Стотици биопроизводители не само няма да получат евросубсидии за производството си през 2017-а година, но са и на път да връщат пари под формата на глоби. Причината е, че ще се окаже, че са нарушили правилото на ЕК – 5 години да обработват една и съща земя, за която гарантират че е екологично чиста. Секторът се оказва в „шах и мат“ заради скоростно прокарани преди лятната ваканция промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които ще попречат на фермерите отново да стопанисват масивите, които са обработвали тази година и за които взимат европари. Българска асоциация „Биопроизводители“, подкрепена от още 20 други земеделски сдружения се опита да спре спорните поправки, настоявайки президента Росен Плевнелиев да наложи вето върху закона. Преписката им бе изпратена до админастрицята на Държавния глава, но дакото се стигне до разглеждането й спорните промени вече бяха обнародвани в Държавен вестник и станаха факт.
Проблемът и санкциите на Брюксел
Началото на спора тръгна през горещия юли с премахването на едно изречение от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, вкарано между двете четения на поправки в него, иницийрани от депутата от ГЕРБ Цвета Караянчева. Зачеркната бе възможността пасища, мери и градини с трайни насаждения да се разменят между земеделци година за година(обикновено това се случва до края на август всяка година – б.а.), така че всеки от фермерите да събере масивите си на едно място, а не да ги обработват на поне 10 разпокъсани маломерни парцела в едно и също землище. Механизмът е известен като т.нар. „доброволни споразумения за ползване“. Невъзможността за случването им занапред ще трупа излишни производствени разходи заради нерентабилно обработване на земята. При биопроизводителите проблемът е още по-голям, защото за да получават специалните субсидии за екопродукция те доказват, че изчистват или са изчистили земята от пестициди и други препарати и поемат ангажимент за 5 години напред да поддържат едни и същи площи. Правилата на ЕК допускат въпросната площ да може да се намали през годините само с до 10%. Надмине ли се този праг биопроизводителят не само не получава субсидия, но и връща получената. По принцип екопроизводителите стопанисват пасища, за да осигуряват паша на животните си, обикновено крави, които отглеждат по биологичен начин, а също и за производство на биологично чисти билки и гъби.
В 12 без 5
agriculture bio
Спорните поправки в на закона буквално бяха вкарани и приети в последния възможен момент. Законът мина в пленарна зала през юли и забрани доброволните размени на пасащи, ливади и градини с трайни насаждения. Срокът за сключването им пък бе до 31 август т.г. Така излезе, че месец преди изтичането му, бе елеминирана възможността да се направят доброволните споразумения за 2017-а година. „Не мога да разбера защо бе въведено това нововъведение. Най-потърпевши ще са биологичните производители, които не могат да съберат земята си и да изпълнят изискванията на ЕК. По-лошото е, че те не само няма да могат да вземат европари, но и ще връщат“, възмути се пред „Икономист“ проф. Светла Бъчварова, депутат от парламентарната комисия по земеделие от БСП.
Вносителите от ГЕРБ обаче обясниха, че поправките не са атака срещу бранша, а по-скоро секторът непредвидено се е оказал сред засегнатите. „Поправките не бяха умишлено насочени срещу биопроизводителите. Работи се принципно – целта ни бе да се затвори вратичка в закона, защото чрез доброволните споразумения и произтичащата от тях размяна на парцели се заобикаляше правилото пасища да се стопанисват само от хора с животни“, мотивира се пред „Икономист“ Цвета Караянчева от ГЕРБ.
