Вече е пределно ясно, че данъкоплатците в България трябва да пият една милиардна вода за АЕЦ “Белене”. Ядрената централа заедно с КТБ се превърнаха в най-скъпо струващите държавни провали, като засега не изглежда да има спирачки за тяхното повторение. Една от най-силната – носенето на отговорност, така и не беше задействана, тъй като прокуратурата досега не успя да формулира обвинение или беше натискана да не го прави.
Сега няколко седмици преди президентските избори прокуратурата реши отново да се размърда и със съвсем нови обвинения се сдобиха двамата бивши изпълнителни директори на Националната електрическа компания (НЕК) – Любомир Велков и Мардик Папазян. Те управляваха компанията от 2005 до 2009 г., по време на тройната коалиция, когато проектът “Белене” беше възобновен. Два дни по-късно обвинение получи и един от действащите тогава енергийни министри – Петър Димитров, който е на този пост от средата на 2007 г. до идването на власт на ГЕРБ през 2009 г. Очаква се скоро призовки да получат още няколко лица, свързани с проекта.
Въпреки че проектът за АЕЦ “Белене” дава богата възможност за търсене на отговорност (злоупотребите по него са подробно описани в доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция, а с малко разследване по медиите могат да се намерят и други основания), досега държавното обвинение не е постигнало сериозен напредък. Разследванията по проекта започнаха още през 2010 г., а първите обвинения се появиха през 2013 г. Няколко години по-късно обаче те бяха снети, а досъдебните производства – прекратени. Но това, което прави впечатление от действията на прокуратурата, освен че изглеждат зле прикрит предизборен ход, е, че изборът на обвиняемите винаги е свързан с нарушения по време на управлението на опозиционната политическа сила.
Първото фиаско на прокуратурата
В средата на 2013 г. с обвинение се сдобиха компаниите, които бяха архитект-инженери на проекта – Събин Събинов, управител на “Уорли Парсънс”, и Богомил Манчев, собственик на “Риск инженеринг”. Тогава обвинение беше повдигнато и на двама бивши изпълнителни директори на НЕК, Любо Лефтеров и Крум Анастасов, които бяха назначени по време на първото управление на ГЕРБ. Обвинението към четиримата беше за длъжностно присвояване на 8.657 милиона лева, които са били изплатени на двете фирми, след като проектът беше прекратен през март 2012 г. Определеният от прокуратурата период на тези нарушения е от 29 март 2012 г. (ден след като беше обявено спирането на проекта) до 24 юни 2013 г., когато на управление дойде правителството на Орешарски. Въпросните производства, които тогава се виждаха на прокуратурата “изключително елементарни”, се превърнаха в пълно фиаско, тъй като в края на миналата година стана ясно, че обвиненията от Манчев и Събинов са свалени поради липсата на доказателства, а впоследствие и поради липса на престъпление. През април тази година са били прекратени и производствата срещу Лефтеров и Анастасов, каза Лефтеров за “Капитал”. Той коментира още, че няма информация срещу него да се води ново разследване.
За Манчев и Събинов е трудно да се каже, че не са се ползвали с подкрепата на БСП през годините, тъй като архитект-инженери на АЕЦ “Белене” управляваните от тях фирми получиха над 200 млн. лв. от проекта. Отношенията обаче явно са охладнели, тъй като след обвинението Манчев коментира пред медиите, че срещу него се води политическа акция от този, който управлява държавата.
Новият опит
На фона на първия опит на прокуратурата за обвинения сега действията й изглеждат доста по мотивирани от гледна точка на доказателствата за извършените нарушения. Въпросът обаче е защо те се повдигат точно сега, след като констатациите за злоупотреби се съдържат в доклада на АДФИ още от 2012 г. От мотивите на самите обвинения пък се вижда, че те излагат едно към едно тези на финансовата инспекция.
Двамата бивши изпълнителни директори са обвинени заради неизгодната сделка, която са сключили за продажбата на старото оборудване за “Белене” с “Атомстройекспорт”, без да имат разрешението на принципала си – министерство на енергетиката. Самата продажба е станала, без да бъде обявена обществена поръчка и без оценката на независим оценител за стойността на оборудването. Такава е направена само от архитект-инженерите, които определят, че то струва 290 млн. евро. Въпреки това договорът е сключен за 205 млн. евро, реално НЕК получава едва 87.6 млн. евро. Първо “Атомстройекспорт” отказва да вземе цялото оборудване, за което се договоря с НЕК, а в същото време българската компания се съгласява да поеме за своя сметка като допълнителни разходи по сделката услуги за транспорт, обмитяване и др. Именно това съгласие, което е струвало 77 млн. евро, е в основата на обвинението. Самият договор е сключен и без разрешението на принципала в лицето на министъра на енергетиката, тогава Петър Димитров. Той пък е обвинен, че не е упражнил достатъчен контрол върху работата на тогавашните изпълнителни директори. Димитров и Папазян не отговаряха на телефоните си, за да коментират как се е стигнало до този резултат.
