Безспорно е, че на 8 март 1857г. в Ню Йорк е имало събитие. Различни са историческите спомени за него. Едни източници твърдят, че на този ден е имало тежка трудова злополука с жени работнички и в следващите години този ден е отбелязван в тяхна почит и памет.
Други източници твърдят, че тогава и там за първи път се събират работнички с искания за права, равни на тези на мъжете – еднакво заплащане за еднакъв труд, равен по продължителност работен ден и др. Жените работнички тогава са подели тежка битка, която за много от нас днес звучи странно.
Осми март става ден, който бавно в годините се налага като ден на трудовата жена.
Интересното е, че точно в тази далечна 1857 г. се основава в будния Лом и първото женско дружество у нас. Едва ли жените от Лом са знаели за събитията в Ню Йорк! Информацията тогава се движела в най-добрия случай на кон! А и целите на основаните до Освобождението 40 женски дружества из цялата страна са били доста различни от тези на жените в САЩ и Европа, били са главно просветителски и благотворителни: събирали са средства за изпращането за обучение в чужбина на бъдещи учителки; подпомагали са финансово вдовици и сираци, и т.н.
Заедно с новата държавна власт след Освобождението българските жени започват да се борят и за правата си – печелят достъп до висшите училища, до престижни професии (лекарска, адвокатска), получават равни права с мъжете при онаследяване, извоюват равни родителски права за бащата и майката. Постепенно прокарват своя път и към политически права – някои жени стават членки на запазените само за „силния“ пол места в училищните настоятелства…
Звучи невероятно, нали?
Пак тогава, през юли 1901г., е свикан Учредителен конгрес на Български женски съюз. Типично за едно много крехко, но все пак демократично общество, в Български женски съюз бързо се оформят две крила – социалдемократическо и „буржоазно“(феминистично). И докато тези две крила се борят за надмощието на своите идеали, българските жени все пак успяват да се преборят за политически права, макар и силно ограничени.
През 1937 г. влиза в сила закон, който дава частични права на българката, макар и при унизителни условия – мъжете ни са задължени да гласуват, но гласуването при жените е по желание, т.е. и „без това от жените нищо не зависи…“
Важно е да се отбележи, че през всичките тези години , както и векове преди това, още от покръстването, българският народ спазвал традицията, завещана им от деди – на 25 март, ден Благовещение, денят, в който свише е дошла вестта, че Мария ще става майка, народът е празнувал Деня на майката! Майката и майчинството винаги са били на особена почит у нас.
Така, стъпка по стъпка, българското общество, достига до кървавия преврат на 9 септември 1944 г. На всички женски дружества в страната новата „народна“ власт „спуска“ главната им задача – да подкрепят новата власт и да утвърждават ръководната роля на комунистическата партия в българското общество. Конституцията от 1947 и 1971 г. декларира равноправието между двата пола и оттук нататък всичко свързано с това се смята постигнато.
Жените, наравно с мъжете, стават „строителки на социализма“. Включени са чрез квоти в политическия живот на страната, и в изготвените от ЦК на БКП списъци с хора, които трябва да бъдат избрани, непременно са включени жени…
Българската жена изведнъж става „трудова жена“. Като че ли досега не е орала и копала плодородните поля на земята българска с цедилката на гърба, не е отглеждала и възпитавала многобройната си челяд… По мегаломанските проекти на партията – държава за индустриализация на страната, селското население (на което междувременно е отнета собствеността) започва великото преселение към градовете. Обезлюдяването на българското село започва още тогава.
Майките стават трамвайджийки и кранистки и са принудени да дават децата си на партията – държава за отглеждане в различни седмични детски домове. Започва и разпадът на българското семейство…
Като бонус към всичко това партията-кърмилница внася в България с декрет (!?) Осми март като празник на жената.
И започва Великата Подмяна!
Български женски съюз е подменен с Комитет на жените.
Официалният празник на България e подменен с кървавата дата 9/9/1944 г.
Великден е подменен с Първи май.
Коледа е подменена с Нова година.
Дядо Коледа е подменен с Дед Мороз. (Дядо Мраз)
Благовещение е подменено с 8 март. За повече от 45 години.
Днес всеки може да избере своя празник. Ако иска, може да празнува и двата.
Аз лично не празнувам 8 март. Към всичко, което ни беше наложено като задължително – манифестациите със севернокорейското папагалско скандиране БКП-КПСС, вдигането на съветското знаме редом с българското при откриване на републиканските първенства, руският език в училище, аз изпитвам вътрешно съпротивление. Така и към 8 март – столът на ЦСКА, опънатите маси, приповдигнато настроение, кебапчета и кюфтета… фалш.
Ден на жената? Коя жена? Чия жена? Защо жена? Какво да й празнуваме на жената, която после бием вкъщи, а в по-добрия вариант можем да я насърчим с „Дръж се като мъж!“ или пък, за да унижим някой мъж, му казваме: „Плачеш като жена . . .“
И така. Не лъжете децата в училище, че Осми март е денят на мама! Осми март е международен ден на трудовата жена.
Денят на мама е Благовещение!
