Време е да спрем спора за това коя турска партия у нас е по-, по-про Ердоган. Препирните по темата са губене на време. Самите партии – на Касим Дал, Корман Исмаилов, Ахмед Доган и Лютви Местан – никога няма да признаят такова нещо. А опонентите им, каквито и доказателства да показват, все няма да са достатъчни.
Защото у нас вече нищо няма тежест – нито думите, нито фактите. От значение е само умението да се сключват задкулисни сделки.
Без съмнение най-автентичният партиен лидер сред изброените е Касим Дал. Той е част от съпротивителното движение на българските турци още преди 10.11.1989 г. Лежал е по затворите, но не се е отказал от своите идеи. Доган е внедрен човек на Държавна сигурност в това движение – независимо дали доброволно или по принуда. Местан пък е внедрен човек на Доган в ДПС. Корман Исмаилов е „младата гвардия”, образована и обучена в Турция, за да поеме партийните структури, когато му дойде времето. Тези неща се набиват на очи при първо четене на биографиите на тези лидери.
Всички те в отделни периоди са се опиянявали от усещането, че са близки с Тайп Ердоган. Или са страдали от хладното му отношение.
Знаем традициите на турската дипломация, известна със своите постижения от векове. Наясно сме и с ориенталското лицемерие и коварство – не по-малко известно и силно оръжие на Анкара. Посрещането с шербет може да се промени на кинжал в гърба за броени часове… Въпрос на интереси. Турските интереси.
Участието на турски лидери и турската дипломация в изграждането на протурски политически организации е все пак видимата част на многогодишна и добре обмислена стратегия. И имперски амбиции. Но това е рекламната част. Истинските „строители” и вдъхновители на тази стратегия са тайните служби. Там се правят задълбочените анализи, предлагат се решения, проекти и форми на въздействие. В това число и в България.
Случващото се в Турция в последно време, поставя на дневен ред у нас отново тези въпроси. Опитите на Корман Исмаилов по бТВ да неглижира документите, публикувани от Уикилийкс и посочващи, че Народна партия „Свобода и достойнство” е продукт на турската пропагандна машина, само засилват съмненията. Една казармена „мъдрост” гласи: „Колкото повече се дърпаш, толкова повече ти влиза”. Грубичко, но в стилистиката на действията в южната ни съседка…
Въпросът с финансирането винаги е издавал и кукловодите на съответната политическа сила. По традиция партиите у нас си осигуряват пари чрез близки до тях фирми или чрез „чадъри” на сенчестия бизнес. Това е толкова очевидно, че само прокуратурата не го забелазва. Някои от партиите, като ДПС, например, са отдавна добре функциониращи търговски дружества и корпорации. Всеки долар, рубла, лев или лира, дошли отвън, обаче, са добре дошли. Турското разузнаване (МИТ) разполага с такива средства. И ги използва по предназначение.
Турция е една от държавите, в която все още действат отряди от т.нар. проект „Гладио”. Поне така смятат експерти. Това е секретна операция от 50-те години, популярна като „операция под чужд флаг”. Днес вече се пренася в полито на „хибридна война”. Старите методи обаче не са забравени.
“Gladio” (от лат. gladius – меч) или още организация от типа `Stay-Behind` (т.е. действаща зад линиите) е секретна формация на НАТО от времето на Студената война. Тя съществува поне до 1990 г. и се разпростира на територията на цяла Западна Европа, Гърция и Турция. Европейският парламент реши през 1990 г. да разсекрети и разследва дейността на „Гладио”. В резултат се установи, че структурите на организацията са извършвали целенасочени терористични актове на различни места в Европа, включително и в България. Такива са обучението на членове на „Сивите вълци” от нашите служби през 80-те години, което бе повод да ни забъркат в атентата срещу папа Йоан-Павел II.
Съществуването на тази подмолна армия е държано в тайна от населението и парламентите на страните и е известно само на тесен кръг членове на техните правителства. Структурно „Гладио” е разделена на отделни независими една от друга бойни клетки, с цел, при разкриване на една от тях, да не бъде унищожена цялата организация.
По повод Гладио швейцарският експерт Даниел Гансер пише: “Терорът е по-подходящ от всяка друга военна стратегия за манипулиране на населението.”
В списъкът „Made in Gladio” се включват Атентатите от 11 септември 2001г. в Ню Йорк, атентатът от 13 декември 2011 г. в Лиеж Белгия, със 122 ранени и 5 убити. На същата дата е извършен атентат и във Флоренция, военният преврат от 1967 г. в Гърция, опити за покушение срещу френския президент Шарл дьо Гол, Четирите бомбени взрива през декември 1969 г. на пиаца Фонтана в Милано и в Рим, атентатът на Октоберфест в Мюнхен в 1980 г. при който са убити 11 души, Атентатът срещу папа Йоан Павел ІІ на пл. Св. Петър в Рим на 13 май 1981 г и др.
