Главният прокурор на Германия Харалд Ранге бе уволнен във вторник. Причината е спор за свободата на словото и медиите в страната.
Главният прокурор на Германия Харалд Ранге бе уволнен във вторник. Причината е спор за свободата на словото и медиите в страната. Министърът на правосъдието Хайко Маас заяви публично, че повече няма доверие в Ранге.
А доверието падна, когато главният прокурор критикува публично правителството, че се меси в първото от десетилетия насам разследване срещу медия за държавна измяна и се опитва да заеме страната на журналистите.
Канцлера Ангела Меркел изрази пълна подкрепа за министъра, който е социалдемократ.
От друга страна Министерството на вътрешните работи заяви, че в случая може би има елементи на държавна измяна. Главният прокурор бе подкрепен и от Асоциацията на съдиите. Но и това не му помогна.
Припомняме, че преди десетина дни Ранге спря разследване срещу сайта netzpolitik.org, публикувал информация за увеличаване на тайното следене на онлайн комуникациите в страната, до получаване на независимо експертно мнение. През февруари медията писа, че контраразузнаването е поискало допълнителни средства за разрастване на програмата си за следене на интернет, а през април – че разузнаването е създало специален отдел за следене на социалните мрежи.
Двамата разследвани журналисти Андре Майстер и главният редактор Маркус Бекедал потвърдиха, че са цитирали откъси от документи за служебно ползване, някои от които секретни. Не назоваха източниците си.
В крайна сметка скандалът завърши с отстраняването на главния прокурор, който трябваше да се пенсионира след 7-8 месеца.
Преобладаващото мнение в страната е, че Харалд Ранге заслужено се разделя с поста, защото е посегнал на нещо свято – правото на гражданите да бъдат информирани. Правото на гражданите да бъдат информирани… Разбирате ли за каква ценностна система става дума? Германците искат да знаят какво става в тяхната държава и защитават това свое право. И политците го защитават, защото имат отговорности пред избирателите.
Често българите сравняват своя живот с този на германците. Нерядко се дават и примери, как Германия след две световни войни, загубени катастрофално, се изправя и днес е стълба на Европа, а и не само. Отговорът е прост: и заради такива решения!
Разликите между Германия и България са повече отколкото си представяме.
Наричаме германците скучни, но тайничко мечтаем да живеем техния "скучен" живот. Затова трябва да си припомняме постоянно, поне някои от разликите и да се стремим да ги заличим.
Ето някои малки, но съществени такива.
Главният прокурор на България е недосегаем. Дори милион души да скандират под прозорците му "Оставка!", той ще си сипе едно питие и ще засили звука на теревизора. На другия ден, в зависимост от настроението или нечие телефонно обаждане, може да погне най-активните протестиращи и да им разкатае фамилията с проверки, обвинения, преследване, разпити и пр.
Главният прокурор е недосегаем за парламента. Наричаме се парламентарна република, но главният обвинител нито се отчита в НС, нито НС може да го отстрани от поста, независимо дали е направил чутовен гаф или влияе на политиката и бизнеса чрез институцията, която ръководи.
Главният прокурор е недосегаем и за правителството. Нещо повече – той нерядко прави остри забележки, понякога и на премиера. Не говорим дали е прав или не. Въпросът е, че оперативната власт няма право да коментира нищо, свързано с неговата дейност, дори да е очевидно вредна.
Президентската институция също е с нулеви правомощия спрямо прокуратурата. Затова и станахме свидетели на абсурд след дрънкането на един нагъл празноглавец, обвинението да започне разследване на някогашния бизнес на държавния глава. Съвсем друг въпрос е дали президентът не трябваше публично да отговори на съмненията и да ги разсее или да подаде оставка. Но прокурори да ровят…
Общественото мнение пък е напълно безсилно, безвластно и безгласно по отношение на главна прокуратура. Защото тя била независима институция. От което излиза, че гражданите пък са зависима… Зависими от независимите магистрати.
Всичко това са опасни привилегии, облечени в гръмки демократични фрази. Нормално е да се запитаме, защо не е така в Германия? Прав е премиерът Бойко Борисов все тази страна да ни дава за пример, но защо той не взима пример от нея? Уважението към Ангела Меркел само за снимки и пред камерите ли е или наистина го има?
И този отговор не е сложен, но пък е доста премълчаван. Премълчаван, защото е нелицеприятен.
Българската прокуратура е независима от своите задължения към Конституцията и от българските граждани. В същото време има големи съмнения, че е зависима от политически и олигархични кръгове, по същество мафиотски.
Зависимостта идва заедно с избора. Той е непрозрачен и по традиция налаган от силните на деня. Оттам насетне обществото би трябвало да има право да се съмнява във всяко решение и действие на главния прокурор. И го прави, но без резултат. Защото законодателството е лишило гражданския глас от тежест, освен на избори. Когато и те се фалшифицират и купуват, тогава демокрацията не просто е застрашена – тя се прилага в уродлив вид, по-лош от чистия тоталитаризъм дори. Или я няма.
Примерите са излишни – всеки знае десетки. Резултатът е, че Харалд Ранге сгреши и плаща за това с оставка, а колегата му Сотир Цацаров благославя българския "демократичен модел", който го прави господар на държавата. Или поне на това, което му трябва от държавата. Римските императори биха завиждали истински…
Още ли искате да се сравняваме с Германия? Ами тогава да правим поне част от нещата като германците. Да не си овца е първото условие.
автор: Борис Петков
