Разследваният за двойно убийство край язовир Въча Виктор Траянов е осъден окончателно на 22 г. затвор. Върховният касационен съд е потвърдил присъдата, наложена му по-рано от Софийския апелативен съд.
Траянов трябва да плати и по 150 000 лв. обезщетение на близките на убитите Мартин Кючуков и Борис Сбирков. Те бяха застреляни с по 2 куршума на 16 ноември 2009 г. след сбирка на приятели в понтонна къща на язовира.
Траянов е избягал от местопрестъплението и е опитал да скрие следите си, но е заловен. Според ВКС той не е планирал убийствата предварително.
Решението на ВКС е взето на 7 февруари т.г., показа проверка на “24 часа”.
Ето и съобщението за него, разпространено днес:
Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 28.06.2018 г. на Софийския апелативен съд (САС) Виктор Траянов, известен като двойния убиец от язовир Въча, да бъде лишен от свобода за 22 години. Решението не подлежи на обжалване, съобщиха от пресцентъра на Върховния касационен съд.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание.
Делото е образувано по жалби на подсъдимия и на частните обвинители и граждански ищци срещу въззивно решение от 28.06.2018 г. по в.н.о.х.д. № 506/2018 г. на САС.
С присъда на Софийския градски съд (СГС) подсъдимият Виктор Траянов е признат за виновен в извършването на четири престъпления: убийство на двама души, извършено през 2009 г. на плаваща база „Персенк“ във водите на язовир Въча, за което му е наложено наказание в размер на 20 г. „лишаване от свобода“; придобиване и държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси, като му е наложено наказание в размер на 2 г. „лишаване от свобода“; противозаконно повреждане на чужда движима вещ – лек автомобил, и деянието е извършено от служител в организация, извършваща охранителна дейност, като му е наложено наказание в размер на 2 г. „лишаване от свобода“; противозаконно отнемане на чуждо моторно превозно средство, като деянието е извършено в пияно състояние, за което му е наложено наказание в размер на 3 г. „лишаване от свобода“. Съдът определя общо най-тежко наказание в размер на 20 г. „лишаване от свобода“, което на основание чл. 24 от НК увеличава с 5 г. – на 25 години „лишаване от свобода“. С присъдата са уважени частично и предявените граждански искове на конституираните по делото граждански ищци и частни обвинители в размер на по 150 000 лв.
Софийският апелативен съд изменя присъдата на СГС, като намалява наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за три от престъпленията: за придобиване и държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси – на 1 г.; за противозаконно повреждане на чужда движима вещ – на 6 месеца; за противозаконно отнемане на чуждо моторно превозно средство – на 2 г. Намалено е увеличението на наказанието по реда на чл. 24 от НК от 5 на 2 г. и е определено общо най-тежко наказание в размер на 22 години „лишаване от свобода“.
Съдебният състав на ВКС приема касационните жалби за неоснователни. Според върховните съдии не са основателни оплакванията за съществено нарушение на процесуалните правила при недопускането на съкратено съдебно следствие от първоинстанционния съд. По отношение на твърдението, че това нарушение е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия, върховните съдии намират, че процесуалната позиция на подсъдимия да признае фактите, описани в обвинителния акт и обосноваващи предпоставките за ангажиране на наказателната му отговорност за осъществяване на конкретен престъпен състав, няма за задължителна последица разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие, а е необходимо към това волеизявление да се надгради преценката на решаващия съд за доказателствена подкрепеност на направеното признание на фактите. Ако такава преценка не се обосновава от събраните на досъдебното производство доказателствени материали, то не са налице предпоставките за разглеждане на делото при условията на съкратено съдебно следствие.
„Не са налице основания за отмяна на атакувания съдебен акт поради допуснато съществено процесуално нарушение и връщане на делото за ново разглеждане както на първоинстанционния, така и на въззивния съд. Само за пълнота следва да се отбележи, че даже и да е констатиран неправилен отказ да се проведе съкратено съдебно следствие, то това няма за последица отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане“, категорични са върховните съдии.
По повод оплакванията на частните обвинители и граждански ищци за неправилно оправдаване на подсъдимия по квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК (убийството да е извършено предумишлено) в мотивите на решението на ВКС се посочва фактологически обоснованият извод, че при извършване на убийството на двете лица не е имало основание да се приеме подсъдимият да е взел решение за извършването му предварително, в спокойно състояние, при обсъждане на мотивите за и против извършването му. Поведението на подсъдимото лице след извършване на убийството, което е определено от въззивния съд като подредено и целенасочено, по никакъв начин не влиза в конфликт с изводите за липса на предумисъл, защото последващо поведение по бягство от местопрестъплението и скриване на следите не може да е единствен факт за обосноваване на субективното психическо отношение на дееца към извършеното.
Относно оплакванията и в трите касационните жалби за явна несправедливост на наложеното на Виктор Траянов наказание съставът на ВКС не констатира нарушения при индивидуализацията на наказанията на подсъдимия за извършените престъпления, като крайната оценка на цялостната му престъпна дейност налага приложението на чл. 24 от НК с увеличаване на определеното общо наказание в размера, възприет от въззивния съд.
