9 септември 1944 година, 6:30 часа сутринта, радио София, говори Кимон Георгиев: ”С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел.”
Оттам нататък историята е разделена на две. Едната половина твърди, че се е състоял военен преврат, другата, че избухнало народно въстание или социалистическа революция.
Ето и предшестващите безспорни събития:
– Началото на септември – съставено е ново правителство начело с Константин Муравиев.
– 4 септември 1944 година – новото правителство официално излиза от пакта с Германия. На следващия ден СССР обявява война на България. В страната се надига въстание, инициирано от ЦК на БРП и Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) с цел през нощта на 9 септември да бъде превзета властта и да се установи пълен контрол върху страната, а решаващият удар трябва да бъде нанесен в София.
– 6 и 7 септември – започват вълнения в различни части на България: избухва стачка на трамвайните служители в София, на пернишките миньори, разбити са затворите в Плевен, Варна, Силистра и Сливен и са освободени много затворници. На места стачките и митингите прерастват във въоръжени сблъсъци с полицията, като са дадени жертви и от двете страни.
– 7 септември – правителството възстановява правата на политическите партии в България, разтурва всички организации с фашистка и националсоциалистическа идеология, разформирова жандармерията и разпуска 25-ото народно събрание.
– 8 септември – правителството на Константин Муравиев обявява война на нацистка Германия, а войските на СССР навлизат в България, за да се окажем едновременно във война със СССР, Германия, САЩ и Англия.
– Червената армия (Трети Украински фронт и Черноморския флот) нахлува на територията на България през северната и морската граница и окупира редица градове като Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. По нареждане на правителството българските войски не ѝ оказват съпротива.
– През нощта на 8 срещу 9 септември в условията на започнала съветска окупация офицери, лоялни към политическия кръг “Звено” превземат ключовите пунктове в София – Министерството на войната, Министерството на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други.
– 9 септември: “С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел.”, казва Кимон Георгиев по радиото.
– В правителството на ОФ са включени представители на БРП, БЗНС Пладне, БРСДП (ш.с.) и ПК Звено. Старият министър-председател Константин Муравиев минава в нелегалност. Регентите и правителството са арестувани.
– 10 септември – полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. От затворите са освободени 8130 политически затворници. Разпускат се концентрационните лагери на предишния режим като Гонда вода, Еникьой, Лебане и други.
Събитието е последвано от силна вълна на насилие, извършено предимно от комунистически групи срещу политическите им или личните им противници.
Историците оценяват различно преврата, като според тях жертвите, убити тогава са между 20 хил. и 40 хил. души. Народният съд осъжда общо 2730 души, сред които министри, журналисти, банкери, депутати, свещеници, учители, кметове и земевладелци.
Най-голямата вреда, която обаче нанася комунизмът, е върху българския манталитет, който е неумолимо променен, а плодовете от това престъпление берем до ден-днешен.