От Министерство на земеделието и храните посочиха пред списанието и че „биопроизводителите са ползвали доста „бели петна“. „Белите петна“, всъщност са масиви, чийто собственици най-често са неизвестни, обикновено са в чужбина и затова терените пустеят. За да не се разпокъсва земята, в края на мандата на кабинета „Станишев“ бе разписано, че такива масиви могат да се дават за обработване на най-големия арендатор в землището. Първият кабинет на ГЕРБ доизглади процедурата, като разписа, че те ще се отдават пропорционално между най-едрите арендатори в землището. Новите им ползватели се задължават в разкрита банкова сметка от кметствата да внасят годишна рента. Кметствата пък имат ангажимент в продължение на 3 години да пазят натрупаните суми от рента в случай че истинският собственик на нивите се появи. След този срок общините придобиват по давност тези средства като приход на бюджетите си. По този ред и биопроизводителите са получили „бели петна“ и с тях са участвали в размяната на терени, за да получат пасища или градини за трайни насаждения, събрани на едно място. „Няма никаква гаранция, че ако тази година хората кандидатстват само на база споразумение, догодина ще могат да ползват същата площ. Това е разписано в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и хората знаят, че винаги може да се появи собственикът или някой друг наемател, който да иска да ползва земята си в реални граници. При такава ситуация на следващата година размяната се стопира и отново има хипотеза да не се изпълнят ангажименти за биоземеделие към Брюксел“, добавиха от ведомството на Десислава Танева. Оттам казаха още, че ако за 5 годишния ангажимент към ЕК, кандидатът е рискувал първата година, като правното му основание е било само споразумение, а не аренден или наемен договор за години напред, той на практика сам е поел този риск да попадне в ситуацията да бъде изключен от това споразумение и да изгуби субсидията. Отворен обаче остава въпроса как се сключва аренден договор за 5 години с човек, който не живее в страната?
Далаверата с пасищата продължава
Разразилият се скандал с очертаващата се загуба на евросубсидии за биопроизводство изкара и друга нелицеприятна истина. Далаверата – държавни и общински пасища и ливади да се стопанисват от хора без животни, които отгоре на всичко взимат и евросубсидии затова, въобще не е запушена. Нищо, че още в началото на мандата на това правителство в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи бе записано, че право да ползват без търг и конкурс подобни терени имат само животновъди. Изключение се допуска само, ако останат държавни пасища и ливади след задоволяване на нуждите на фермерите. Едва тогава те могат да се отдават, на който пожелае, но след участие в търг и наддаване за цената.
Изненадващо, от Министерство на земеделието и храните посочиха, че още м.г. са установили, че 750 човека са ползвали със споразумения около 400 000 декара пасища, лидави и мери, като над 70% от тях въобще не са имали никакви животни. Оказва се, че в схемата са участвали и самите животновъди, които са злоупотребявали с правото си. „Имаме редица сигнали, при които да кажем фермер с животни взима 1000 дка общински или държавни пасища и ливади, законът е спазен. По-късно при него отива друго частно лице, което му предлага да направят споразумение за т.г. и да вземе от него 900 дка от общинските пасища и правото да получи евросубсидията за тях“, разкри схемата пред „Икономист“ аграрният зам.-министър Свилен Костов. Спорно било въобще дали при тези споразумения реално срещу пасищата се дава земя или на животновъда се плаща някаква малка сума пари.
Спор и за градинитe
„За нас не е ясно защо от споразуменията се изключват градините с трайни насаждения. Има големи масиви от стари градини, както и от новозасадени масиви от лозя, рози, лавандула. Собствениците ги отдават на различни ползватели, получава се шахматно разпределение на собствеността и единствения начин да се обединят масивите е чрез размени“, посочиха от Българска асоциация „Биопродукти“. От Министерство на земеделието обаче контрираха, че градините с дървета се изграждат и дават плод след години, така че не е логично да се стопанисват година за година. В заключение от ведомството на Десислава Танева посочиха, че ще сформират работна група, която да разгледа казуса с биопроизводителите, но към момента изключения не се предвиждат.
Субсидии за биоземеделие
Култура субсидия
Полски култури 168 евро/ха
Постоянно затревени площи 112 евро/ха.
Трайни насаждения, лозя и маслодайна роза 557 евро/ха
Зеленчуци 339 евро/ха
Ароматни и медицински растения 405 евро/ха.
Пчели 25 евро за пчелно семейство.
Говеда и биволи, отглеждани за мляко 77 евро/ха
Говеда и биволи, отглеждани за месо 63 евро/ха
Източник: Министерство на земеделието и храните
