Едно магическо село в сърцето на Странджа

Вярвания и легенди, архаични обичаи, природен резерват, странджански букове и дъбове на по 1500 години, изключително много змии, вещерство, гадания на баба Ванга за египетски саркофаг със записана на него историята на света и прочее, и прочее. Каквато и импресия от думи да се опитаме да съставим, за да ви въведем в атмосферата на Странджа, все ще е недостатъчна. Навлязохме в сърцето на планината към един часа сутринта, когато с колата си, буквално, трябваше да режем гъстата мъгла като сирене, а дърветата от природния резерват ни обгръщаха отвсякъде, създавайки илюзията за естествен тунел. Целта ни беше село Кости, най-красивото в Странджа. За него група Исихия направи много точна като музика и усещане песен. Мистика, легенди и много змии, такава е песента на Исихия, такова е и селото. Атмосферата в един часа сутринта те сграбчва за гърлото и ти стъпва върху гърдите. Няма обхват на мобилните ни телефони, за да се можеш да споделиш първоначалните си впечатления с някой близък. От всичко това започнах да изпитвам страх, обичам селата, обичам да ги обикалям, да говоря с хората, но когато пристигнахме толкова рано сутринта в главата ми започна да се върти въпросът – какво правя тук. Мястото не ми ли е някъде на топло с интернет и денонощен магазин с бира наоколо.
Никога не съди по първоначалните си впечатления! На следващата сутрин, когато мъглата вече разкри как изглежда селото, се оказах в едно полукурортно селище близко до морето, което се намира в сърцето на природен резерват “Странджа”. Бившо гръцко село, през 1912 година по политически причини гръцкото население на Кости заминава за Гърция, а българите от Егейска Тракия се заселват по освободените от тях земи. Самото име на Кости е гръцко, грък на име Костас го е направил по време на турското робство, към 18 век, според местните, събрал е хората на едно място, за да се пазят от хайдутство. Според други, Кости идва от св. Константин, защото селото се оказа, че люлката на нестинарството в България. Прави неприятно впечатление, че и в това село започват трескава работа за изграждане условия за туриста.

Стари къщи се възстановяват, като се смесват стилове традиционна жилищна архитектура и освен типичните странджански къщи(долу се намира помещение за добитъка, което е направено от камък или кирпич, а на втория етаж са стаите за хората, като стените са от преплетено дърво) ще видите и странна смесица от етнически елементи от цяла България, които биха могли да задоволят чувството на чужденеца за самобитност. Към това трябва да се прибавят и зачестяващите сателити по фасадите. Както се казва, баба Минка да не е проста, че да не се възползва от глобализацията.
Въпреки всичко авантюристът ще бъде задоволен, ако отиде в Кости с цел – търсене на мистика и неприемливи за мозъка усещания. Цялото се затваря в свещен кръг, който е обграден от десетки параклиси. Кули пазачи на светиите, непозволяващи зли сили да проникнат. Най-важен е параклисът св. Илия, защото и празникът на светията е и празник на селото – 4 август. Параклисът се намира на три километра от селото, като пътят е равен и почти няма спускания или изморителни изкачвания. Странната сила, която изпитахме на влизане в селото рано сутринта отново се възвърна, през целия път усещах лека нотка притеснение, сякаш нещо караше краката ми да се върнат назад. Уплашени змии се скриваха във високите треви около черния път и сякаш ни наблюдаваха отстрани като диво племе готово да ни нападне. До самия параклис няма утъпкан път, който да ни вкара в двора му и трябва, ако отидете, вие да си създадете такъв. Обграден е от 1500 годишни странджански букове, които, гарантирам ви, колкото и да са красиви, въобще не смекчават чувството на страх. Няма и надпис, за да разберете на кой светия е този параклис, няма и икона, но чувството за свещеност в него е много силно.

Не просто свещеност, каквато бихте изпитали в Рилския манастир, тази в Кости е по-архаична, сякаш от зората на Християнството, нека условно да я наречем – древна. Вътре в самия параклис има аязмо, шахта стои върху него, а водата не е течаща и въпреки това не е застояла и е изключително свежа на вкус. Всичкото това притеснение, за което ви говорих досега, изчезва, когато влезеш в дома на св. Илия, а и по пътя назад вече се чувстваш по-спокойно и сякаш светията ни е допуснал в покоите си и е наредил на змиите да не ни закачат. Когато се прибрахме в селото, вече успокоени, цялата тази рязка смяна на настроения ни беше изтощила, сладкото изтощение на някакъв вид откривателство.
Кости се намира на 24 километра от Царево, съвсем близо до границата с Турция, както казах вече, има доста квартири, има почти денонощен ресторант и дискотека, които затварят по ваше желание. Ще е грях, ако не споменем, че хората са изключително дружелюбни, пие се много, но няма да видите дивото селско напиване, а по-скоро сладкото такова. С изключително много истории на зевзеци и местни звезди. Ако сте решили да отидете на място изпълнено с емоция и странна смесица от силни чувства, отидете в Кости. От btourism.com ви напомняме, че празникът на Кости е на 4 август на деня на св. Илия, и още повече, напомняме ви, че там е люлката на нестинарството и по думите на местните, огънят е много по-голям от този в село Българи, а и на този ден идват гърци нестинари. Ще се видим на четвърти в Странджа.