Масово гастарбайтери, работили в лозови масиви в Италия, се връщат при семействата си, но повечето са сигурни, че след три месеца тръгват отново на гурбет. Всеки понеделник на една от спирките в центъра на Дупница пристига автобус, който докарва от Италия гастарбайтери.
Вчера гурбетчии от Благоевград, Симитли, Бобов дол и Дупница се върнаха след 6-месечен труд по 10-12 ч. на ден в лозята на малкия град Канели, Северна Италия. От багажника на автобуса свалиха десетки кашони, пълни с различни продукти, които гастарбайтерите носеха за близките и роднините си. Имаше всичко – от прах за пране и бира до… прахосмукачка.
Гурбетчии от Симитли чакаха да се разтовари автобусът от кашоните и чантите, за да продължат пътуването до родното си място. Най-възрастният от тях Сергей Стойчев разказа пред репортер на “Струма”:
“Групата ходим за по няколко месеца в Италия да работим по лозовите масиви край град Канели. Плащат ни по 6 евро на час. Работим по 10-12 часа на ден, за да изкараме повече пари. Ако стоим тук, в България, няма къде да работим, трябва да разчитаме на помощи. Работа няма. Със спестените пари в Италия се връщаме в България и живеем с тях до следващото заминаване. Даваме по някой лев на децата и внуците, ремонтираме си къщите… Влагаме парите от гурбета в България. И на нас ни се иска да сме си до децата, до приятелите, но трябва да се издържаме. Натоварили сме се с багаж от Италия, за да дадем нещо на роднини и близки. Те разчитат на нас. Ако донесем пари, децата ни ще имат за ядене, дрехи… ще живеем нормално. От 13 години ходим в Италия, работим няколко месеца, връщаме се и пак отиваме. След месец-два ще тръгнем отново. Тогава започват да цъфтят лозята. Нашата работа е да късаме по-слабите цветове”, разказва Сергей Стойчев от Симитли.
48-г. бивша продавачка в магазин в Бобов дол сподели за “Струма”: “Трета година ходя на сезонна работа в лозята в Италия. За 6 м. спестявам около 3000 евро. Имам двама синове, на 13 и 26 години. Мъжът ми остава вкъщи при децата. Той работи като строител, но невинаги има работа и аз се принудих да ходя на гурбет в лозята в Италия, за да можем да живеем сносно. Преди да тръгна на гурбет, работех в магазин в Бобов дол, но заплатата ми беше зависима от оборота. Получавах по 400-500 лв. на месец. Парите не стигаха, дали да платя ток, вода… или семейството да се изхранва с тях. Принудих се и преди 3 г. заминах за Италия. Ходя за по някой месец, връщам се и пак отивам. Тези пари са кървави, работим по 10-12 часа. Понякога се налага да спим на полето, толкова сме капнали от умора. Иначе в квартирите се връщаме само за спане и къпане, веднага лягаш като труп от умора. Принудена съм на тази мъка заради безизходицата в България, за да може семейството да оцелява и децата ми да са добре. Търпя всичко, като знам, че ще се върна с пари от Италия. В Бобов дол след затварянето на мините хората обедняха и тръгнаха по чужбина. Масово млади хора отиват в Чехия или Германия да работят”, разказа бившата продавачка в магазин в Бобов дол.
В Дупница има две превозвачески фирми, които возят в Италия гастарбайтерите и ги връщат оттам. Всеки понеделник пред офисите на двете фирми се получава истинско стълпотворение от заминаващи или пристигащи гурбетчии и техни близки, които ги изпращат или посрещат.
