Още като деца сме чували историята, че Бургас е възникнал като малко рибарско селище. Поморийци и жителите на Созопол пък се гордеят с древното си минало и това, че докато тук имало само няколко колиби, градовете им доминирали в залива векове наред. А замисляли ли сте се дали това са истини или митове?
Още като деца сме чували историята, че Бургас е възникнал като малко рибарско селище. Поморийци и жителите на Созопол пък се гордеят с древното си минало и това, че докато тук имало само няколко колиби, градовете им доминирали в залива векове наред. А замисляли ли сте се дали това са истини или митове? Отговор на тези и още много други въпроси даде живата енциклопедия на Бургас – председателят на Дружеството на бургаските художници Митко Иванов. Снощи той представи най-разпространените митове в историята на града, в които няма и капка истина, но на които всички вярват.
„Надали има друг град, чиято история да предизвиква толкова противоречиви изследвания и коментари. Ако съберем всички умозрения, съчинения и откровени недоразумения на тема: „История на Бургас”, ще получим куриозно произведение”, каза Митко Иванов. Освен като един от най-добрите иконописци, той е познат със сериозните си научни трудове, свързани с морския град. Иванов е съавтор в изследването „История на Бургас“, което издава съвместно с проф. д-р Иван Карайотов и Стоян Райчевски, автор е на още две книги: „Загадъчният град” и „Мълчанието на Александър“, както и на около 20 статии, свързани с историята на града и опазване на културното наследство.
Защо има толкова много митове и легенди за Бургас?
„В нашия град има твърде много характер. Очевидно ще сбърка онзи, който търси тук златни съкровища, многобройни и ефектни артефакти и приемственост между всички исторически периоди. Уникалната му съдба го прави несравним с Несебър, Созопол, Поморие или Варна и затова още по-магнетичен за изследователя”, добавя Иванов.
Представяме Ви ТОП 10 на митовете за Бургас
№ 1 Бургас възникнал като рибарско селище
Според текст на така нареченото „Предание“ Бургас се появил около XVIII век, а документ от 1793 г. доказва, че градът съществува отпреди османското владичество. Няма как и двете да са верни. Съществуват десетки документи от XVI, XVII и XVIII век, съдържащи предимно сведения за размах на търговията с жито и желязо с цялата страна и Цариград, а след отпадане на ограниченията и с Европа. Земеделието и лозарството също са характерни за онова време.
Сведение за рибарско селище липсват
Друг е въпросът, че още от началото на XIX век градът е център за реекспорт на улова от Южното крайбрежие.
№ 2 Бургас до XIX век бил село от колиби, а до Освобождението Несебър, Созопол и особено Анхиало доминирали над него
В академичната “История на България” на картите за ХVІІІ век Бургас просто липсва. Важно е да се отбележи, че европейската картография показва точно обратното. А двойката за академиците от БАН е двойна – на карта от 1772 г. Бургас не само присъства, той е главният град в залива. Неин автор е не кой да е, а кралският френски картограф Жан (Жак) Никола Белен. Известната картографска фамилия Лотер дори отпечатва карта, на която Бургас е единственият обозначен град в Югоизточна България.
№3 Бургас нямал древно минало. Като доказателство се сочи отсъствието му през тракийския и римския периоди
Митко Иванов обаче посочи откритите императорски декрет, граничен стълб и още няколко исторически артефакта, доказващи, че селището съществувало и през двата периода. Друг от въпросите, които някои изследователи си задават е защо в центъра не се откриват археологически материали? Отговорът е – защото просто не са търсили достатъчно. Погрешната теза, че находки липсват е опровергана в книгите “Бургас – вечното пристанище” и „История на Бургас“.
„По неизвестни причини до скоро бяха неглижирани много артефакти, открити при днешния център – например наличието на римски некропол с десетки погребения и вероятно селище до самото Бургаско кметство. Трябва силно да стиснем очи, за да не забележим няколко вековните пластове около църквата „Света Богородица”.
Разбира се, тези пластове са твърде бедни. Няма масивни крепостни стени, няма значителни останки от селища, не са открити златни съкровища – всичко, което магнетично привлича медийните микрофони”, споделя Иванов. По негови думи следите от римската култура в центъра могат да бъдат открити в музеите и описани в специализираната литература.
