Пол Крейг Робъртс: „Всеки, който мисли, че демократичните правителства не биха убили собствените си граждани, е дълбоко неинформиран. Ако, драги читателю, ти си един от тези наивни хора, посети интернет и се запознай с Операция „Northwoods” и Операция „Гладио”.
Покрай политическите детонации в Близкия изток, отново се заговори за операциите под фалшив флаг, организирани от секретните служби на държави, които се нуждаят от повод за военни интервенции или натиск върху други държави и отделни политици. Подобни операции се стъкмяват с умисъл подозренията да паднат върху трета, неудобна страна, поради което са получили името си „Фалшив флаг”
Операция под фалшив флаг бяха провокираните кървави сблъсъци в Босна на опашка пред магазин между сърби и бошнаци през 1995 г., където съвсем „случайно” се оказа босненска телевизия. Бруталните кадри обиколиха за часове света и светът настръхна срещу босненските сърби. Бързо стана ясно, че кървавото меле е режисирана продукция, но вече беше късно. Босна пламтеше в огъня на междуетническия конфликт и американски бомби се сипеха като градушка над сръбските позиции. В този конфликт НАТО изпробва въздействието на боеприпаси с обеднен уран, в резултат на което смъртността в Сърбия рязко се увеличи.
Много преди атаките с химическо оръжие в окупирания от сирийската опозиция район Гута през 2013 година, Вашингтон облъчи световната общественост с предупреждения, че Башар Асад ще използва химическо оръжие срещу собствения си народ. „Пророчеството” се сбъдна. Но днес членове на комисията към ООН, разследваща престъплението, вече на глас признават, че изстреляните ракети с химически газ са с къс въздушен „пробег”, и не биха могли да долетят от контролираните от Асад територии. Появиха се достатъчно доказателства, че обгазяването е реализирано именно от заинтересованите от свалянето на Асад сили. Късно. Пропагандата вече бе превърнала Асад в диктатора на новото столетие и Западът поиска главата му, за да сложи ръка върху сирийските газови и петролни находища.
Разпространената през февруари миналата година информация от заместник-главнокомандващия на НАТО за Европа генерал Бредшоу, че Русия ще нападне една от прибалтийските републики, също бе пропагандна манипулация от типа фалшив флаг. Трите държави изпаднаха в паника, заговориха за по-масирано присъствие на натовски войски, провеждаха се учения на границата с Русия. Но след като Кремъл не реагира на провокацията и не нападна нито една от трите страни, играта на нерви поде главнокомандващият НАТО за Европа, генерал Брийдлав. През март 2015 г. той заяви за медиите, че Русия съсредоточава военни сили и хиляди бойни машини в Донбас. Но Ангела Меркел прокъса сценария, като възрази остро, че информация не е потвърдена от нито едно друго разузнаване, и подобно заиграване с огъня е много опасно.
Малко след реакцията на Меркел, интернет „пощуря” от голите й снимки от младежките години, от унизителни колажи, публикувани в порносайтове, някои от които на руски. Но Русия нямаше причина да отмъщава на германския канцлер. По онова време фрау Меркел тигелираше Източна Европа в опит да помири Русия и Украйна, инициира преговорите в нормандски формат в Минск, и не се страхуваше да води независима външна политика.
Историята на операциите под фалшив флаг датира от средата на миналия век и може да се каже, че това е най-злокобната страница в човешката история след Втората световна война. Тези акции бяха част от друг, по-мащабен проект
Операция „Гладио” (Кинжал)
Операция „Гладио” е кодовото име на италианска тайна паравоенна армия на НАТО, замесена в терористични атаки под фалшив флаг от края на 60-те до началото на 80-те години на 20.век. По-късно става име на мащабна европейска паравоенна организация, със звена в Белгия, Италия, Франция, Германия, Португалия, Дания, Холандия, Норвегия, Люксембург, Гърция и Турция, включително в неутрални страни като Испания, Австрия, Швеция, Швейцария и Финландия.
Тайната подструктура на НАТО е създадена през 1948 г. от ЦРУ и английското разузнаване МI 6. От 1951 г. „Гладио” минава под ръководството на Главното командване на съюзните сили в Европа. Със съществуването на секретната силова мрежа са запознати само тесен кръг висши членове на правителствата и военнополитическите елити на съответните държави. Гладио” разгръща шпионска дейност в страните от Варшавския договор, като превенция срещу разширяване на влиянието на комунистическия блок и възможна окупация от Варшавския договор на Западна Европа. Организирани са 138 тайни подземни склада с боеприпаси, агентурният апарат е от специалните военни части и тайните служби, но са привличани и дясно екстремистки организации и лица с криминално минало.
Смята се, че турската терористична организация „Сивите вълци”, чийто представител Али Агджа извърши покушението срещу папа Йоан Павел Втори, е част от мрежата на „Гладио”. За Гладио са работили около 622 активни агенти, общият състав на структурата включва над 15 000 души. 12 са групите за въоръжена борба, 10 – за саботажни действия и 6 – за шпионаж, пропаганда и тайно извеждане на хора от дадена зона след изпълнение на задача. Отделните клетки са действали самостоятелно, без да знаят за съществуването на другите, което е предпазило мрежата от разкритие в продължение на десетилетия.
Тайната армия се смята за отговорна за редица атентати, политически убийства, преврати, оклеветяващи кампании и т.н., при които загиват и мирни граждани на страните, участващи и подкрепящи тайната структура. Акциите са „разчетени” така, че вината за извършените престъпления да бъде приписана на левите движения. Провеждат се под прякото ръководство на секретната комисия на НАТО. Последното известно документирано заседание на комисията е от 23 – 24 октомври 1990 г. в Брюксел.
В продължение на десетилетия Западът отрича съществуването на дублетната форма на НАТО, но в края на миналия век правителствата на участващите страни официално признаха – Операция „Гладио” не е параноична фантазия.
През 1990 г. италианският съдия-следовател Феличе Касон при проверка в архивите на италианската служба за военно разузнаване SISMI попада на следите на операция „Гладио”. Разразилият се скандал предизвиква парламентарно разследване и тогавашният италиански министър-председател Джулио Андреоти признава, че „Гладио” е съществувала и в други европейски страни.
Европейският парламент, въпреки съпротивата на ръководния състав на НАТО, състави комисия за разследване дейността на паравоенната структура. Комисията разсекрети наличния архив на „Гладио”, след което с резолюция забрани съществуването й.
В резолюцията се посочва: „…От 40 години съществува нелегално паралелно разузнаване и въоръжена организация с дейност в няколко държави-членки на Общността, които са управлявани от тайните служби на държавите в сътрудничество с НАТО, и са били вън от всякакъв демократичен контрол…Европарламентът постанови пълно разследване на характера, структурата, целите и всички други аспекти от дейността на тайната организация, незаконната им намеса във вътрешните политически дела на съответните страни”.
