Отиде си Атанас Генчев. Сигурно не сте и разбрали, защото ни напусна без шум, без суета, без почести и pr-лозунги, без споделени спомени и снимки във Фейсбук.
Най-тъпото, несправедливо, отчайващо и безнадеждно е, че си отиде без благодарност. А я заслужаваше.
До събота Атанас Генчев беше живото доказателство на клишето „няма ненаказано добро”.
Той носеше отличието „Най-достойният човек за 2006 година”.
Преди 10 години, когато камион помете движещ се пред него пътнически автобус край град Бяла до Русе и 18 души загинаха, Наско спаси 11 човешки живота. Камионът пада от мост с височина 15 метра и се размазва в брега на р. Янтра.
С още двама очевидци той е вадил оцелели от касапницата хора, виждал е откъснати крайници и глави, чувал е настойчивото и злокобно звънене на телефоните, които вече няма кой да вдигне.
В историята на катастрофата, причините за нея, спасителната акция, съдебните дела и последвалата съдба на „спасителя от Бяла” се крие отговорът на въпроса „в каква държава и с какви хора живеем”. И той няма да ви хареса. Ето и фактите.
Причината за катастрофата е човешка грешка и технически неизправности в товарния автомобил. Камионът е бил претоварен с тон и половина пшеница, имал е незаконна надстройка, увеличаваща масата му с още един тон. По спирачната система са били нанесени промени, които са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента.
Експертизата доказва и лоша поддръжка на влекача и полуремаркето, за която шофьорът е знаел.
Шофьорът на камиона остава жив. Учил е до 8-ми клас, имал е книжка в тази категория от една година. Камионът е на фирмата на баща му. 24-годишният тогава Синан Алиев получава присъда от 10 години затвор. Година след трагедията, докато все още е на свобода, вдига сватба с приятелката си Фатме.
Излежава половината присъда, освободен е предсрочно.
Въпреки направената реконструкция на моста в т.нар. „отсечка на смъртта”, местните жители считат, че участъкът продължава да е високорисков.
В няколко телевизионни интервюта Атанас Генчев с нескрито огорчение разказа, че шефът на пожарната, пристигнал на мястото на катастрофата, е бил пиян. Въпреки това началникът е бил повишен, а Генчев – бил следствен и изгонен от работа заради думите си.
Разказа как повечето очевидци са гледали безучастно, как следовател го е тормозил с въпроса „защо слезе там долу”, че близки на спасените са го обвинявали в „бъркане по джобовете” на мъртвите и ранените.
Баща дори му се скарал, че едната обувка на спасеното му дете я няма. На майка му подмятали, че чужди пари лесно се харчат.
От оцелелите поддържаше връзка само с една жена – Красимира, майка, пътувала в автобуса с детето си. Само тя му беше казала „Благодаря”.
След като беше награден за „най-достоен човек за 2006 година” Наско остана без работа. Получи статуетка, грамота и 200 лева, както и 287 лева пенсия, инсулт и онкологично заболяване.
Атанас Генчев спаси 11 човешки живота, а него нямаше кой да го спаси. От разочарованието. От мъчителното осъзнаване след ужаса и направеното добро, че хората не са добри и че държавата не е справедлива.
Постоянно искаме и чакаме Спасителя, а когато той дойде, го убиваме с презрение. И продължаваме напред.
