Националното сдружение на общините поиска от централната власт 20% от приходите от толтаксите да са за тях, за да поддържат улиците и четвъртокласаните пътища.
Предложението направи кметът на Димитровград Иво Димов, който е зам.-председател на УС на националното сдружение на общините.
На общото събрание на организацията във вторник дойдоха петима министри- на регионалното развитие Петя Аврамова, земеделският министър Румен Порожанов, министърът на околната среда Нено Димов, социалният министър Бисер Петков и зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева.
Уличната мрежа на градовете е 52 000 км, а по време на ремонта се подменяли и подземните комуникации, мотивира искането Димов.
Той настоя отново и 2% от данъка върху доходите да остават за местните бюджети.
Кметовете основно се интересуваха от финансирането на проектите за следващия програмен период, тъй като искат да са готови при старта му през 2021 година.
Министърът на регионалното развитие Петя Аврамова обаче заяви, че парите, събрани от винетни такси, няма как да бъдат похарчени за други пътища освен за републиканските, тъй като това е записано в цели две евродирективи.
Кметът на Велико Търново и председател на сдружението на общините Даниел Панов предложи да бъде обсъдена друга възможност – от общия бюджет на толсистемата, предвиждан в републиканския бюджет, който за тази година е 750 млн. лв., да се резервират 100 млн. лв. за поддръжка на общинските пътища.
Министър Аврамова уточни, че толсистемата ще започне да се самоиздържа от 2020 г. и идеята може да бъде предмет на разговори за следващия бюджет.
По повод новия програмен период и европейските акценти Аврамова заяви, че териториалният признак не трябва да е водещ в регионалните проекти. Тя даде пример със Сливен и Ямбол, които се обединявали за реализиране на проект за 4-лентов път между двата града и за икономическа зона около този път.
Регионалният министър заяви още, че е възможно един проект да бъде финансиран от различни източници, например от два фонда.
Кметовете питаха Аврамова колко общини са поискали републикански пътища да станат общински, за да не плащат жителите им винетки. По-късно пред “24 часа” министърката каза, че те са около 10. Някои от тях са поискали да поддържат републикански път, но той да си остане такъв, други са настояли да бъде публична общинска, а не държавна собственост. Преговорите между АПИ и Столичната община за северната скоростна тангента продължават, каза Аврамова.
По късно във форума се включи и екоминистърът Нено Димов. Той съобщи, че до момента по ОП “Околна среда” са обявени 36 процедури за 3,3 млрд. лв., изпълняват договори за 1,69 млрд. лв., което е повече от половината от ресурса. обясни Димов.
“За 2019 г. буквално вчера работната група се е обединила да бъде предложено за 2020 г. 15-20% нарастване на финансирането на социалните услуги, което е ръст от 317 млн. лв. В началото на новата бюджетна година сме и ще видим какво ще успеем да защитим в Министерския съвет”, заяви социалният министър.
Министерството подкрепяло исканията на общините за увеличаване на средствата за социални дейности. “Притеснява ни фактът, че все по-голям става делът на работещите в социалните услуги, които са на минимална заплата, те са около 60%”, заяви Петков.
Кметовете на БСП в управителния съвет на сдружението се оттеглиха от участието в работата му и напуснаха общото събрание. Решението е взето след среща с ръководството на БСП. Мотивите са дългогодишната и целенасочена политика на правителството на Бойко Борисов за разделение на кметовете според политическата им принадлежност, с което се наказват жителите на общини, съобщиха от “Позитано”.
В тези 130 общини, които колегите от БСП казват, че са на ГЕРБ, живеят 5,2 млн. жители. А в общините, на които те са кметове, са 560 000 жители, заяви Даниел Панов и допълни, че съотношението на средствата, които са раздадени с постановление, е точно 1 към 10. Няма драма с постановленията на Министерския съвет и не може кметове от БСП, които получават средства, да напускат УС на НСОРБ, реагира председателят на сдружението.
Ако намалението на средствата в селскостопанската политика на ЕС остане до 15%, имаме готовност за държавно съфинансиране, което да покрие остатъка, така че до земеделците да стигне същият обем пари. Това заяви министърът на земеделието Румен Порожанов пред кметовете.
Той предупреди местните власти, че подписването на многогодишната финансова рамка е тежък документ, който преминава през много дебати.
За да няма чувствително намаляване на ресурсите заради Брекзит, с 11,4% бяха увеличени вноските, които всяка държава членка прави, припомни министърът. В селскостопанската политика намалението е 5%, за което водим разговори и вече имаме разбирането на финансовото министерство дефицитът да бъде покрит от националния бюджет и така общият обем на средствата ще се доближи до 3 млрд. евро, каза Порожанов. Министърът припомни, че намалението на директните плащания е с 4%, но то няма да засегне земеделците.
Новото при финансовата рамка, която трябва да се приеме до октомври 2019 г., е, че вече трябва да има и стратегически план. Министерството е възложило такъв за сектор “Земеделие и храни”.
Кметът на Батак каза, че на територията на неговата община има 4 горски стопанства, чиито тежки камиони разбивали пътищата, но плащали данък в Смолян, тъй като били регистрирани там. Порожанов го посъветва да води разговор с фирмите, които превозват дървения материал. Той бе помолен да провери и договор на БАБХ във Варна, тъй като фирмата, която го спечелила, не прибирала труповете на животните в града. Министърът обеща отговор до дни.
