Нов тип трудови договори ще поиска бизнесът от държавата. Това стана ясно в сряда, когато четирите големи работодателски организации – КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, обявиха приоритетите си за 2019 г.
Идеята е във всеки договор да се вписват две числа – общият разход за труд и нетната
[sociallocker]
сума, получавана от работника след всички удръжки. В трудовите договори да се включват всички осигурителни и данъчни разходи за работник и това да се отчита в брутния размер на заплатата, предлага бизнесът.
По данни на НСИ заетите у нас са близо 3 милиона, работниците по трудови договори са малко над 2,3 милиона, а 250 хил. души се осигуряват сами. Данните на НСИ показват, че разходите на работодателите извън възнагражденията нарастват повече, отколото тези за вдигане на заплати. По първото перо те са се увеличили с 9,4% през второто тримесечие на 2018 г. на годишна база, а разходите за заплати са по-високи с 8,3 на сто.
За поделяне на осигуровките в съотношение 50/50 вместо сегашните 60/40 ще настояват още работодателите.
За да не се намали нетният доход на работниците,
бизнесът
обещава
да вдигне
заплатите
с освободения от преразпределението на осигуровките ресурс, обясни шефът на АИКБ Васил Велев. Идеята не е консултирана със синдикатите, това предстои, уточни той. Целта на промяната била не да направи хората богати, а разходите на бизнеса да са прозрачни и съпоставими.
Работодателите ще поискат от държавата да отпадне задължението им да плащат първите 3 дни болнични. Причината е порочната практика служителите да си удължават отпуските с болнични. От тази мярка бизнесът губел над 750 млн. лева.
Ако държавата продължава да коригира административно размера на минималната заплата, ще подадем оплакване в Международната организация по труда, съобщи изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов.
Заплатата е
за труд, тя не е
помощ за бедни
и социално слаби, за тях има други видове подпомагане, мотивира се Иванов.
За преброяване на екоорганизациите ще настояват още работодателите. “Не може всеки проект да се атакува от т.нар. “зелени”, от групи, финансирани от конкуренти, или просто от рекетьори, които работят на принципа да обжалват, ако не получат финансиране на свои проекти.
Не може една
месарница да
обжалва
конектор,
от който зависи държавата ни, или чужда медия, говоря за “Дойче Веле”, която дава акъл как да се развива Банско. Не може в Екваториална Африка да се събират подписи “Спасете Пирин”, те не знаят къде се намира. Това за нас е престъпление. Престъпление е и насърчаването на референдуми за инвестиционни намерения. Визирам Трън и добива на злато. Същото бе и за шистовия газ. Затова, както нас ни броят, да броят и еколозите, за да знаем с кого разговаряме”, мотивира предложението Иванов.
Бизнесът обеща
подкрепа за
властта
в битката срещу сивата икономика. Васил Велев от АИКБ пресметна, че нейният дял за 1 година е спаднал от 35% на 26%, но все още е висок. Държавата да помогне за създаването на равноправни условия за българските стоки и да даде отпор на политиката на двойните стандарти, предлагат още работодателите.
“Когато купуваме български продукти, 1 лев отива за заплати и пенсии, т.е. при равни други условия ще си помагаме като държава”, призова Велев.
Важен приоритет за работодателите е енергетиката. Те ще настояват да спре държавната помощ за американските централи 1 и 3, да се засили контролът над ВЕИ-тата.
Държавните
енергийни
компании да
излязат на
борсата
или да се продадат миноритарни дялове от тях, за да имат прозрачно управление, предлага още бизнесът.
Работодателите ще настояват за нова енергийна стратегия, за това държавата да спре износа на евтин ток, както и да се преразгледат клаузите за арбитражи в енергетиката, за да не губим милиарди от такива дела.
Още една идея ще обсъди с властта бизнесът – да се разшири приложението на обратното начисляване на ДДС. Същността на тази система е, че по веригата на доставките не се пускат фактури, това прави само последният, който получава стоката и ползва данъчен кредит, обясни Цветан Симеонов от БТПП. Така се преодолява
невъзможността
на НАП да следи
кухите фирми
и се намаляват загубите, добави той. Симеонов постави акцент и върху искането на капитала да се премахне неравноправното третиране на различните фирми и да се приложи реално принципът “Мисли първо за малките”. Затова данъкът за тях от 15% да се свали на 10%, колкото е за останалите, предлага бизнесът.
Радосвет Радев от БСК пък представи друг приоритет – облекчени условия за бизнес. У нас за стартиране на бизнес са нужни 23 дни, в Румъния – 12 дни, и само 3,5 в Естония. За регистрацията на фирма у нас процедурите са 7, в Румъния – 6, а в Естония – 3. Тъй като се конкурираме за инвестиции със себеподобните си и с регионалните си съседи, губим предимство”, обясни Радев.
Работодателските организации обещаха да подкрепят вариантите за реформа в здравеопазването, където посочиха като предпочитан вариант демонополизацията на здравната каса.
[/sociallocker]