Има ли други доказателства?
Обяснението обвиненията да бъдат повдигнати точно сега, е, че прокуратурата е работела усилено по събирането на нови доказателства. Това обаче не изглежда особено убедително обяснение. Причината е, че през септември 2012 г. държавното обвинение изпраща официално искане до руските власти да представят финансови документи около сделките по продажбата на оборудването и неговото транспортиране, по информация на “Медиапул”. Според разследващите такава документация не е намерена в НЕК, а без нея делото е обречено на провал. Година по-късно обаче става ясно, че от руска страна е отказано да бъдат предоставени тези документи с обяснението, че архивът, където се съдържат, е изгорял. Така на практика разследването, което е в най-напреднала фаза, отива в задънена улица.
Вероятно липсата на писмени доказателства е и причината българският иск срещу “Атомстройекспорт” за 63 млн. евро, които не са били изплатени за договореното оборудване, да не бъде признат от арбитражния съд в Женева.
Нови обвиняеми
От прокуратурата явно имат намерение да повдигнат и други обвинения, обяснявайки пред медиите, че разследването по делото продължава. Говорителят на държавното обвинение Румяна Арнаудова обяви на брифинг, че кръгът на обвиняемите ще бъде разширен, но отказа да поясни на кои лица ще бъдат повдигнати обвинения.
В същото време като предвестник на досегашните обвинения Министерството на енергетиката реши да отстрани от постовете им в предприятията с държавно участие – Петър Димитров, който е борда на ДП “Радиоактивни отпадъци” и Румен Овчаров, който държи държавната златна акция в “Лукойл Нефтохим Бургас”. Отстранен от поста беше и бившият министър на регионалното развитие Асен Гагаузов, който беше в борда на проектната компания за газопровода с Гърция – “Ай Си Джи Би”.
От Министерството на енергетиката коментираха, че тези смени са се наложили, тъй като информацията, излязла от страна на прокуратурата по отношение на проекта АЕЦ “Белене”, е пряко свързана с Димитров и Овчаров. “Освобождаването им е продиктувано именно от изнесените факти и обстоятелства”, се казва още в позицията на министерството.
От там още допълват, че отстраняването на Гагаузов е по решение на съвета на директорите на проектната компания.
Овчаров беше на поста министър на енергетиката от 2005 до 2007 г. По негово време проектът “Белене” беше възобновен и беше сключено споразумението с “Атомстройекспорт”. Сега Овчаров коментира пред “Капитал”, че ако каже, че не се страхува, че ще му бъде повдигнато обвинение, ще прозвучи арогантно. “Прокуратурата може да повдигне обвинение на всеки, но аз се чувствам спокоен по отношение на своите действия”, допълни той.
Възможни обвинения
Нарушенията по проекта, извършени по времето на Овчаров като министър, са констатирани в доклада на АДФИ и при желание на прокуратурата той вече щеше да се е снабдил с обвинение по същата логика, по която беше повдигнато и на Димитров. Става въпрос за нарушения на закона за обществените поръчки (ЗОП) при подписването на споразумението с “Атомстройекспорт” за изпълнител на проекта. Тогава окончателен договор така и не е подписан, което е нарушение на ЗОП. Въпреки това още тогава страните са се договорили до 2011 г. НЕК да възложи дейности на стойност 193 млн. евро. на руската компания.
Истински проблемните анекси обаче са сключени по-късно и в резултат НЕК е платила 383 млн. евро.
Един от тях е анекс номер 3, с който на “Атомстройекспорт” се възлага разчистването на площадката на “Белене” за 110 млн. евро, без обаче да се проведе конкурс. Това се случва през юни 2008 г., когато министър на енергетиката вече е Петър Димитров.
В края на 2008 г. НЕК поръчва на руската компания и оборудването с дълъг цикъл на производство на стойност 673 млн. евро, от които авансово са платени 89 млн. евро. Това става, без да има окончателен проект и без той да е финансово приключен (т.е. да е ясно кой ще инвестира в него). Така парите са хвърлени на доверие и сега обаче данъкоплатците ще трябва да платят и останалата част заедно с лихвите, след като арбитражният съд в Женева отсъди в полза на “Атомстройекспорт”.
Не за първи път прокуратурата показва, че може да действа и да повдига обвинения. Таймингът на обвиненията с изборите поставя въпросът има ли солидно разследване, или това е поредният прах в очите на избирателите – какъвто видяхме преди три години с балона “Костинброд”.