За секретните отряди в Турция се вдига шум и след мистериозна катастрофа на 3 ноември 1996 г. На страничен път, водещ към малкото селце Сусурлук, на стотина километра от Истанбул, черен Мерцедес се забива с висока скорост в трактор. Трима от четиримата пътници в колата загиват на място. Това са командващият на секретните групи „Гладио” Хусеин Кочадаг, обявеният за национално издирване терорист от “Сивите вълци” Абдуллах Чатлъ, осъден за убийство и неговата любовница Ус – бивша кралица на красотата, преквалифицирала се в наемен убиец. Единственият оцелял е депутатът Седат Бучак, който отговаря за финансирането на отрядите за диверсии и “мокри поръчки” от страна на правителството.
УТОЧНЕНИЕ! Загиналият Абдуллах Чатлъ, наемен убиец и част от секретната операция „Гладио”, е посещавал многократно България. Хора от контраразузнаването си спомнят, че навремето са засичани негови срещи с активисти на турското съпротивително движение у нас и впоследствие активисти на ДПС. Тези сведения не са публично достояние и са част от мръсните тайни за партиите у нас.
Покрай скандала медии разкриват, че “сивият вълк” Катли и неговата изгора, са участвали активно и в наркотрафика от Далечния изток през Балканите към Западна Европа. С печалбите са привличани партийни лидери за турската кауза зад граница.
През януари 1998 г. турският премиер Месут Йълмаз се обръща към нацията: “Разкри се ужасно задкулисие. Наказателните диверсионни отряди са създадени и издържани от държавата. Държавата е била в течение на вършеното от тези хора”.
След словото на Йълмаз наказателните отряди са наречени от пресата “турският Фанкенщайн на тайни служби”. Комисията, която разследва скандала разкрива над 3500 престъпления, извършени от най-секретната военизирана органиация в историята на страната.
Секретните агенти в Турция са обучавани да отстраняват вътрешни противници и да подстрекават към безпорядък и насилие. Някои от операциите са насочени към извършване на преврати в определени държави и “износ” на кризи. Спомнете как Ахмед Доган занесе пълен списък на служители и агенти на българското разузнаване зад граница в турското посолство в София. Според експерти по-ярък акт на предателство в новата ни история няма. Не е ясно дали това е било дело на „Гладио” – да кажат службите ни. Сега Доган и ДПС пък минават за „проруска” партия. От протурска през 1992 г в проруска… С какво ли е заслужила доверието на Кремъл днес?…
В доклад на ЦРУ от 2010 г., в частта за България, се съобщават смущаващи неща. Части от този доклад са публикувани в Уикилийкс, а по-късно се потвърждават и от руски разузнавателни източници. Ето какво пишат съюзниците ни в НАТО: „Многочислените мюсюлмански общини в България по същество незаконно избират за главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи. Този човек, обявен от някои за духовен мюсюлмански водач, е следствен за фалшифициране на избора му за главен мюфтия. Той определено е човек, силно свързан с моноетническата партия Движението за права и свободи. Същото движение, поддържано и финансирано от източници зад граница и неясен бизнес, до 2009 г. участва пряко във властта. ДПС затормозява разследването за Хаджи.
Самият Хаджи е наводнил България с проповедници, представляващи ислямски секти от арабския свят и Европа”.
В същият доклад се казва още, че голяма част от ръководителите на местните органи на властта, назначавани от ДПС, са тясно свързани с турските тайни служби. В Турция от няколко години се извършва ислямска реставрация и все по-често се говори за Халифат, който включва и България. В България се заражда много опасна и уродлива форма на турския ислямски национализъм. Най-видим е процесът на асимилация на т.нар. помаци, както и на циганите в различни райони на страната.
Постепенно България се превръща в трамплин по пътя на ислямската турска хегемония в Европа. Чрез различни структури – включително политически – турската държава успява пряко да участва в управлението на България и да се намесва в нейните проблеми.
Вес по-често се фокусираме върху споровете между партиите на Доган, Местан и Дал, пропускайки факта, че в българския парламент присъстват три партии, в които се говори турски и, които се борят за любовта и подкрепата на Анкара. Или на Москва, на Вашингтон – интереса клати феса.
Често ни се обяснява, че е некоректно да се говори за намеса на турските служби във вътрешните ни проблеми. Това е нелепо. Всички тайни служби по света правят това. Такава е работата им. На нашите – също. Дано успяват. Трябва да сме нащрек, когато стане дума за турската МИТ и отрядите „Гладио” в южната ни съседка. В приоритетите на турската МИТ на трето място от шест е: „Подкрепа на турската диаспора в други страни”.
Четвъртият е: „Поддръжка и финансиране на протурски партии и организации зад граница”. Президентът Ердоган има пълен контрол над МИТ. Така че, ако си близък с него и МИТ ти е другарче. И обратно. Абсурдно е самото създаване на партии, които да защитават интересите на турците в България. Българските турци и въобще мюсюлманите са български граждани като всички останали. Конституцията им дава права и задължения.
Те могат да бъдат с леви, десни или някакви други разбирания, но да са протурски настройвани е провокация спрямо гражданското общество. Неосъзнаването на това е неосъзнаване на опасностите пред нацията и държавата.
Затова на някои български анализатори и самовлюбени политици припомням турската поговорка: Качил се глупакът на кон – помислил се за господар. Анадънму?
Огнян Стефанов
