 6000 седящи места плюс още 2000, които ще са подвижни. При концерти обаче капацитетът може да стигне до внушителните 21 хил. души, тъй като теренът е много по-голям от този на софийската “Арена Армеец”. Отделно една от по-малките зали (с диаметър от 40 м) ще може да побира самостоятелно до 1500 души.
Висш инженеринг
Преди да се стигне до спортните събития обаче, строежът трябва да бъде завършен. А това непрекъснато се отлага. Причината – водещ партньор в обединението, което спечели през 2014 г. поръчката, беше свързваната тогава с Делян Пеевски “Водстрой 98”. По това време компанията беше предимно “касичка” – през нея минаваха пари от поръчки, а истинската дейност се изпълняваше от други. Малко по-късно, при първия “катарзис” на Бойко Борисов, “Водстрой 98” беше изхвърлена от много поръчки, а малко след това Пеевски я продаде. Към момента основната дейност на строежа се извършва от втория партньор – “Билдникс”.
Сега на обекта всеки ден работят по 80 души, като всички усилия са насочени към покривната конструкция. Стоманените арки за нея се произвеждат в завода на ThyssenKrupp в Турция, тъй като са уникални не само с размерите си – най-високата дъга е с дължина 116 метра и е съставена от няколко 36-тонни части, но и заради геометрията си – елементите са огънати под различен ъгъл. Само свързващите ги напречни греди се правят в България – от пловдивската “Металик – М”.
“Най-трудното е цялата тази конструкция да съвпадне буквално до милиметър, за да могат да се свържат отделните елементи. За целия покрив ще използваме около 20 хил. болта и всеки от тях трябва да пасне точно”, казва Петър Иванов и обяснява, че монтажът в прекалено студено или топло време е невъзможен заради свиването и разширяването на метала. По думите му обаче, когато цялата конструкция, тежаща 1200 тона, е готова, това няма да е проблем. Тогава се очаква да има амплитуди от 12-16 см, но алуминиевият покрив е така проектиран, че да може да ги поеме. Тази система според Иванов е уникална за България и досега не е прилагана в такива мащаби.
Любопитно в този проект е изискването към боите и външните материали, които са постоянно изложени на влажния и солен морски въздух. Големият проблем обаче са високите подпочвени води в района. Сега, докато все още обектът е в строителство, те се изпомпват. Впоследствие ще бъде изградена специална дренажна система, която да ги отвежда.
Иванов споделя и още една от специфичните черти на арената – цялата зала заедно с трибуните ще бъде обградена от специална стена. Освен чисто практична роля – да отделя платените зони от общодостъпните, тя ще служи за шумоизолация и противопожарна преграда, което спестява допълнителни разходи и пространство. Всички комуникационни мрежи пък са събрани в специален бетонен коридор, което, както обяснява ръководителят на проекта, е антитерористична мярка. Но също така решава и проблема с преминаващите на различни места кабели и връзката между тях.
Колко е важна климатизацията
Охлаждането или отоплението на толкова големи пространства по принцип е скъпо и отнема много време, докато се постигне подходящата температура. “На база на принципа опит – грешка тук решихме да използваме специални климатични машини, които са изключително динамични, така че да постигнем бърз и ефективен начин за затопляне или охлаждане”, обяснява арх. Петков, изтъквайки, че такава система досега не е използвана в толкова голям обект. Очакванията му са в рамките на 4-6 часа да може да се постига желаната температура, докато в други подобни зали са необходими няколко дни.
Климатичните машини ще бъдат общо 24 и ще се захранват както с ток, така от бургаската топлофикация. Любопитното при тях е, че няма да имат големи тръбни връзки и изходи на покрива, като всяка ще може да работи напълно автономно от останалите. Предвидени са датчици за CO2, които да следят къде има струпване на хора и реално само там ще се включат машините.
Благодарение именно на тази система залата всъщност ще може да приема и първенства по бадминтон на световно ниво, тъй като въздушните течения няма да пречат на играчите. Възобновяемата енергия обаче липсва. “Пробвахме да вградим соларни панели, но се оказва неефективно решение”, обяснява архитектът. Така залата, казва той, ще работи неравномерно.
