Щом настъпи месец август, от родните плажове започват да се носят ужасяващи крясъци, неистов рев и заплахи за тежки телесни повреди. Вероятно си мислите, че визирам някоя тайна среднощна свада между мутри в Слънчев бряг. Не.
Словесните (и понякога физическите) спречквания се случват посред бял ден, пред стотици плажуващи свидетели, а участниците най-често са семейна двойка, която има нужда да си почине, но непослушните им деца не го позволяват.
Горката семейна двойка. Да я кръстим семейство Петрови.
Семейството, подобно на повечето български брачни двойки, не е в добро финансово състояние, даже е на прага на бедността.
Двамата все някак намират начин да свързват двата края, като предвиждат всички свои сметки, ограничават се в харченето, вечерят само вкъщи и си купуват нови дрехи, когато старите се скъсат.
С това полуживеене семейство Петрови изплаща заемите за кола и апартамент, а ако остане някой лев, те го заделят за мечтаната почивка през месец август. Най-любимото им време от годината.
Почивката им не е в хотел с ол-инклузив, най-често си намират някоя квартира в курортно селище, защото е по-евтино. Задължително се пазарят с хазяйката, ако може да им направи отстъпка – все пак ще останат цяла седмица. Носят си храна от вкъщи и си правят сандвичи за плажа, за да спестят още мъничко пари. Не ползват шезлонги и чадъри на плажа – да не са идиоти да си дават скатаните левове на алчните концесионери.
Ваканцията е изчислена до стотинка и всяко отклонение от изчисленията може да съсипе всичко. Българската мечта, за разлика от американската, си има точна цена, но нашите семейства имат нужда да я заплатят.
Почивката им носи щастието, което е отсъствало над 11 месеца.
Жената няма да чисти и готви цели 7 дни, а мъжът ще може да си пие на спокойствие всяка вечер, защото през ваканцията жена му няма да мрънка. И ще са толкова доволни от това, че може дори и да правят секс. През всички останали 358 дни от годината те чакат точно тези 7, в които няма да мислят за забавените заплати, забравените сметки и загубените удоволствия.
7-те дни през август са тяхното бягство от реалността.
Бягството обаче невинаги е успешно.
Семейство Петрови отива на плажа с ентусиазъм – мъжът забива в пясъка чадъра, купен преди няколко години, а жената застила поизносените плажни хавлии. Слушат вълните на морето, наслаждават се на аромата на морска пяна и за момент се чувстват отново млади и влюбени.
Но внезапно идилията се нарушава от сълзите и сополите на детето им, което реве с пълен глас, защото не може да си намери лопатката. Или защото морето е отнесло пясъчния му замък. Или защото му е горещо и не се е наспало. Причините са много, но резултатът е винаги един и същ – бащата се ядосва и започва да крещи, което води до нова вълна от сълзи и сополи.
Майката пък умира от срам заради хорските укорителни погледи и се опитва да потуши семейния скандал.
Детето реве толкова силно, сякаш животът му зависи от това, а полуголите летуващи на плажа не спират да цъкат с език и да се възмущават как па тия Петрови не могат да си гледат децата.
Със сигурност сте наблюдавали подобна ситуация на плажа.
Възможно е да сте били семейство Петрови или дори ревящото дете.
Но когато следващия път видите двама изтощени родители да преговарят с отрочето си на висок тон, не бързайте да ги критикувате.
Все пак вие имате цяло лято на разположение, а те си имат само 7 дни през август.
Източник : Лентата
