Европейците често казват, че са шокирани от гигантските порции, които се поднасят в американските ресторанти. Ето защо, докато бях на почивка наскоро, останах силно изненадана, че сервитьорите навсякъде – от малки семейни пицарии до гурме ресторанти в Пулия (токът на “ботуша” на Италия) – затрупват масата ни с чинии с ястия, много по-големи от американските порции.
Закуска за двама в нашия скромен крайморски плажен апартамент включваше кошничка с кроасани и хляб, плата със салами и сирене, йогурт и плата с плодове, конфитюри, масло и ядки – достатъчно, за да се храним от тях цял ден!
Една вечер в тратория с покрити с дървена ламперия стени край Остуни, блестящо бял град, който се издига от маслиновите горички на Пулия, поръчахме предястие. Донесоха ни 17 малки чинии, пълни с панирани и пържени зеленчуци, сурови и пържени сирена, мазни фритати, салами, крекери и хлябове.
Всъщност имаше толкова много чинии, че сервитьорите донесоха допълнителна маса, на която да ги поставят.
После дойде редът на primi (първото ястие, често паста) и secondi (второто ястие, обикновено риба или месо), последвано от dolci (десерт, най-често сладолед). Там, където се продаваше сладолед, забелязах нещо ново: вече ни предлагаха да потопят фунийките в шоколад, освен обичайното предложение за топинг от разбита сметана (gelato con panna).
“Италианците ядат доста и при това през цялото време!” възкликваше постоянно приятелят ми, който е германец, докато наблюдавахме колко много ястия преминават между масите около нас, неволно изучавайки съвременните италиански навици за хранене.
Ние и двамата обичаме да ядем и отидохме в Италия това лято с мечти за ръчно направена паста, сочни продукти и прясна риба.
Вместо това трябваше да се примирим, че редовно ще ни сервират оскъдно количество зеленчуци и твърде много пържени ястия, както и такива, изобилстващи от месо и захар.
След това кратко потапяне в митичната средиземноморска диета в Южна Италия, нямаше как да не се запитаме какви са промените в навиците на хранене в страната и какъв е ефектът от тях върху общественото здраве.
Е, след като се разровихме повече, научихме три неочаквани неща:
1) Нивата на наднормено тегло и затлъстяване сред децата в Италия са сред най-високите в света.
Средиземноморската диета, типичният модел на хранене в Южна Италия, отдавна е възхвалявана като една от най-здравословните в света, с голямо потребление на плодове, зеленчуци, бобови растения, не-мазни протеини (особено риба) и зехтин, и с ниска консумация на червено месо и захар.
Но след като изядохме толкова много огромни ястия и наблюдавахме как италианците поглъщат огромни сладоледи във всеки град, който посетихме, ни ставаше все по-трудно да си представим как те запазват стройните си фигури.
Е, както се оказва, те не го правят: затлъстяването е нараснало драстично в последните години сред младите италианци.
Според Европейската асоциация за изследване на затлъстяването, нивата на затлъстяване сред възрастните са сред най-ниските в Европа (около 10% от населението), но детското наднормено тегло достига рекордни нива.
В класация от 2014 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Италия изпъква с този проблем, особено сред момчетата на възраст под 18 години, 36% от които са с наднормено тегло. Италия заема второ място в света по този показател, като е изпреварена само от Гърция.
Италианските момичета са в приблизително същата ситуация: 34% са с наднормено тегло или затлъстели.
За сравнение – САЩ изостават от Италия, когато става дума за затлъстяване при децата. Причината Италия да бележи възход на наднорменото тегло и затлъстяването сред децата, според учените, се дължи изцяло на променените хранителни навици.
2) Нарастват опасенията за качеството на италианската диета.
Повечето италианци сега всъщност не спазват “средиземноморска диета”. В изследване от 2015 на навиците на хранене сред повече от 5000 граждани на Ботуша, по-малко от половината (43%) казват, че се хранят в средиземноморски стил. Останалите спазват или диета с малко плодове и зеленчуци, или “западна” диета, която включва повече червено месо и млечни продукти от рода на масло, вместо зехтин.
Закари Новак, докторант в Харвардския университет и директор на програмата за изследвания на храните и устойчивото развитие в института “Умбра” в централна Италия, казва, че наблюдава все повече нездравословни промени в последните години.
За 14 години на пътувания между Перуджа и САЩ за целите на изследванията му, той казва, че вижда тенденция към по-големи порции и към консумацията на повече рафинирани въглехидрати като хляб, паста и захар, вместо плодове и зеленчуци, или не-мазни меса и риба.
“Италия е в дълбока рецесия от доста преди 2009 година”, казва Новак. Пастата и захарта са по-евтини от рибата и зеленчуците, така че по негови думи италианците разчитат повече на тях като източник на калории.
Доклад на Организацията по храни и земеделие на ООН стига до подобен извод, като констатира, че хората в средиземноморските държави “пренебрегват средиземноморската диета”.
Между 60-те години на XX век и началото на новото хилядолетие, дневният прием на калории в Италия се е увеличил с 30 процента. Много от тези калории според доклада идват от храни, които са “твърде мазни, твърде солени и твърде сладки”.
Анджело Пиетробели, професор по педиатрична диетология в медицинската школа към университета на Верона, също се оплаква, че Италия се бори с навлизането на западната диета: повече захарни, рафинирани храни, особено газирани напитки.
Думите му до голяма степен напомнят на тези на американците, като той обяснява, че общественото здраве в Италия се стреми да въвежда повече пресни продукти в училищата и да премахва вендинг машините.
Други външни наблюдатели също забелязват промените.
В книгата си “Изгубеното изкуство да храним правилно децата” Джийни Маршъл изтъква, че компаниите за нездравословни храни като Coca-Cola ожесточено маркетират газирани напитки за италианците – и бележат бърз напредък.
Италианците пият повече от 30 литра газирани напитки годишно на глава от населението. Това е малко в сравнение със САЩ, където е най-високото потребление на газирани напитки в света (около 115 литра), но все пак промяната е доста сериозна. (Както пише Маршъл за вечеря в Рим: “бях изненадана, когато сервитьорът попита 6-годишния ми син дали иска кока-кола с пицата си”).
3) Няма надеждни данни за променящите се размери на порциите – но има ясни признаци за проблем.
Няма убедителни данни как порциите са се променяли в Италия през годините, извън анекдотични свидетелства и проучвания, показващи, че консумацията се е увеличила като калории.
Има обаче други доказателства, че италианските чинии преливат от храна.
Италианските законодателни власти наскоро прокараха закон за намаляване на хранителните отпадъци, който включва пари за ребрендиране и дестигматизиране на практиката да си носите неизядената в ресторанта храна вкъщи.
Замисълът е хората да бъдат приучени да носят остатъка от ресторантската храна, за да го доядат по-късно, вместо да го изхвърлят (или евентуално да преяждат).
Междувременно италианският прочут готвач Масимо Ботура предвожда паралелна инициатива за борба с изхвърлянето на храна, чрез която просвещава и храни бежанци, бездомни и работещи бедни хора.
Всичко това подсказва, че има много излишна храна.
Понякога тя се изхвърля, понякога хората консумират прекалено много. Така или иначе, италианците започват да търсят решение на проблема.
В глобален контекст, Италия все още е в добра форма. Нивата на затлъстяване в страната изглеждат доста позитивно в сравнение с тези в страни като Австралия, Канада и САЩ.
Но ако италианците искат да предотвратят нарастването на тези нива, крайно време е те да направят нещо по този въпрос – и да се загрижат колко и как хранят своите деца.
