Интервю на Александр Девекио от Figaro Vox с Жан-Луи Аруел, професор по история на човешките права в университета „Пантеон-Асас” и автор на книгата „Правата на човека против народа”
След терористичния акт в Ница, при който загинаха над 80 човека, и зверското убийство от ислямисти на свещеника в църквата Saint-Étienne-du-Rouvray, политическите спорове се пренесоха върху темата за правовата държава. На тази тема е посветена и вашата книга „Правата на човека против народа”…
Днес правата на човека са единственият белег за идентичност, който пропагандират нашите ръководители. През последните десетилетия тези права се превърнаха в истинска светска религия, обзета от маниакалната идея за премахване на дискриминацията. Тази идея се оказа пагубна за нацията и се превърна в тежък камък окачен на шията на страната ни, докато се опитваме да се противопоставим на окопалия се на наша територия ислям. Дълго време политиците отричаха наличието на тази катастрофална ситуация, но след извършените кръвопролития в името на исляма, все пак се наложи да признаят реалността.
В интервю за Le Monde Никола Саркози заяви следното: „Ако демокрацията не защитава правата на гражданите, тогава гражданите се защитават от демокрацията”. По определение правовата държава трябва да защитава французите, но днес, колкото и да е парадоксално, тя представлява заплаха за тях.
Каквото и да говори Саркози, причина за случващото се не е демокрацията, а дефицитът на демокрация, за което самият той е отговорен. Либералната демокрация е съчетание от суверинитета на народа с политическите свободи, които защитават гражданите от потенциалните злоупотреби на правителството. Суверенитетът днес вече не принадлежи на народа, а на религията за правата на човека, която се е превърнала в пагубна догма за европейските нации. Задачата на демокрацията е да даде възможност на хората да държат в своите ръце съдбата си, своята идентичност, територия, хуманизъм и да приемат важните за обществото решения. Напоследък излиза, че у народите в Западна Европа вече няма демокрация, ако не броим Великобритания и единственото по-съществено изключение – Швейцария. Това, което днес у нас се нарича демокрация, представлява управление на светската религия за правата на човека, чиито много често безумни указания се налагат на европейските народи (посредством неубедителните национални правителства) от брюкселската бюрокрация и някакви национални и наднационални съдници. Те самоволно си приписаха пророческата мисия, позволяваща им безкрайно да „откриват” все нови и нови „основополагащи права”, които доубиват остатъците от единството, сигурността и традиционните ценности на народите в европейската общност. Именно това създаде благоприятна почва за широкото нашествие на исляма в нашата страна. Стана така, че днес нашият юридически арсенал въобще не съответства на реалностите, а френските власти са безсилни пред разгула на ислямското насилие. Възстановяването на защитата и сигурността на гражданите предполага връщане към основите на истинската демокрация.
Във вашата книга вие пишете, че ислямистите използват правата на човека за засилване влиянието си в Европа и в частност във Франция. Как става това?
Вече от много дълго време правата на човека се бъркат с политическите свободи на гражданите в демократичните държави. Понятието за правата на човека получи статут на светска религия и в средата на миналия век беше подменена самата природа на това понятие. Това намери отражение в английския език под формата на антитезaта rights of man и human rights. Второто от тези понятия се отнася във Франция към така наречените „основополагащи права”. Този термин беше въведен през 70-те години и касаеше основно чужденците. Ислямът максимално се възползва от тази подмяна, за да утвърди под закрилата на догмата за човешките права ислямската цивилизация във Франция. Ислямистите построиха джамии, наложиха своя начин на живот, въведоха свои норми и забрани в храненето и дрехите. Пренебрегнаха френските закони и признаха само религиозния брак, като забраниха гражданския, одобриха полигамията и подчинението на жената на мъжа и т.н. С помощта на лавина от искания, ислямистите, и в частност Съюза на ислямските организации във Франция, се възползваха от принципа за правата на човека и засилиха контрола си върху емигрантите от Северна Африка, принудиха ги да следват ислямските порядки. Освен това те направиха всичко възможно, за да не позволят на родените във Франция да се интегрират и да имат самочувствието на френски граждани.
В прессъобщение на националистическото движение „Фронт за национално освобождение на Корсика” се заплашват радикалните ислямисти с „решителен отговор”, като се подчертава, че ако такава трагедия се случи в Корсика, вината ще падне изцяло върху френските власти. Вие, какво мислите за това?
Честно казано, това определено внушава чувство за тревога. Защото реакцията на определени групи не само че няма да помогне, а точно обратното. В същото време това предупреждение свидетелства, че самоосъзнаването на хората им дава необходимия боен дух за победа в една война. За голямо съжаление през последните 50 години във Франция беше направено всичко възможно, за да се разруши чувството за идентичност, да се зачеркне любовта към родината и гордостта да бъдеш французин. Младите поколения слушаха разсъждения само за вината на Франция, разкаянието и любовта към другите, достигащи до степен на презрение към самите нас. На нашата образователна система й липсва култура, тя е посредствена, но освен това тя провежда и своеобразна антинационална пропаганда. Всички млади французи трябва да знаят, че основополагащ елемент на европейската идентичност винаги са били християнските корени и категоричното отхвърляне на исляма. Европа въобще не би могла да съществува и да бъде водеща в продължение на векове, ако не отхвърляше категорично исляма. Само по този начин тя успя да се освободи от теократичните концепции (които са фундамент на исляма) и с големи усилия наложи разделянето на политиката от религията, за да може днес да говорим за „светска Франция”. Или, както се казва в знаменитата християнска пословица: „Кесаревото кесарю, а Божието Богу”.