По време на срещата-дискусия изследователят показа снимки на артефакти в центъра на града, както и от разкопките на римския некропол от IV в. до сградите на Общината и НАП. Важен факт, доказващ уседналия живот, е че са погребвани предимно жени, а не мъже, които могат да загинат по време на път или сражение. С участието на Митко Иванов и Таня Рускова, общински съветник от предния мандат, когато е гласувано решението, предстои поставянето на надпис, обозначаващ некропола на точното място.
Пренасяме се към Средновековието и мит номер
№4. Пиргос и Порос (при кв. Крайморие) били едно и също селище, а около XVII век градът се преместил при днешния център
Всъщност Пиргос винаги е бил при днешния център, а Порос, отделно историческо селище, си остава важна част от историята на днешния голям Бургас.
Авторът е издирил две европейски карти от ХVІІІ век, които показват едновременно Пиргос и Порос. Те са принадлежали административно към различни околии и различни религиозни вакъфи.
№5. Територията на града предлагала най-благоприятните условия за живот и развитие
Този мит е особено куриозен.
Каква е истината: абсолютна липса на питейна вода поне от XVII век, а вероятно и от дълбока древност.
Тук не протича река, подземните води в кладенците са блудкави и солени, езерата са полусолени. Това превръща Бургас в уникален град. От блатата се носели зловонни изпарения и гигантски рояци маларични комари, чести гостенки на местното население били чумата и холерата.
Даденостите за укрепване и отбрана са слаби.
Заливът е твърде открит за североизточните ветрове.
Въпросът е как се е развил Бургас?
„Въпреки крайно неблагоприятните други условия, градът се развива и утвърждава от волята на бургазлии. Благодарение и на отличното си географско разположение, още през 1855 година неголемият тогава Бургас изпреварва по стокооборот Варна, а след откриване на пристанището през 1903 г. това вече не изненадва никого”, разказа Иванов.
№6. Почти всички християни в Бургас били гърци и арменци, а българите се заселили около Освобождението
От множество документи обаче (поменика на Хилендарския манастир от XVIII век, списъците на изселниците от 1829) става ясно, че българите масово навлизат в Бургас през втората половина на ХVІІІ в. Един типичен за България възрожденски процес. Това съвпада и с разрастването на града и разцвета на търговията.
И противоположната теза – Бургас бил „българският” град в залива, за разлика от „гръцките” Несебър, Поморие и Созопол
Всъщност етническият и религиозен състав е много пъстър и се разпределял между мюсюлмани, гърци, българи и арменци, а след 1839 г. евреи и западноевропейци. Пред XIX век броят на мюсюлманите относително намалява, а този на българите се увеличава.
Градът на 6-те храма
В радиус от по 100 метра имало 6 храма на различни вероизповедания. Това са църквата „Св. Богородица”, храм „Св. св. Кирил и Методий”, джамията разположена на Гаровата градинка, съборена през 1912г. по официални данни от земетресение, синагогата и католическата църква.
Следващият мит е пример за исторически куриоз
№7. Бургас е изпъстрен с погрешни и неточни исторически надписи
Например улица „Михаил Лермонтов“ всъщност се казва „Ген. Александър Лермонтов“. Макар и роднини това са две различни личности.
Морската градина не е създадено от Духтев през 1910 г., а доста по-рано. Той обаче придава завършеният й европейски вид.
Първата бургаска болница не е била до Летния театър, а до Казиното. Сега на първото място има погрешно поставен плоча, която би било добре да бъде преместена.
Синагогата не е проектирана от великия архитект Рикардо Тоскани, както много хора смятат.
„Паметникът Альоша е единственият в Бургас, а вероятно и в България, и в Европа, на който липсва надпис на кого или на какво е посветен. Това навява много конфузни размисли. За щастие нашият приятел Киро Проданов издири паметната му записка, съдържаща тази наистина ценна информация”, споделя Иванов. Разбира се Альошата е посветен на: „Съветската армия и върховния политически вожд Сталин”.
№8. Откъде се пораждат митовете в историята на бургас? През 2010 г. професор Божидар Димитров представя своята книга за Бургас, на която няма библиография. Според Митко Иванов в научния труд се откриват фактологични грешки. След това той и консултантът д-р Мартин Гюзелев приемат това като предизвикателство и се мобилизират да разкрият истината за Бургас.
