Понякога светът се върти ужасно бързо. Миналата година, в първото издание на “Капитал Градове”, посветено на Стара Загора, написахме, че бъдещето на най-енергийния регион на страната ще се променя изоснови. Европейският съюз иска да се отърве от въглищата и да сведе до минимум “мръсната” енергия до 2030 г. и предположихме, че областта няма да има много време, в което да намери заместващи индустрии, които да преквалифицират и поемат десетки хиляди хора, работещи днес в добива на въглища и захранваните от тях централи. Но дори не посмяхме да предположим колко бързо ще се случи всичко това.
Няколко месеца по-късно се оказа, че енергийните квоти (разрешителните, които замърсителите като “Марица-изток” трябва да купуват, за да работят) са поскъпнали рязко и това може да извади на червено огромния комплекс още тази година. Работещите излязоха на протест, министрите започнаха да обещават пари, България протестира пред Брюксел. Кризата беше избегната едва, но цената е складирането на огромни дефицити за бъдеще. А това бъдеще, както стана болезнено ясно, може да дойде всеки момент.
Двете лица на областта
Стара Загора е странна област. От една страна, тя е икономически шампион по ръст на добавената стойност и изпреварва дори София за последните десет години. Заплатите тук са на второ място след столицата, безработицата е ужасно ниска, близо е до магистрала, има няколко университета и гимназии, чиито годишни резултати от матурите са над средното ниво и в които за радост на бизнеса започна да пробива дуалното обучение. По обем на евросредства на глава от населението Стара Загора също е галеник на властта: паркове, инвестиции в обществен транспорт, ремонти на пешеходната зона и ключови шосета, проекти за обновяване на ВиК мрежата, жп гарата, летния театър и др. Крановете в града и областта не спират.
От друга, Стара Загора противоречи директно на думите на Бойко Борисов, че около магистралите “заводите никнат като гъби”. Тук с малки изключения нищо голямо ново не е “поникнало” в близките години. Нещо повече – след 2015 г. сумата на общите инвестиции в региона намалява, противоположно на общата тенденция предвид икономическия подем в страната и света. Ако питаме човека, когото старозагорци би трябвало да държат отговорен за бъдещето си – кмета Живко Тодоров, той смята, че в основата на този недостиг има два фактора – липса на индустриални терени и липса на хора.
За първото общините се пробудиха внезапно в последните години и сега почти всяка иска да има индустриална зона. Стара Загора, Казанлък и Сливен с Ямбол например бързат да направят своите в партньорство с държавата. Това е хубава тенденция, стига да не затъне в поредните чиновнически идеи и желания за бързо забогатяване и да не се изроди в огромни площи със складове. Основата на икономическото възраждане е производството.
Второто обаче е по-интересната тема.
Хора ли? Вземете си ги
Вече и на децата е ясно, че липсата на хора е структурен проблем на българската икономика, който ще се задълбочава – на пазара на труда навлиза поколението от средата на 90-те, чиито демографски показатели са лоши. Но това не може да е оправдание за Стара Загора по няколко причини.
Първо, индустриалните инвестиции се влияят от това, но количеството работна ръка в областта не е пречка по никакъв начин за никой среден или дори голям инвеститор. Второ, по официални данни тук би трябвало да е привлекателен център за млади хора от страната. Ако това не е така, някой би трябвало да се запита защо градът губи в сравнение със София, Пловдив или Варна.
И трето, бъдещето на почти всеки български град ще зависи не от това колко евросредства усвоява, а колко хора привлича. Тук ще бъде спечелен или загубена битката за бъдещето. А Стара Загора има много, много добри изходни позиции в това състезание.
