Най-високи са доходите на жителите в югоизточните квартали на София, а най-ниски са в северозападните райони. Това показва изследване на „Визия за София“, което
[sociallocker]
разглежда демографските и икономически профили на районите в Столична община. Анализът представя ĸoмплeĸcнa ĸapтинa зa cтaндapтa нa живoт в oтдeлнитe paйoни cпopeд БBΠ нa глaвa oт нaceлeниeтo, дoxoд, нивa нa зaeтocт, нивa нa бeднocт, oбeм пoтpeбитeлcĸa ĸoшницa, пpитeжaниe нa aвтoмoбил и дpyги. Paзглeдaни ca и дoпълнитeлни пapaмeтpи ĸaтo тpaнcпopтнa cвъpзaнocт, eнepгийнa eфeĸтивнocт, дocтъп дo пyблични ycлyги и други. Πpoyчвaнeтo цeли дa oбoбщи иĸoнoмичecĸитe дaнни за aдминиcтpaтивните райони нa oбщинaтa, дa идeнтифициpa технте yниĸaлни и cпoдeлeни xapaĸтepиcтиĸи, както и дa aнaлизиpa cпeцифичнитe пpичини зa диcбaлaнcи в paзвитиeтo им.
В Триадица, Лозенец и Средец са с най-високи доходи
Общият доход на жителите в Столичната община, деклариран в НАП за 2017 година, възлиза на 11 млрд. лева. Средният доход е 1312 лв. на месец, като 14 района са под този доход и 10 района са над него.
Най-високи са доходите в “Триадица”, “Лозенец” и “Средец” – с 38% над средния доход за столицата, следван от районите “Оборище” (с 19% по-висок от средния доход), “Красно село” (с 14%), “Младост” и “Студентски” и “Витоша” (с 11%), “Овча купел” и “Банкя” (с 10%).
Най-ниски приходи отбелязват районите Надежда и Нови Искър – с 31% под средното за столицата, Подуяне и Кремиковци с – 25%, Люлин с – 23%, Връбница и Илинден с – 23%, Красна поляна – 20% и Сердика с – 19 процента. Тези стойности следват аналогично и нивото на приходи на бизнеса в съответните райони.
Ясно се вижда противопоставянето между северозападните и югоизточните райони. Северозападните се характеризират с относително голям дял население с ниски доходи и нисък приход от компаниите, следователно и ниски приходи на служител. Югоизточните от своя страна успяват да привлекат повече бизнеси и да генерират по-големи приходи. Те привличат по-младо население с по-високи доходи чрез активното жилищно строителство и инвестиции в инфраструктура. Ако в югоизточните райони са фокусирани големи компании в областта на информационните технологии, производство на машини, то в северозападните се наблюдава липса на големи бизнеси, изискващи по-високо ниво на технология, и най-голям е приходът от търговия.
Люлин е най-населен, в Средец са най-възрастни
Жителите на Столичната община наброяват 1 323 637 души към 2016 г. по данни на НСИ. За разлика от спадащия тренд на населението в България броят на жителите на София нараства с 5%, което говори за засилваща се концентрация в града. Данните показват, че най-населени са районите “Люлин”, “Младост” и “Студентски град”, формиращи 24% от населението на общината.
Най-голям ръст бележат район “Студентски” – със 106%, и район “Витоша” – с 42%, които са повлияни от интензивното строителство на нови жилищни сгради и инвестиции в инфраструктура.
Населението в Столичната община е разпределено условно в следните групи: под трудоспособна възраст до 19 години, възлизащо на 18%, в трудоспособна възраст от 20 до 59 години, които наброяват 58%, и над трудоспособна възраст – над 60 години – 35 процента.
Логично в “Студентски град” преобладават хората между 20 и 29 години (58%) заради концентрацията на студенти в този район. Район “Средец” се откроява с по-голям дял жители над 60-годишна възраст и най-малък дял на такива до 19 години. Причина за това е ограниченото строителство в централните части на столицата, като обитателите на района притежават наследствени имоти.
Младост с най-много жители в трудоспособна възраст
Населението в икономически най-активната възраст – от 15 до 64 години, в Столичната община е 72.1% от общия брой на жителите на града. С най-висок дял икономически активно население са район “Младост” – 77.9%, “Изгрев” – 77.1%, “Възраждане” – 75.2%, “Красно село” – 76.4%, “Триадица” – 76.7%. С най-нисък дял са район “Студентски” – 42.4%, “Средец” – 62.8%, “Красна поляна” – 67.9%.
Средец с най-много висшисти, Кремиковци с най-малко
“Средец” е районът с най-голям дял жители с висше образование, следван от “Лозенец”, “Оборище”, “Изгрев”, “Триадица” и “Красно село”. Най-ниски са нивата в “Кремиковци” и “Нови Искър”, където висшистите заемат едва 5-6 процента. Забелязва се ясно разграничение между северозападните райони като “Люлин”, “Красна поляна”, “Надежда”, “Връбница”, където са концентрирани жители със средно образование, и централните и югоизточните квартали са с преобладаващи висшисти. Откроява се необходимостта от мерки за повишаване на нивото на образование в северозападния регион.
Важен фактор за концентрация на високообразовано население в София е това, че тук са съсредоточени почти половината от висшите учебни заведения на страната, изследователските институти и центрове на БАН, централната държавна администрация и различни функции от сектора на услугите, ангажиращи значителна по брой работна сила с висше образование.
Най-много коли има в Младост, най-малко в Студентски
По данни на “Местни данъци и такси” до 2018 г. в рамките на Столичната община са декларирани 687 700 автомобила. Най-голям брой са регистрираните автомобили в районите “Младост”, “Триадица”, “Средец”, “Люлин”, “Надежда”, “Връбница” и “Възраждане”. Най-малко са автомобилите в крайните райони и “Студентски град”.
