Бездействие, непрофесионализъм и прикриване на оневиняващи доказателства. Това са основните изводи в мотивите на Софийския градски съд по знаковото дело за убийството на Ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Съдия Владимир Астарджиев на 50 страници посочва, че няма пряко доказателство, че тримата подсъдими – Орлин Аврамов, Пламен Калайджиев и Димитрина Атанасова, са извършители. Мотивите излизат година и четири месеца след произнасянето на оправдателните им присъди. Заради непрофесионалните действия на разследващите през 2000 г. не са били установени часът на смъртта, оръжието и причините, поради които подсъдимите биха пристъпили към ликвидирането на Георгиева, посочва Астарджиев. Магистратът обръща внимание на факта, че Атанасова е разпитвана на полиграф, но освен психолози, присъствали и оперативни работници, което е нарушение. Изследванията на Аврамов и Калайджиев пък показали, че те не са замесени в убийството. Освен това изследванията с полиграф не са придружени със звукозапис или с видеозапис, а някои документи изчезват мистериозно. Разследващите прикрили оневиняващи доказателства. От мотивите става ясно още, че дори и минималните доказателства са събирани в пълен разрез с НПК, което ги прави негодни.
19 години след жестокото убийство на ямболската адвокатка Надежда Георгиева няма виновни за смъртта й. Убиецът остава неизвестен. На 9 октомври 2012 г. Софийски градски съд оправда подсъдимите за престъплението Орлин Аврамов, Пламен Калайджиев и бившата му съпруга Димитринка Атанасова, срещу която делото се гледа задочно, защото е в чужбина. Според обвинението в убийството като помагач участвал и убитият през 2002 година военен прокурор Николай Колев. Вчера съдът публикува мотивите за оправдателните си присъди.
“Единадесет месеца в Столичната следствена служба сякаш са се бояли да работят по това дело. Благодарение на “професионалните усилия” на органите на досъдебното производство не е установен нито часcj на убийството, нито оръжието.” С тези думи съдия Владимир Астарджиев се опита да обясни оправдателните присъди, които прочете по делото за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева преди 16 месеца. В публикуваните вчера мотиви съдия Астраджиев коментира и “очевидното нежелание да се разследва убийството в периода след 01.03.2000 г. до 04.12.2000 г. Така топката остана в разследващите, които според съда са претупали разследването.
Според обвинителния акт всеки един от тримата подсъдими – ямболският бизнесмен Орлин Аврамов, Пламен Калайджиев и Димитринка Калайджиева, е имал собствено основание да убие Георгиева. Бившият й работодател Аврамов й дължал пари, Димитринка – защото Надежда Георгиева я е уволнила като секретарка, а Калайджиев – защото бил съпруг на Димитринка. Според държавното обвинение по делото би трябвало да има и четвърти обвиняем – бившият военен прокурор Николай Колев, който се е съгласил с убийството и
обещал да “опъне чадър” над извършителите
Колев не е предаден на съд, защото е разстрелян в края на 2002 г. Димитринка Калайджиева беше съдена задочно, защото не е в България. Преди една година Върховният съд на Великобритания отказа да я предаде на българските власти с аргумента, че те не могат да осигурят безпристрастно разследване на случая.
Паралелно с официалната теза на разследващите, която не издържа в съда, се появиха много други версии. Сред тях най-популярната бе, че с убийството е свързан бившият главен прокурор Никола Филчев, който според кулоарната мълва в Съдебната палата имал връзка с Надежда Георгиева. Тя пък от своя страна го държала, както и други магистрати, с компрометиращи записи, които изчезнали след смъртта й. Филчев отрича да е познавал ямболската адвокатка. Твърди, че я е виждал като негова студентка. И сестрата на Надежда, Маргарита Георгиева, заявява, че не знае да са имали някакви отношения. Всъщност теорията за съпричастие на Филчев към убийството се появи, едва когато като обвиняем по делото за убийството беше прокурорът от Върховната административна прокуратура Николай Колев. Той беше убит през 2003 г. В показанията си и множество изказвания съпругата му Нанка твърдеше, че лично бившият главен прокурор Никола Филчев й е признал, че е убил Надежда Георгиева. Съдът не дава вяра на показанията на Колева като приема, че твърденията й изхождат от лична неприязън към Филчев, от когото и тя е пострадала. В тази връзка се подчертава и емоционалното настройване на Колева срещу Филчев, защото свидетелката смята, че бившият главен прокурор е поръчал убийството не нейния съпруг. Според магистратите е напълно разбираемо недоволството, което Колева проявява заради начина на воденето на разследването на убийството на нейния съпруг по времето, когато главен прокурор беше Филчев и заради което България бе осъдена в Страсбург. Не на последно място се казва, че работата на съда в случая е била обвързана с обвинението така, както е внесено – че физически убийци са тримата подсъдими, подбудени от Николай Колев, а не да доказва участието на Филчев.
