Преди да спечели 1,6 млн. лв. от тотото през 2015 г., Здравко работил като пазач в цеха за мебели на племенника си Антон Маринков. Когото ударил джакпота, получил първоначална сума от 250 000 лв. Тогава племенникът го помолил да му даде назаем 180 000 лв., тъй като заради банков кредит фирмата му била обявена в несъстоятелност и цехът щял да се обяви за продан. Той обаче имал план да го спаси, като на търга се яви дъщеря му и да го закупи на името на нейната фирма и затова им трябвали пари. Тотомилионерът се съгласил и дал 180 000 лв. на племенника си с уговорката, че ще ги върне до 1 година. След като цехът станал собственост на дъщерята му, Маринков предложил на вуйчо си да построят нов цех и къща в имота на стария. Здравко Трайков дал 250 000 лв. за строежа със съзнанието, че имотите са негови, а впоследствие в нетрезво състояние дори подписал пълномощно на племенника си да тегли пари от банката, дал му и дебитната си карта за банкомат. В един момент милионерът си оттеглил пълномощното и прибрал дебитната карта и племенникът му го изгонил от къщата, която построил, съобщава “Струма.бг”.
Здравко Траянов научил, че новата къща и цехът се водят собственост на фирмата на дъщерята на племенника му и че той няма нищо. Започнал да си търси парите, които дал на роднините си, като наел адвокат, който им изпратил нотариална покана да върнат доброволно 180 000 лв. до една седмица. Маринков обещал, че ще върне парите, веднага след като уреди кредит на дъщеря си. Няколко дни по-късно дъщеря му продала фирмените си имоти на друга фирма с две поредни сделки. Имотните врътки са оспорвани пред Окръжен съд – Благоевград от тотомилионера с искане да бъдат обявени за нищожни или поне привидни, тъй като недвижимите имоти били продадени за 30 000 лв., при положение че година преди това са закупени за 180 000 лв.
В хода на делото окръжният съдия Величка Борилова е разпитала свидетели, имащи отношение по случая, и след анализ на доказателствата обявява договорите за покупко-продажбите на имотите – новия цех, машините в работилницата, административна сграда, двуетажния контролно-пропускателен пункт и земята, върху която са построени, за недействителни. Решението подлежи на обжалване пред САС.