Младост е икономически най-развитият район, Люлин е на опашката
По данни на НСИ за 2016 г. приходите, генерирани от компаниите в Столична община, възлизат на 110 млрд лева., отбелязвайки ръст от 15% спрямо 2013 година. “Младост” се откроява като района с най-голямо икономическо значение с дял от 13% от приходите и ръст от 82% за периода 2010 – 2016 г. Политиката на района през последните години за привличане на бизнеси, активното строителство на нови сгради, подновяването и разширяването на инфраструктурата се отразяват положително в икономически аспект, водейки и до по-високи доходи на населението в “Младост”. Атрактивността на района е видна и от структурата на населението, което се е увеличило с 14% спрямо 2010 година. Най-голям е ръстът на жителите на “Младост” от 0 до 9 години – 77 процента.
“Витоша” е районът, който удвоява приходите си спрямо 2010 г. и увеличава населението си с 42 процента. Не такъв е случаят в района с най-голямо население – “Люлин”, който генерира едва 2% от приходите на компаниите в Столичната община и отбелязва 27% спад спрямо 2010 г., нареждайки се сред последните места по нива на доходи. Спад спрямо 2010 г. отбелязват и районите “Лозенец” – 4%, “Средец” – 7%, “Красно село” – 6%, и “Илинден” – 3 процента.
Apxитeĸти и инжeнepи в Лoзeнeц, ИT в Mлaдocт
Изследването разглежда paзпpeдeлeниeтo нa видoвeте индycтpии пo paйoни. Haй-гoлямo e paзнooбpaзиeтo на индycтpии в paйoн “Bитoшa”, ĸъдeтo бpoят oпepиpaщи индycтpии e нaй-виcoĸ. Тук най-голям дял имат индустриите, генериращи оборот в интервала 4 – 20 млн. лв., следвани от 20 – 97.5 млн. лева.
„Младост“ и „Лозенец“ са районите, които имат най-много индустрии, реализиращи оборот над 97.5 млн. лева. Paйoн “Mлaдocт” имa нaй-виcoĸa ĸoнцeнтpaция oт ĸoмпaнии, зaeти в инфopмaциoннитe тexнoлoгии, тъй ĸaтo “Бизнec пapĸ Coфия” и дpyги ĸлъcтepи oт бизнec cгpaди пpивличaт тaĸивa ĸoмпaнии тaм.
Зa “Лoзeнeц” e cпeцифичнa ĸoнцeнтpaция нa apxитeĸтypни и инжeнepни дeйнocти, дoĸaтo в “Tpиaдицa” има предимно юpидичecĸи и cчeтoвoдни фирми, ĸaĸтo и тypиcтичecĸи бюра. За “Слатина”, “Искър”, “Изгрев” и “Сердика” са характерни компаниите, занимаващи се със складиране на товари и спомагателни дейности в транспорта, а район “Средец” се откроява с консултантски дейности.
Във „Възраждане“ има най-много фирми за недвижими имоти, информационни технологии, сухопътен транспорт, финансови услуги, туристическа дейност и други.
Препоръки за развитието на столичните райони
На база разгледаната информация може да се обобщи, че в рамките на столицата има силно разграничение между северозападните и югоизточните райони. От социално значение се открояват двата края на столицата – Люлин на северозапад и Младост и Студентски град на югоизток с най-голям брой на населението. От икономическа гледна точка се забелязва, че бизнесите с обект на дейност в югоизточните райони, генерират по-високи приходи и постигат по-добра ефективност, измерена чрез показателя приходи на служител. Те се открояват с фокус в индустриите с по-висока добавена стойност, включително сферата на информационните технологии, производството на машини и т.н. Следователно и приходите на жителите в тези райони се отличават с по-високи нива от средното за столицата.
В обратна посока е развитието на северозападните райони, където приходите се генерират основно от компании в областта на търговията, която не създава добавена стойност, а по-скоро я преразпределя. Това води и до по-ниските нива на доходи на физическите лица. Проблемен е и имиджът на тези райони, който се свързва с висока престъпност, ниско образование на населението и изостанала бизнес структура.
Най-общо Младост и Витоша са районите, които се открояват като добри примери за устойчива стратегия. Противоположно е състоянието на Люлин, който представя северозападните райони в София. Крайните райони, които са на по-голямо разстояние от центъра се характеризират с по-голяма териториална площ, по-ниски доходи на физическите лица и по-нисък оборот на компаниите. Необходимо е да се изгради стратегия, което да се базира на конкурентните предимства на районите и да привлече бизнеси, които да създадат работни места.
Район Банкя е известен с минералните си извори, което го прави подходяща дестинация за привличане на инвестиции в балнеоложки центрове и СПА хотели. Препоръчва се профилирането на гимназии или създаване на допълнителни паралелки в специалности, които да подкрепят балнеолечебните центрове, както и хотелиерството. Районите Нови Искър, Панчарево и Кремиковци могат да се насочат към привличането на бизнеси като логистични центрове, заводи, заради добрата си географска локация и голяма териториална площ.
Централните райони на столицата се характеризират с ограничени възможности за строеж на жилищни, бизнес и производствени сгради. Бизнесът е фокусиран основно в сферите на недвижими имоти, финансови и застрахователни услуги, туристическа дейност. Доходите на населението са значително по-високи от средното за столицата.
Стратегията за развитие на централните райони включва реновацията на сгради, които могат да се използват за бизнес офиси, тъй като възможности за ново строителство в района са ограничени. Основният проблем в централните райони е свързан с паркоместата, който спешно трябва да бъде решен.
[/sociallocker]