Книгата „История на Бургас“ се обляга на най-голямата изворова база, създадена в България. Иванов и неговият екип успяват да съберат повече от 1 500 заглавия от библиотеките в София, Пловдив, Варна и Бургас, а също от целия свят, както и над 1 000 карти на Южното крайбрежие от IV до XIX век. Някои от тях бяха показани снощи.
„Екипът ни от автори и консултанти, работил върху „История на Бургас”, владее дванадесет езика. Издирихме източници в едни от най-големите библиотеки в света –Ню Йорк, Москва, Мюнхен, Ереван, Атина, Истанбул, в Хартфордския, Станфордския и Мичиганския университети. Събрахме най-голямата сбирка от османски документи, каменни надписи и ръкописи, на стари фотографии, гравюри и планове на Бургас”, добавя авторът. Именно това превръща „История на Бургас” в една от най-ценните книги в библиотеката на истинския бургазлия.
№9 Как се опазва старата архитектура днес?
Няма европейски град – средище на сериозни културни събития, който да не отделя специално внимание на старата си архитектура. Дори и след като тежкият булдозер на социализма премина през Халите, през бул. „Булаир” и през квартала при днешния хотел „България”, след като през 1975 г. военен танк срина Старата община, все още има съхранени вековни сгради и чудесни архитектурни ансамбли в града.
„На практика обаче се получава грозно реновиране и ново строителство. Или в най-добрия случай – безлично и безизразно, такова, за което казват: „Липсва духът на Бургас””, добавя Иванов. Като ценител на детайлите, той посочва портата на „Бизнес инкубатора“, която е заменена от нова, а оригиналната липсва. Според някои от живеещите на същата улица, които присъстваха на срещата –разговор, времето не е пожалило старата порта, затова възстановяването й е било невъзможно. Едва ли някой майстор на ковано желязо би успял да потвори същия шедьовър.
Последната каменна сграда на Бургас – зад Стария съд, както и три от най-старите къщи – изцяло дървената на „Морска” 36, на „Славянска” 37 и тази на ъгъла на улиците „Гео Милев” и „Иларион” бяха разрушени през последните 5 години.
„Идеята за обявяване на още по-специален статут на Стария Бургас – резерват, умря още при раждането си през 2007 г. Провалът на няколко подобни инициативи беше преписан на Института за паметници на културата, сега наричан НИНКН, и на неговите прекалено големи правомощия. Да, това е институцията, която издава разрешенията, но Общината има важни контролни функции”, сподели авторът.
Коджакафалията бил скъперник приживе
№10. Александър Георгиев-Коджакафалията също не е подминат от митологията. Най-устойчивият мит за него е, че е дарявал през целия си живот и още приживе е наричан бащата на Бургас
Всъщност Антон Страшимиров приживе му слага етикета „пословичен скъперник“ заради многобройните откази на молби за дарения – на църквата „Св. св. Кирил и Методий“, на Дружество „Милосърдие“ за сиропиталището в града, а също и на читалището в родното му село. Същите институции са били пребогато надарени след смъртта му чрез легендарното завещание.
Защо е постъпвал така?
Внимателно подреждане на фактите води до мисълта, че той не е търсил признание приживе „тук долу“. Той твърдо е следвал решението си да завещае огромната част от имотите си в полза на Бургас след смъртта си, и очевидно е вярвал, че има кой – „там горе“ да види това. Завещанието е трябвало да отвори вратите на рая.
Независимо как е живял Коджакафалията, всички ще запомнят последния му жест. Такъв човек заслужава паметник, затова наскоро имаше и конкурс за екип, който да реставрира стария. Тук обаче има няколко притеснителни точки.
Митко Иванов разкри, че екипът, спечелил проекта, планира да нареже оригинални парчета от паметника и да ги използва за новия. А също и да изобрази в едър план лицето на Коджакафалията.
„Бащата на Бургас е бил дълбоко религиозен и е известен с това, че не е искал да се показва и да бъде сниман. Изборазяването на лицето му не е според източноправославната традиция, а той е бил дълбоко религиозен човек. Така волята му няма да бъде спазена”, сподели Митко Иванов.
На срещата – разговор присъстваха представители на един от най-старите бургаски родове – Корадови. Стефан Корадов, който навремето бе областен управител на Бургас, както и неговият брат също участваха в дискусията. Срещата уважи и Данка Георгиева – директор на Регионален държавен архив в Бургас.
burgasinfo.com
