Тийнейджър пребит от съученици в Англия заради българската си фамилия

16-годишният Кристо Крушчов (написано е Crushcov) поведе борба с насилниците си в училище, след ужасно нападение, което го сполетяло преди повече от година, пише Gazette&Herald. Той реагирал не с насилие или с мисли за отмъщение, а с призив към други, попаднали в расово мотивирани атаки, които го припознаха като глас на кампанията на Националното общество за предотвратяване на жестокостта към децата (NSPCC), която подчертава неговата роля в помощ на децата и младежите в Уилтшир. Тийнейджърът от Коршам каза: „Най-важното нещо, ако ви нападнат, не е да го запазите за себе си, а да кажете на някого. Не се притеснявайте, не го потискайте, а кажете на родителите си или на връстниците си или на доверен възрастен от Childline.” NSPCC популяризира Childline в отговор на повишаването на престъпленията от омраза в Уилтшир на фона на повече от 200 престъпления от расова омраза срещу деца, записани от Avon и полицията в Съмърсет миналата година в техния регион. Кристо е един от многото гласове, които използват, за да напомнят на младите хора на Childline отчасти, защото той е показал голяма зрялост в справянето с нападението и превръщането на отрицателното в положително. Баща му Бен Кристо каза: “Аз съм наполовина българин, а майката на Кристо е българка, но това е името, което хората са избрали.” Той каза, че тормозът може да е защото някой е черен или е от друга култура или дори има червена коса, но в този случай това е просто тяхното фамилно име. Кристо казва, че би могъл да допусне нападението да му повлияе психически, но след като участвал в кампанията за осведомяване на NSPCC, той бил вдъхновен да говори. “Приятели ми казват „направи добре“ и подобни неща, казва той, и ме подкрепиха с добри пожелания.” “Трябва да говорим за това, тъй като може да ви остави психически поражения и това може да окаже влияние върху вашето психично здраве и да останете с него до края на живота ви.” Ръководителят на Childline Джон Камерън заявява: „Тормозът в детска възраст от такова естество може да причини дългосрочно емоционално увреждане на децата и да създаде по-нататъшно разделение в нашето общество. Ако видим едно дете да тормози друго поради расата му, ние трябва да работим с него, като обясним, че не е добре и колко е болезнено. Бих призовал всяко дете, което е тормозено заради расата си, да се свърже с Childline, и всеки възрастен да се обади на линията за помощ, ако се притеснява за някое дете.”