Четиридесет и една хиляди и петстотин българи са подали заявления пред британските
[sociallocker]
власти, че искат да продължат да живеят във Великобритания и след Брекзит. Те са кандидатствали за така наречения статут на уседналост (settled status), който дава право на европейските граждани да останат легално в Обединеното кралство и след като то вече няма да е част от ЕС.
Това поставя страната ни на първо място сред държавите, чиито граждани много бързо са започнали да се възползват от стартиралата през април електронна система за регистрация. Въпросните заявления са подадени само за два месеца и
се равняват на
около 42% от
100-те хиляди
пълнолетни българи, за които британските власти имат сведения, че се намират на територията на страната. И макар числото на кандидатствалите да е внушително и да е колкото населението на град Видин, българските дипломати в Лондон са притеснени, че има още много сънародници, които не бързат да уредят своя статут. Затова те са започнали да провеждат серия от срещи, чиято цел е да стигнат до максимален брой наши граждани в Англия.
Опасенията им са, че освен 60-те хиляди неподали молба за статут на уседналост има и много други, за които британските власти дори не подозират. Голяма част от тях работят и живеят нелегално при сънародници и в един момент това може
да се окаже
сериозен
проблем за тях
след Брекзит
и да бъдат
депортирани
При една от срещите си с представители на местната власт в Северен Лондон българският посланик Марин Райков е бил информиран, че 80% от нашите граждани там са толкова неграмотни, че дори не могат да си вземат полагащите им се помощи. Когато ги питали за адрес, те посочвали с пръст посока. Децата им в училище не говорели нито английски, нито български и интегрирането им било изключително трудно .
Районът Енфилд в северната част на британската столица е предпочитано място за живот от много сънародници заради ниските наеми и голямата българска общност от години там. Затова Райков отиде на място при тях в сряда вечер, за да ги информира какви са рисковете, ако не получат settled status. По-рано
той се срещна
и с учители от
българските
училища в
Англия,
които също помоли да поговорят с родителите на учениците си по въпроса.
В консулската служба към посолството в Лондон са отворени допълнителни две гишета и има специално определен служител за даване на информация по телефона, за да могат повече сънародници да сменят старите си паспорти с биометрични, което е необходимо условие за достъп до електронната система на британското вътрешно министерство за издаване на статут на уседналост.
“Ние нямаме право да помагаме при попълване на документите за кандидатстване, но има лицензирани организации за предоставяне на имиграционни съвети, които са одобрени да извършват тази услуга, и то безплатно”, каза посланик Райков. Той обеща в най-скоро време да бъде публикувана информация кои точно от тях са се насочили да работят с българската общност.
Успоредно с това ще продължат и информационните срещи на служители на посолството с български граждани. До момента вече е имало 28 такива събирания.
“Мого от нашите сънародници смятат, че Брекзит няма да се случи, и отлагат да кандидатстват за статут за уседналост, което е грешна стратегия. Първо го правеха, защото
не им се
плащаше таксата
от 65 паунда
След като тя бе премахната, продължават да изчакват, за да видят какво точно ще се случи”, обясни българският консул в Лондон Мария Ангелиева. Според нея обаче не е добре да се чакат последните месеци от огласените срокове за кандидатстване, тъй като британските власти може да поискат допълнителни сведения и документи, удостоверяващи, че лицето е живяло на територията на Великобритания през последните 5 г. и процедурата да се забави. А след Брекзит settled status ще е необходимо условие за много неща, сред които
започване на
работа, наемане
на жилище,
получаване на
медицинско
обслужване
и социални
помощи
Ангелиева съобщи, че някои хазаи и работодатели вече дори са започнали да го изискват, но това е незаконно.
По принцип Великобритания е обещала да даде възможност на европейските граждани да кандидатстват за статут на уседналост до 30 юни 2021 г., но само ако има сделка с ЕС за Брекзит, което изглежда все по-малко вероятно. Ако се получи раздяла между Лондон и Брюксел без споразумение в края на октомври, каквито са към момента плановете, срокът за кандидатстване
ще бъде намален
с половин година
и ще е до края
на 2020 г.
Право на статут на уседналост имат всички европейски граждани, които в продължение на 5 последователни години са пребивавали във Великобритания. За пенсионерите необходимият срок е 3 г., а за лицата с трайна неработоспособност – 2 г. Ако са били по-кратко, ще трябва да подадат заявление за временен статут на уседналост (pre-settled status) и след като натрупат необходимото време, да кандидатстват отново.
Settled status ще е необходим и за българските деца на Острова, за да ходят в детска градина, училище и да бъдат лекувани безплатно. Така че родителите, след като уредят своя статут, трябва да кандидатстват за разрешително и за тях.
Също така трябва да са наясно, че веднъж получен,
статутът за
уседналост не
е за цял живот Ако притежателят му напусне Великобритания за повече от 5 г., той го губи и ще може да се върне в страната с виза.
“Статутът за уседналост ще бъде в електронна форма. Гражданите ще имат непрекъснат достъп до него, ще могат да го актуализират и да изпращат линк към него до различни организации при необходимост. Направен е така, че предоставената информация да се самоизтрива след определено време, за да няма злоупотреба с нея”, казва Ангелиева.
Тя съветва сънародниците ни да се отнасят отговорно при кандидатстване.
Ако не владеят
добре английски,
да потърсят
помощ,
защото електронната система непрекъснато задава въпроси и сверява дадените отговори. По думите ѝ има много възможности да се докаже, че си пребивавал в Обединеното кралство, дори и да не си работил през цялото време и да не си притежавал национален осигурителен номер. Това може да стане чрез справка за посещение при лекар, банкови извлечения за направени плащания, фактури за платени битови сметки, самолетни билети, писма от държавни служби и всякакви документи, които съдържат името на кандидата и са издадени на британска територия.
По данни на британското вътрешно министерство едва на 0,2% от обработените до момента 668 000 заявления за статут на уседналост не е даден отговор. На 66 на сто е даден settled status, а на останалите – временен. Най-много молби са получени от граждани на Полша и на Румъния – съответно 132 400 и 110 900, но пък и техните общности на Острова са около милион. С най-малко заявления са Люксембург – 200, и Словения – 800.
[/sociallocker]
