Абсурдите в България са всекидневие. Някакво предаване показва всяка вечер едни дебили и кой знае защо ги нарича Вип. Друго предаване показва други дебили и ги нарича фермери.
И едните и другите се състезават в игри далеч под нивото на болни от шизофрения. Участието на уж нормални до вчера хора в подобни формати е обяснимо: неистово желание за известност, нарцисизъм и липса на самооценка.
На този фон доста странно е медийното изтерясване по „новите „златни” момичета” от ансамбъла по художествена гимнастика. Крехки, вероятно талатливи и очевидно симпатични момичета са разкарвани от телевизия в телевизия и показвани като панаирджийски мечки. Ах и Уау съпътстват всяка фраза, изречена от и за тях. Техният „поход” започна още преди да е завършила триумфалната обиколка на каките – баш „златните момичета”, които всъщност са „бронзови” от Олимпиадата в Рио, но получиха почести като шампионки. Също и доживотни пенсии от по над 1000 лева, за които благодариха лично на първия държавен и партиен ръководител Бойко Борисов за грижите му през последните години за родната гимнастика. Разбира се, има достатъчно публика, която примира, просълзява се и се сополиви от такива вълнуващи сценки.
Матрицата не се е променила вече повече от 40 години. Всеки, който дръзне да каже, че тези сценки са срамни и унизителни за състезателките и спорта, бива анатемосан на мига. Сакън, не пипайте героите на нашето време, младата гвардия на гимнастиката – художествената, не спортната. По-добре спорт, отколкото цигари, дрога и алкохол. Здрав дух в здраво тяло! Така е, но ни пробутват изкуфяла и глупава пропаганда.
Нито един треньор и състезател, нито един фен на спорта не приемат сериозно подобни глупости. Това е фасада, обвивка. Идеология от най-ниско качество, призвана да изтъква грижите на държавата и управляващата партия за спорта.
Преди в главната роля бе Нешка Робева, на която медии и идеологически профанизатори създаваха биография (заслугите тя си ги има, става дума за митологизирането), от която се изключваха грешки и човешки слабости. Днес диригантската палка е в ръцете на Илияна Раева. Не насилвайте оркестъра и солистите, обаче. Публиката е достатъчно интелигентна.
Раева и Робева са щастливи – матрицата им успява и до днес…
Цвети не издържа на напрежението и се опълчи по свой, трагичен начин, който завърши в „Пирогов”. Успешно, слава Богу. Но вместо поуки от случилото се, започнаха фанфарни чествания при всяка поява на гимнастичките и тяхното експониране като свръхчовеци. Айде, бе.
Та това са млади хора, някои от тях още с кукли и талисмани в ръце! Защо е този шум, химни, хиперболи, възгласи? Какво искаме да кажем на крехките, красиви същества, които все още се оглеждат и изучават причудливостите на живота? Че са звезди? „Златни”? Различни? Богоизбрани?
Къде са „златните” млади атлети, волейболисти, тенесисти, бадминтонисти, боксьори, борци и пр.? Къде са децата от музикалните училища, които композират и свирят виртуозно на различни инструменти? Къде са художниците и младите архитекти? Младите таланти в театрални работилници, математиците, физиците? Кой се грижи за тях „през последните години”? Партията? Вожда? Няма ли заделени пенсии и за тях, за да си осигурят един среден доход още на 22-23 години и оттам нататък да се забавляват?
Шефове в гинастиката успяват да изкрънкат пари от властта. Срещу това позират с нея, благодарят „лично” и се усмихват „влюбено”. Платен секс.
Такова фаворизиране е присъщо на други времена, строеве и идеологии. Светът се е произнесъл за тях. Спортът е нужен в училищата и университетите, в селата и градските квартали. Елитен спорт винаги ще има, но не избързвайте с клишетата и лозунгите, с титлите и прехласването. Подкрепата на хората винаги е била налице. Не я бъркайте със снимките на силните на деня с шампионите.
Емилия Павлова
