Adventure – приключение, е думата, с която Алекс* описва Англия. Три години по ред 29-годишната панагюрка заминава за Острова
през пролетта, където работи по около половин година. Дава си сметка, че се е променила за това време – станах по-искрена и вече нищо не спестявам на хората, споделя тя. Животът във фермите (тя е била в две – едната близо до Лондон, другата близо до Бирмингам) много бързо показващо за човек си, там сме като в Биг брадър, продължава разказът й. В началото „опипвала” почвата, но ежегодното връщане и работата с едни и същи хора й дават спокойствие да бъде себе си. След притесненията дали ще се справи с всяка следваща година основната цел е да изпълнява задълженията, поставяни от фермера. Никакви проблеми не сме имали с шефа си – изключително разбран и точен човек е, заявява Алекс и допълва, че това е една от основните причини да се връща именно в тази ферма. Заплащането също е добро и на фона на другистопанства възможността да се връща е почти привилегия.
През първата си година като „бригадирка” попада за кратко във ферма за високи ягоди, което я убеждава, че настоящата за зеленчуци е в пъти за предпочитане. Работата си е работа, но и отношението както на вайзери или шефове към нас, а и броят на хората, също е много важен, анализира Алекс. Според нея малките ферми почти винаги са за предпочитане, защото, освен собствения си опит, по разкази на други бригадири, знае, че в големите от по 100, 200 и нагоре души на моменти е било битка за оцеляване.
Въпреки всичко, за Алекс Англия е нейна втора родина. Там се чувства спокойна, знае, че работи ли, може да си позволи да си купи почти всичко. Притесненията, особено финансовите, които има в България, там ги няма. Чувства се свободна.
Съревнование по полетата
Ставане около 6 сутринта, в някои ферми и преди 5. Работа, работа и пак работа, прекъсвана от кратки почивки. Прибиране в караваната, готвене, пране и гледане на филм. Това е най-често ежедневието на бригадирите в Англия. Разбира се, има почивна заден план.
Работата обаче е основна тема на разговор. Който не е бил на бригада, той не знае за непрекъснатите спорове кой е най-бърз, кой най-много е набрал от съответната продукция, разказва със смях Алекс. И уточнява, че в началото хич не й е било до смях, защото винаги имало засегнати хора, а преценките за бързина и честно изпълнявани задължения били субективни. След три години в бране на зелен боб, царевица, фенел, картофи, лук, подправки като магданоз, кориандър, копър, вече е по-философски настроена, но увереност й дава опитът й и сигурността в останалите бригадири. Помагат си всячески – мъжете поемат по-тежката работа, а жените по-пипкавата, макар че като цяло всички работят наравно и деление по пол рядко се прави. Имало е моменти обаче, когато работата се деляла по равно и се получавали разлики от по един и дори два часа, в които по-бързите приключвали. По този начин се създава огромно психическо напрежение, което тежи много повече от физическото натоварване, убедена е Алекс. В големите ферми това съревнование се използва умело от вайзерите и нормите се вдигат, но в по-малките е напълно излишно, заключава бригадирката.ни дни, като вечерта преди тях се прави купон и умората от работата на полето остава
Условията за живот могат да бъдат истински шок
Алекс е на 27 години, когато заминава за първата си бригада в Англия. Тръгва, защото знае какво я очаква – нейни приятели и роднини са й разказали за всичко от първо лице. Решението й не спонтанно, завършила е икономически специалности в УНСС, работила е като счетоводител в столицата, но ситуацията се променя и остава без работа. Така бригадата изниква пред нея като възможна перспектива. Почти нищо не я изненадва, когато пристига – предварително в един от най-известните форуми в интернет – Бригадири.ком, Алекс и братовчедка й, с която заминават, успяват да се свържат с момче, което е във фермата им. Той ги подготвя психически допълнително за условията на живот и работа. Предварително информирайки се, момичетата са от хората, които не оставят почти нищо на случайността – уреждат и транспорта си до фермата, уточняват всички възможни подробности. Опитът им показва, че не всички, решили да заминат, се справят толкова добре. За немалко българи, особено за около 20-годишните, пристигането и условията в английските ферми често са истински шок. Най-често се живее в каравани, наричани още мобилни домове, които обаче са твърде различни като предлагани удобства. В най-добрия случай караваните са с баня и тоалетна, както и с кухничка. На практика обаче в големите ферми мобилните къщички се ползват само за спане, а помещенията за къпане, готвене и пране може да са отдалечени на стотици метри. Алекс споделя, че по-трудните условия действат на голяма част от по-младите българи и румънци дисциплиниращо и тези от тях, които са готови да спазват правилата нямат проблеми. Има и друга група, които след първоначалната изненада, отказват или заобикалят разпоредбите. Обикновено толерантните британци, правят компромиси, но в крайна сметка рано или късно намират свой начин да се справят с тях, най-често като не изпращат повторно покана.
Шопинг манията
Всеки, който е работил на Острова, се е запознал с пазаруването или шопинга (от англ. shopping) отблизо. Ходенето по магазините е превърнато в култ, а познаването на световните марки се превръща в мания за по-младите.
Една от причините за шопинг манията е възможността да си позволиш дадена стока. Много българи усещат разликата след първата си заплата и първото пазаруване на английска земя. Разликата с България е очеВАДНА. Във веригите супермаркети могат да бъдат открити почти всякакви продукти, близки до българските. В редица градове има български и турски магазини, от които могат да бъдат закупени родни стоки. Дори и в не особено големи градове в Англия има шопинг центрове, в които да откриеш любими марки дрехи и обувки – при промоции нерядко могат да бъдат купени на половин цена – далеч под бомбастичните суми в българските молове. Освен традиционно пазаруване по магазините, не по-малко на почит е и шопингът в интернет. Сайтове като amazon.co.ukи sportsdirect.com от години се радват на засилващ се интерес и на потребители в България.
Как се заминава?
Най-честозаминаването на младежки и студентски бригади е по програмата SAWS (Seasonal Agricultural Workers Scheme). Тази програма е насочена към български и румънски граждани, като позволява на същите да работят в селското стопанство в рамките на 6 месеца (saws работна карта). Работи се във ферми, които участват в тази SAWS програма. Набирането на работниците става чрез т.нар. SAWS оператори:
Concordia YSV, HOPS Labour Solutions, Fruitful Ltd, Sastak Ltd, както и ферми, които си набират самостоятелно работници и се явяват оператори.
Сред изискванията за кандидатите са: да имат 18 години (не е задължително да са студенти), да са с българско или румънско гражданство, да са готови да работят полска работа, да имат готовност да инвестират около 1000-1200 лева за заминаването си.
Кандидатстването може да е директно във фермите, които сами си набират работници, както и чрез агенти на споменатите по-горе оператори. В България има няколко агента, които се обсъждат във форуми, най-известните от които са „Младежки и студентски програми”, ХОПС, „Айлънд”. Всеки от тях има собствени правила, които са детайлно описани в интернет-страниците им.
размер на шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта Печат Е-мейл Коментирайте
