При брутални условия на труд работят българия на Иберийският полуостров. Нашенците се трудели по 12-14 часа, като фермерите им осигурявали мизерни условия за спане и един път дневно храна. Надницата от 20 евро означава, че та са получавали по 1,6 евро на час, което е по-зле дори и от България. Нашенците са работели по 80-90 дни без почивка. Живеели са в помещения с по 40-50 души, като на толкова се е падала и по една тоалетна. Работодателите не са им плащали осигуровки, като са им давали надниците на седмица. Месечно, работейки без почивка българските роби заработвали по 600 евро, което по-малко от минималната заплата за страната, която е 780 евро. Обикновено нашенците беряли маслини и лимони, прибирали реколтата от домати и пипер, както и пренасяли тежки кошници с плодове по полето. Някои от тях не издържали и припадали, други получавали тежки увреждания на стави и мускули. За тази картина ни разказа потърпевшия Кирил Иванов от Сливен. Той сподели, че е работил около 50 дни през това лято и получил дископатия. Собственик му изплатил сумата, която му се е полагала и го изгонил. „ В Испания за хора като мен и истински ад. Аз отидох с идеята за почтена и нормална работа, но попаднах в една фирма за селско стопанство. Там се наемат българи, румънци, молдовци, дори и индийц;и и пакистанци. Срещу 20 евро на ден се полага нечовешки труд. Не можеш да се изкъпеш по една седмица. Чувстваш се като боклук за храна ни даваха развалени домати, сирене и някакво странно и гнусливо пушено месо. Радвам се, че върнях в България. Повече не искам и да чуя за чужбина.”- коментира Кирил за „Перископ”.
За същата работа, но при осемчасов работен ден испанците получавали по 60-70 евро надник. Заради това стопаните наемали бедни емигранти, които експлоатирали до лудост.
Кризата в Испания силно удари по заплатите и заетостта. Въпреки крехкото въстановяване на икономиката, пазарът на труда е много свит, а голяма емигрантска вълна създава много сериозни проблеми.