Напоследък всички, включително кметът Тодоров, се вторачват в бумтящата IT индустрия и копнеят да са следващият “технологичен” център. Няма нищо лошо в този стремеж, но той не бива да пречи на фокусирането към други, по-достижими цели. Тук например е единственият ветеринарен университет в България и един от малкото медицински. Подобно на Плевен Стара Загора изпуска шанса да си отгледа около тях галактика от свързани бизнеси и услуги. Това са високоспециализирани ниши, които произвеждат специалисти и могат да привличат капитал.
Тук е време за един важен, но сякаш забравен урок – политиците са последните хора, на които трябва да се уповава едно място за развитието си. Политиката само ползва вече създадени блага, не създава нови такива. Затова по-важният пример е 83-годишната Мария Жекова, която дари дом за 1 млн. лв., за да създаде в него център за млади таланти. Така и намаляването на тежестта на политически зависими индустрии като енергетиката и оръжията може да се окаже от потенциална трагедия дори добра възможност за бъдещето и талантите на Стара Загора. Всичко е въпрос на действия.
2019 г. е година на избори. Но най-важните избори в Стара Загора няма да са тези за евродепутати, нито дори тези за кмет. Най-важните избори ще са тези за бъдеще. И те ще се правят всеки ден оттук нататък.
Живко Тодоров,
кмет на Стара Загора Имаме бизнес извън “Марица-изток” и “Арсенал” В момента местната власт, освен че отговаря за данък сгради, данъка върху МПС и градската среда в един град, тя по отношение на икономическото развитие има много малко инструменти, с които може да влияе. Ако се направи децентрализация и се даде възможност за втори нива на управление, за по-голяма регионализация, тогава в голяма степен ще има възможност за развитието и на бизнеса, и на регионите. Теодосий Теодосиев Не става само с пари, трябва и морал Около 18.8% от тайванския БВП се инвестира в образование. Това са невъобразими пари и така се създава икономически тигър. Но не е само до пари. Нужен е и морал. Защото у нас и да се налеят подобни пари, няма да има никакъв ефект. В българското образование има много натрупана лъжа. Ако няма външен контрол и не се дават пари само срещу резултат на изхода, няма да има ефект. Трябва да се преодолее всичкото това наше лъготене и имитиране на дейност. Хоризонтът на повечето ни политически дейци им е един мандат време. Никой не мисли какво ще стане след 5, 10, 15 години. А катастрофата се задава на хоризонта и тя е сериозна както за Старозагорския регион, така и за България. Преди 10-ина години бяха дошли едни момчета от ЦЕРН при нас и ни казаха, че след време ще имаме прекрасни лаборатории и няма да има кой да учи в тях. И това стана – вече имаме хубави, санирани училища, с плочки и мултимедия, но духа го няма в тях. Мъртва материя, в която се имитира европейско поведение. Така и в момента можеш да вземеш машина за милиони в завода си и да не намериш човек, който да я програмира. Братът на един мой съученик беше директор на “Капрони”, които са водещ производител на хидравлични елементи в областта. След едно пътуване в Швеция се върна ужасен, защото за същото предприятие, в което работят двама инженери там, у нас са 160. Трябва да се научим да правим качество и да печелим. Тези, които правят качество, бият конкуренцията и стават тигри. Това е единственият път и друг просто няма. Петко Петков Основател на ZaraLab – IT академия и споделено работно пространство
Няма сигурност, има мечти Дали това е било реалистично днес ще можем да преценим едва тогава, когато ще “ударим чертата” и ще си направим сметка успяхме ли старозагорци да постигнем успех или ако не, имахме ли шанс изобщо. Няма сигурност и няма гаранция. Има мечти и надежди. Стара Загора е специален град, не само защото съм роден тук. С историята си е доказал неведнъж, че може да съхрани и възроди онези ценности и традиции, с които е оцелял и до днес. Те са тук – хората, познанието, желанието. Винаги са били и винаги ще ги има. Никога преди не сме имали толкова много възможности, където и да сме. Всяка цел би била реалистична, стига да са налице нужните предпоставки. Градът все още има какво да покаже на света. Може би не днес, но някой ден. |