Влизането на бившия премиер Пламен Орешарски в кандидат-президентската надпревара, издигнат от инициативен комитет, предизвика изненада, но тя, изглежда, се изчерпва със самия ход. Повечето последвали коментари извеждат напред една ясна хипотеза: че Орешарски е неофициалният кандидат на ДПС, а включването му цели раздробяване на гласовете на първия тур с цел по-добри преговорни позиции на партията за балотажа. Публикуваме някои от мненията.
Отклоняване на корупционния прицел
Христо Иванов, бивш правосъден министър, във фейсбук
Ваденето на Орешарски има няколко диверсионни цели. Едната е отклоняване от ГЕРБ на прицела на антимафия говоренето. Т.е., когато премиерът се изправи пред огледалото, би искал ние да виждаме отражението на Орешарски.
Операцията по елиминиране от предстоящата микро кампания на темата за властовия модел, основан на системна и гарантирано безнаказана корупция, е в пълен ход. Ваденето на Орешарски е само най-видимата част от това упражнение. Целта е вместо да избираме гарант за демократичния и правов ред и на кандидатите да се налага да говорят по въпроса на дълбоката криза на българската държавност, да ни заглавичкват като двегодишни деца, докато ни пробутват калпави украшения за изкуствена коледна елха. Все пак – избор имаме: ще се хванем ли отново или тоя път няма да се хващаме….
Друга цел на кандидатурата на Орешарски е вкарване на Румен Радев в шизо ситуация да се разграничава от позицията на БСП от 2013г, има вероятно и важна полит-технологична цел- ДПС да си преброи гласовете след разцепването.
За Орешарски едва ли някой би гласувал без партийно указание така че преброяването ще бъде лабораторно. За Местан ще бъде трудно да води анти-Орешарски кампания. И накрая на втори тур, когато ДПС си даде гласовете (ах, на кого ли?), ще знае точно колко дава и ще може да фактурира прецизно.
По-силна позиция на ДПС за втория тур
Даниел Смилов, политолог, пред “Капитал”
Според мен вдъхновението и логиката на тази кандидатура са свързани с Доган и ДПС. Орешарски заявява, че е независим, но той не е човек, който ще тръгне на президентски избори без подкрепа от основна партия. Орешарски едва ли е играч, който тръгва заради елементарни лични амбиции.
Интересното тук е каква е логиката на ДПС да издигне подобна индиректна кандидатура. Едната хипотеза е да се тества подкрепата за движението след излизането на ДОСТ, но според мен това е по-слабата хипотеза – не виждам как чрез Орешарски ще бъде тествано присъствието на ДПС. Затова съм по-склонен да мисля в другата посока – че това е опит на ДПС да създаде раздробяване на гласовете, което ще направи по-силна неговата позиция при втория тур.
Очевиден кандидат на кръга “Кой”
Татяна Дончева, лидер на “Движение 21” и кандидат-президент, пред “Нова телевизия”
Пламен Орешарски не е кандидат на Бойко Борисов. Щабът на ГЕРБ има много кандидати, които ще удължат листата, за да ронят протестен вот, който ГЕРБ не може да получи. Орешарски обаче не е сред тях. Той очевидно е кандидат на “Кой”, но не само. Защото не смятам, че “кой” е сам по себе си. Той е само лице на един голям кръг играчи, които имат много сериозни възможности за влияние върху българския политически и икономически живот.
В случая важен въпрос е защо кръгът зад Пеевски излъчва Орешарски за кандидат и защо ДПС не изважда нормален кандидат с тяхната си регистрация. За кръга “Кой”, както и за самия Орешарски, това не е провокация, а естествена номинация. Орешарски или иска да се реабилитира, или не може да откаже на тези, които го тикат.
Удобен за втория тур
Арман Бабикян, политолог, пред frognews.bg
Не съм изненадан от решението на Пламен Орешарски да се кандидатира, ако приемем, че това е негово решение. Имам усещането, че ДПС ще съсредоточи електората си зад неговия номер, за да може по-удобно да преговаря за втори тур.
Поредният шамар върху физиономията на България
Георги Кадиев (бивш депутат от БСП, единствен гласувал против избора на Пеевски за шеф на ДАНС) във фейсбук
Слушам Орешарски по бТВ как щял да е независим президент и да обединява нацията, не да разединява. И си спомням една негова реплика към мен някъде през 2007 г. по повод един законопроект, която в крайна сметка прокара разделителната линия между нас: “Жоро, който е тръгнал срещу олигарсите, добро не е видял!”
Честит кандидат за президент. Поредният шамар върху физиономията на България.
* “Такова беше времето” е крилата фраза от началото на прехода – така покойният ген. Добри Джуров, министър на народната отбрана в продължение на 38 години до 1990 г. обясни собствената си отговорност за участието на България в съветската окупация на бившата Чехословакия пред 1968 г.
Кандидатът: Няма нищо задкулисно
Пламен Орешарски, бивш премиер на коалицията между БСП и ДПС пред 2013-2014 г., пред бTV
Протестите (продължили няколко месеца след като Орешарски предложи на парламента Делян Пеевски за шеф на ДАНС през юни 2013 г. – бел. ред.) бяха за времето си, времето беше такова*. Аз в някаква степен ги разбирам, сега времената обаче са други.
Политическите лидери бяха в основата на въпроса #Кой. Именно за това сега се кандидатирам за независим, за да избегна зависимостите. Вече веднъж направих грешка и многократно я споменавах. Човек трябва да се учи от грешките си. Дал съм си дума, че вече няма да бъда зависим. Няма нищо задкулисно.
В целия си професионален живот съм работил в изпълнителната власт – човек е част от някаква структура. И винаги съм се отнасял с респект към президентската институция. Аз виждам в следващите години изключително важна функция на президентската институция за запазване и съхранение на държавността Тя може да има огромна роля, ако човек е независим и може да обединява, а не да разделя. Никой не стои зад мен. Смятате че аз не мога да вземам самостоятелно решение ли? Няма нищо задкулисно.