18 години и половина след жестокото убийство е ясно едно – че извършителят остава неизвестен.
Болката остава за близките
Те никога няма да забравят датата 28 февруари 2000 г. 30-годишната Надежда Георгиева е открита мъртва в мезонета си в кв. “Стрелбище”. Убита е с девет удара със сатър или брадва в тила. Местопроизшествието е прочистено, а уликите заличени. Пусната е печка, за да може да затрудни установяването на часа на смъртта.
Надежда Георгиева е дошла да живее в столицата четири месеца по-рано, работи като адвокат. Преди това като правист се труди за винарната на бизнесмена Орлин Аврамов. В София младата адвокатка поддържа контакти с прокурори от върховете на държавното обвинение. Разследването на убийството на Георгиева е поето от Столичната следствена служба, но още на втората седмица се правят постъпки случаят да бъде поет от Националната следствена служба.
Така или иначе, в разследването съдът установява много пропуски. И когато произнесе оправдателните присъди, и в мотивите си съдия Владимир Астарджиев акцентира върху факта, че така и не е установен точният час на убийството. Така че разследващите няма как да имат каквото и да била вярна представа за случилото се. Последният човек, който свидетелства, че е видял Надежда Георгиева, е служителката на Алексей Петров Радосвета Георгиева. Според съдиите не били разпитани съседите на адвокатката, които биха могли да видят нещо необичайно в съботния ден на 26 февруари, когато вероятно е била убита. Не са били разпитани и хора от персонала на пицарията, в която жертвата е била видяна последно. Сестрата на Надежда, която е съдия в Ямбол, нарича първата година от разследването пародия. Пред съда тя коментира: “Или това дело не е удобно за столичното следствие, или някой е мързелив и некадърен.”
През годините коментираните доказателства по делото бяха угарка от цигара на Пламен Калайджиев, открита под закачалката в коридора не мезонета на ямболската адвокатка, и кръв по потник, иззет от жилището на Орлин Аврамов. За тази кръв разследващите твърдяха, че е на жертвата.
В мотивите си съдия Астарджиев твърди, че фасът доказва, че Калайджиев е посещавал дома на Георгиева. Никой обаче не оспорва факта, че
подсъдимият е ремонтирал жилището
и го е посещавал неведнъж. Освен това съдът не изключва този фас да е бил подхвърлен за заблуждаване на разследващите, да е там заради недобро почистване на апартамента в предишните дни или пък угарката да е оставена от лице, участвало в убийството или в заличаването на следите от престъплението.
“Намирането” на мъжкия потник е станало в пълен разрез с изискванията на закона. Действията на разследващите били в тотално нарушение на НПК – едва след като е бил подписан протоколът за обиск от поемните лица, един полицай се е върнал и е извадил потника от пералнята. Така че няма преки доказателства.
Дори и да са били спазени правилата, този потник трудно е можел да послужи за доказване на обвинителната теза. Забавеното разследване е довело дотам, че изследваната повече от година след убийството кръв е била в изключително лошо състояние поради условията за съхранение. Вещите лица са успели да изолират само един маркер – ТН01. И по него да проведат амплификация и изследвания, което им е позволило да приемат, че има 93,7802% вероятност генотипът на изследваната кръв да е от Надежда Георгиева, т.е. 6 от всеки 100 лица от българската популация могат да имат този маркер в своята кръв. Това сочи, че към 2000 г. около и над 400 000 български граждани са могли да оставят своята кръв по “намерения” в дома на подсъдимия Аврамов мъжки потник”, мотивира се съдия Астарджиев.
Още преди година и половина след прочитане на присъдите магистратът изказа съболезнования към близките на жертвата. Още тогава подчерта, че предвид начина, по който е протекло разследването, то делото няма как иначе да завърши, освен с оправдателни присъди. Бащата на Надежда, Костадин Георгиев, не успя да преживее смъртта на дъщеря си.
