Габрово е разположен в сърцето на България, почти на еднакво разстояние от северните, южните и западните й граници.
Естествен кръстопът между Изтока и Запада, Средиземноморието и Севера, тези земи са населявани от различни народи. Селището, наследник на което е днешно Габрово, се създава непосредствено с превръщането на Търновград в столица на Втората българска държава, което определя бита и поминъка на хората от този край. Бързо се развиват занаятите и търговията, създават се производства, свързани с обслужването и опазването на старопланинските проходи.
Древна легенда разказва, че един от първите заселници край река Янтра е млад ковач на име Рачо, който подковавал керваните, преминаващи през планината. Постепенно край неговия дом се заселили и други хора, които шиели дрехи, приготвяли вкусни ястия, обработвали кожи. Понеже край огнището на ковача се извисявал огромен габър, нарекли селището Габрово.
С времето Габрово започнало да се слави с изкусните си майстори. Основен източник на енергия станала водата. По стръмните планински хребети се спускали китни поточета, от тях се образуват рекички, формирали река Янтра. Показатели за ключовата роля на реката за града през 18 и 19 век са броят на чарковете, количеството на изпраната вълна, употребявана за шаяци, гайтани и платове, броят на обработените от водите й кожи.
Постепенно се развила и търговията. Кърджии и търговци пътували до Русия, Влашко, Австро-Унгария, Италия, докосвали се до непознати култури и хора, получавали високо за времето си образование и социално положение. Жаждата за просвета и образование бързо нарастнала и през 1835 г. тук е създадено първото светско българско училище.
Габрово е обявен за град от турската администрация през 1860 година. Местните жители са едни от първите участници в борбата за независимостта на българската църква и национално освобождение. По време на руско-турската освободителна война от 1877-78 г., габровци създали опълченска дружина и осигурявали прехрана за руските военни отряди и хилядите бежанци от южната част на българските земи.
След Освобождението, Габрово е от онези градове, които стават основа за изграждането на българската държавност. Габровците Иван Гюзелев, д-р Алекси Христов, Райчо Каролев, Сава Сирманов, Никола Саранов и др. са сред първите депутати на Учредителното народно събрание и едни от най-активните му членове при изготвянето на Търновската конституция. Тодор Бурмов е първия министър-председател на България, а Иван Гюзелев и майор Константин Попконстантинов са сред първите министри на новата държава. Габровските депутати са инициатори на много от законите, които подкрепят родната индустрия и съвсем естествено градът се прочува с качествените си стоки и първенство в много производства – тъкачното, кожарското, пасмантерийното и др. Наричат го Столица на фабриките, Българския Манчестър, Кредитора на България.
Широката палитра от занаяти позволила задоволяване не само на местните нужди, но дала и възможност за развиване на търговска дейност в цялата Османска империя, а от средата на 18 в. и в други европейски страни. Градът започнал да се слави с пестеливостта и остроумието на своите жители, поради което тук се намира единственият в света музей Дом на хумора и сатирата.
През 1917 г. Габрово е наброявало 9 500 жители с 8 банки, 23 фабрики за платове и прежди, 10 кожарски, 5 плетачни и 5 за обувки и много други по-дребни работилници. По това време в града имало 4 хотела и 12 кафенета, бирарии и гостилници. През довоенната 1939 г. в града работели 7 електроцентрали и 108 големи предприятия с над 9 000 работници.
В периода 1905-1978 г. Габрово се утвърдило като най-индустриализираният град в България.
Габровските индустриалци остават в историята като първите визионери и новатори в страната. Пенчо Иванов Семов – един от пионерите от началото до средата на 20 век, бил наричан „българският Рокфелер“ и „най-социалният индустриалец на Балканите“ поради развиваната от него благотворителната дейност в подкрепа на множество обществени начинания. Семов бил главен акционер в 28 акционерни дружества в България, сред които три банки и две застрахователни компании. След смъртта си на 10 юли 1945 г., той оставил капитали на стойност над 1 милиярд златни лева.
В наши дни, традиционно промишлеността продължава да бъде водещ отрасъл на територията на община Габрово, която е сред водещите икономически центрове в България. Благоприятни фактори за развитието му са традициите, изградената материална база, наличието на технически университет в града и квалифицирана работна сила.
В момента индустриалният профил е съсредточен в машиностроене – производство на сечива и инструменти за ръчна работа, механично обработване на метал, производство на метални конструкции и части, телферостроене; текстил и трикотаж; кожарски и обувни изделия; производство на изделия от каучук и пластмаси – опаковки за козметиката, фармацевтиката и медицината, преформи и бутилки за напитки, пластмасови дискове за шлайфмашини; високотехнологични производства и услуги – сектор информациионнни технологии, производство на електрически двигатели, генератори и трансформатори.
Фирмите с най-голям брой зает персонал оперират в сферата на преработващата промишленост, като подотраслите с най-големи предприятия са производство на метални изделия, без машини и оборудване, производство на облекло, производство на текстил и текстилни изделия.
През последните години активността на габровския бизнес се увенчава и с множество успешно реализирани проекти с европейско финансиране за динамична и конкурентоспособна икономика чрез развитие на иновации, предприемачество, капацитет за растеж, енергийна и ресурсна ефективност.
