“Киевската журналистка Аида Боливар пропътувала с влак Будапеща-Виена, заедно с арабски „бежанци”. В момента тя е щастлива, че „мигрантите” по пътя не са я убили.
„Живяла съм 5 години в арабски държави: Мароко, Египет и Тунис. Владея свободно арабски език, познавам Корана. Затова някой да ме обвини в някакво мое негативно отношение към представителите на други нации или религии е просто невъзможно.
Но ситуацията, в която попаднах на 31 август, промени тотално моя мироглед.
Пристигнах в Будапеща с намерение да продължа за Виена. На гарата видях огромно количество хора с арабска външност: абсолютно мръсни, немити, шумни, крещящи. Заради тях не можах дори да се добера до входа на сградата. Крещяха различни оскърбителни фрази, опитваха се да ми отнемат куфара. Разбирах, естествено, всичко, което говорят. Тези хора, като истински животни, без да се притесняват, удовлетворяха биологическите си нужди направо на улицата. Арабските жени крещяха – биеха ги.
В моя вагон влязоха 5 човека с билети. Седнахме спокойно, все пак влакът беше почти напълно празен. За броени минути обаче се случи нещо невероятно: крясъци, строшено стъкло… Като облак се втурнаха стълпотворение от хора. „Бежанците” си говореха за това дали не си заслужава да ни ограбят – щяло да бъде угодно за Аллах дело. Били сме неверници /кафири/. А за мен конкретно коментираха дали няма да е добре и да ме изнасилят – облечена съм била като непорядъчна жена. Т.е. – нямам хиджаб на главата. Не съм мюсюлманка и вече по силата само на това – лошо.
Час по-късно влакът спря на неизвестна за мен спирка. По радиото съобщиха, че по-нататък влакът няма да продължи. След известно време отблокираха вратите и желаещите можеха да слязат. Аз и още 4 човека започнахме да си пробиваме път през тълпата „мигранти”. Не искаха да ни пуснат да преминем. Местната гара беше просто окупирана. Мигрантите ставаха все повече и повече. Вече им беше дадена храна. Храна имаха предостатъчно.
Хляб, ябълки, всевъзможни закуски просто се търкаляха по улицата. Те ги тъпчеха отгоре.
„Мигрантите” изкрещяваха само една дума: „money”. Т.е. дайте пари. „Бежанците” се опитваха да отнемат от околните скъпоценности, дърпаха им куфарите. Те искат само да получат пари от Европа.
Абсолютното мнозинство от тях нямат никаква професия, а и не желаят да се занимават с каквото и да било.
Освен ненавист, друго нищо не изпитват към европейците”.
