Забележки в 10 области, в които има разминаване в националното законодателство и правото на ЕС, отправи Брюксел към България в края на миналата седмица.
Те са в различни етапи по пътя към крайната мярка – даване на страната ни на съд. След констатацията за нарушения на правото на ЕК Брюксел изпраща уведомително писмо до държавата. Ако тя не предприеме действия за премахване на констатациите, следва втората стъпка – изпращане на мотивирано становище. Последната е сезирането на Съда на ЕС.
България е най-близо до съдебен процес заради националната закрила на географските означения на селскостопанските продукти и храни. Тя е трябвало да бъде премахната още преди 12 г. и продуктите да бъдат защитени на ниво ЕС.
Заради този казус през миналата година бе променен Законът за марките и географските означения.
Национална
закрила имат
117 географски
обозначения,
най-много са за вино – над 40. И България използва известна тактическа хитрост, за да не се загуби защитата над традиционни BG храни като киселото мляко, саламуреното сирене, лютеницата, кашкавала, луканката и други.
През май 2018 г. парламентът гласува промените в закона, които премахват националната защита, но с условие, че това важи, когато продуктът бъде вписан в европейския регистър. За да не се проточи това до безкрай, се постави срок от една година след влизане на закона в сила. Той бе публикуван в “Държавен вестник” на 24 юли миналата година.
Тоест до 24 юли 2019 г. браншовите организации на производителите имат възможност да подадат заявление за защина на ниво ЕС. Именно това протакане не се приема от Брюксел, тъй като европейското право изисква националната закрила да бъде свалена веднага.
България разполага с два месеца, за да отговори на доводите, изложени от комисията. В противен случай ЕК може да реши да сезира Съда на ЕС. Правителствени източници заявиха, че в поставения срок ще бъде даден отговор на Брюксел. И че най-вероятно България ще се опита да протака кореспонденцията, за да може производителите да подадат заявления за защита в европейския регистър. Ако това стане по-рано от юли, законът ще бъде променен, националната закрила ще отпадне веднага и така ще се избегне рискът страната ни да бъде дадена на съд.
Другите забележки от ЕК са все още в начална фаза и и за тях има време да се реагира, преди да се стигне до сезиране на Съда на ЕС.
От Брюксел предупреждават, че може да изпратят мотивирано становище, ако България не преразгледа правилата за събиране на вземания от потребители. И тук държавата ни има 2 месеца за отговор. Европейската директива защитава потребителите срещу неравноправни клаузи в договори с търговци, включително банки. И се гарантира, че хората разполагат с ефективни средства за правна защита. От ЕК посочват, че в България заповедите за изпълнение се издават без съществени проверки от съдилищата, а потребителите могат да ги оспорват само при много строги условия.
И по-конкретно се казва, че някои кредитори, като например банки, могат да получат заповеди за незабавно изпълнение почти автоматично, като потребителите разполагат с много ограничени възможности, за да предотвратят или да оспорят изпълнението.
В края на миналата година именно в тази област бяха направени законодателни промени. С тях стана невъзможно съденето на длъжници и
изваждането на
изпълнителен
лист, без те да
бъдат уведомени
Подробно е описан целият път на призоваване пред съда, за да няма анонимни присъди.
На една крачка преди съдебния процес обаче е забележката на Брюксел към България относно въвеждането на директивата срещу прането на пари. От финансовото министерство заявиха, че се подготвя промяна в закона, с която ще бъдат приети европейските изисквания за предотвратяване на прането на пари и финансирането на тероризма. Приемането на тези промени е в изпълнение и на плана за действия за присъединяването на България към валутния механизъм ERM II и към банковия съюз. Това означава, че новите текстове трябва да бъдат гласувани до лятото на тази година.
От финансовото министерство уточняват, че в законодателството срещу прането на пари не е въведен само праг за сумите в брой. В първа фаза по наказателната скала на ЕС е предупреждението, че България спазва своите задължения за опазването на естествените местообитания и защитените видове, включени в мрежата “Натура 2000”. Страната ни е определила само 9 от 230 територии за специални защитени зони в рамките на изисквания срок и не е посочила специфични цели и мерки за опазване. Три са държавите в ЕК, които не са го направили, другите са Германия и Италия.
От Министерството на околната среда и водите заявиха за “24 часа”, че ще отговорят на Брюксел в срок какво е предприето, но няма да коментират пред медии.
В първа фаза е и забележката от Брюксел за директивата за енергийна ефективност и за нейното повишаване с 20%. ЕК предупреждава, че може да изпрати мотивирано становище, ако в рамките на 2 месеца властите не предприемат действия.
От Министерството на енергетиката казаха, че очакват в началото на февруари екип от ЕК, който да инспектира и да съдейства за поправяне на закона за енергийната ефективност.
Някои от
текстовете се
отнасят до КЕВР
На ниво изпращане на уведомителни писма – тоест в самото начало на наказателната процедура, са забележките до 15 държави, сред които и България, относно националното законодателство за обществените поръчки и концесиите. Новите правила, които са в 3 директиви, трябваше да бъдат транспонирани от държавите членки до 18 април 2016 г.
“24 часа” отправи в петък запитване до екипа на вицепремиера по икономическа политика Марияна Николова, но до редакционното приключване на броя нямаше отговор. Но неофициално бе посочено, че има приети нови закона за концесиите и за обществените поръчки. И ако имало нужда от промяна, тя можело сравнително бързо да бъде приета.
Почти всички държави в ЕС – 27 от 28, не са изпълнили задължения по гарантиране на правилното прилагане на правилата относно услугите и професионалните квалификации.
Според тях хората и предприятията могат да се ползват от многобройните предимства на единния пазар само ако съвместно договорените правила действително се прилагат по места. Комисията предприема действия, за да гарантира спазването на правилата на ЕС в областта на услугите. Някои препятствия все още пречат на сектора на услугите да достигне своя пълен потенциал в полза на потребителите, търсещите работа и фирмите и да създава икономически растеж в цяла Европа, посочват от Брюксел.
На една стъпка преди сезиране на Съда на ЕС е забележката на ЕК в областта “Правосъдие, потребители и равнопоставеност между половете”. България е получила мотивирано становище, че не е изпълнила директивата в областта на защитата на данните. В тази област вече са публикувани за обществено обсъждане промени в закона за защита на личните данни.
Еврокомисията призовава България да предприеме и действия, за да гарантира, че правилата на ЕС за взаимното признаване на съдебни решения за лишаване от свобода по наказателни дела.