Бившият френски президент Саркози предлага промяна в правовите основи на държавата. Няма ли опасност да отидем прекалено далеч? Как да намерим баланса между запазването на личните права и необходимостта от колективна защита?
Проблемът е в това, че ние вече нямаме работа с културно еднородна, национална държава, която е фактор за политическата организация на народа. Настъпиха сериозни промени в хората. „Националната общност”, с която ни проглушиха ушите, вече е само фикция. Истината е тази, че на територията на Франция живеят практически два народа, две цивилизации. Затова, напълно естествено е коренното население да се стреми да гарантира своето оцеляване, оставайки стопанин на страната си.
Някои предлагат да се създаде „френско Гуантанамо”. Не може да се каже, че този подход беше успешен в САЩ…
Със сигурност може да твърдим само едно: каквато и да е общност от хора не е в състояние да се сражава ефективно с непримиримия си враг, ако допуска сред членовете си присъствието на елементи, които могат да й нанесат удар отвътре. По време на Втората световна война, след нападението на Пърл Харбър Америка затвори в лагери всички граждани от японски произход. Днес това нейно решение се критикува от позицията на върховенството на правата на човека, обаче тогава такова решение е било необходимо и оправдано. Има и други варианти за защитна реакция, като например обвинение във враждебно поведение, заговор с врага и предателство, забрана за пребиваване на територията на страната, лишаване от гражданство (не само за ислямистите с двойно гражданство), възстановяване на смъртното наказание, експулсиране и т.н. Но затова трябва да се нарушат забраните на Европейския съд по правата на човека, който например не е съгласен с възможността някой да бъде лишен от гражданство. Макар че ислямистите презират нашата нация и признават единствено световната мюсюлманска „умма”.
Успехът на ислямизма дори между родените във Франция младежи е свидетелство за дълбока цивилизационна криза. Ако в краткосрочен план отбранителният подход е решение, то може ли това да бъде решение и в дългосрочен план? Какво трябва да правим?
Тук сме изправени пред два ясно очертани проблема. От една страна, това е ужасът от кръвопролитията на ислямистите. От друга страна, това е тихият, незабележим процес на ислямските завоевания, за който пиша в книгата си „Правата на човека против народа”. Няма съмнение, че в ислямския проект е планирано Европа отново да стане жертва на исляма. Ислямистите считат, че вече е настъпило времето мюсюлманите да завладеят Европа, която преди хиляда години ги отблъсна от своите граници. Преподавателят по история на съвременния Магреб, Пейре Вермерен, отбелязва, че наименованията на множество построени във Франция джамии препращат към идеята за ислямско господство. На фона на започналото превземане на европейския континент от исляма, първостепенен дълг на европейските държави е да го спрат. Европа трябва незабавно да прекъсне притока от емигранти и бежанци. Дълг на европейските лидери, отчитайки опасността от пълзящия ислямизъм, е да дадат да се разбере, че Европа не е в състояние вече да приеме дори един мюсюлманин. Европейските страни трябва ясно да кажат, че приемането на мюсюлманските бежанци е дълг на мюсюлманските държави. И богатите петролни монархии трябва да финансират този процес. Що се отнася до вече присъстващите на европейска територия мюсюлмани, те трябва да разберат, че независимо от свободата на вероизповеданията, тук политическият ислям е нелегитимен. Това е свързано с фактът, че той нарушава разделянето на политиката от религията, което е основополагащ принцип на европейската цивилизация. Той не е легитимен защото не приема свободата на мисълта, принизява жените и изповядващите друга религия, одобрява робството и призовава към насилие в свещеното си писание. Обаче европейското ръководство не е готово да признае тези истини, защото светската религия за правата на човека му забранява това. Но един ден, когато бъде притиснато в ъгъла от ислямското насилие, все пак ще му се наложи да го направи. Рано или късно ислямистите ще направят още по-ужасяваща касапница. Това ще прелее чашата на търпението. И тогава френските лидери ще бъдат принудени да разрушават салафитските джамии, да забраняват радикалните организации, да експулсират ислямските проповедници и да строят военни крепости, за да контролират районите населени с ислямисти. Колкото и да е парадоксално, именно чудовищността на терористичните актове, които днес извършват ислямистите във Франция, може да обърне обратно процеса и да го насочи срещу ислямската агресия.
Източник: Figaro Vox
Превод: a-specto.bg. Интервюто е препубликувано със съгласието на редакцията на a-specto.bg
