Депутат от Ловеч стана овчар

Да пратиш пари за самолетен билет на овчар, отишъл на гурбет в Чехия, за да се върне във ферма в Ловешко… Звучи куриозно, но е факт. Това се случи на бившия депутат от БСП от областта Димитър Горов, който от две години отглежда овце.

Битието определя съзнанието

“Най-големият яд е с работниците. Много е трудно да намериш подходящи хора, които и да задържиш”, казва той и доказал на свой гръб Карл Маркс във фразата “битието определя съзнанието”, уточнява: “Вече не бих защитавал никога хора, които стоят на борсата или просто висят на социалната система.”

Откакто се е заел с този бизнес, е сменил няколко семейства, които наема да се грижат за животните. Едни от тях открил да играят на ротативките в Ловеч, а често, когато настъпи сезонът да се берат гъби или портокали в Гърция или ягоди някъде другаде, остава без работници, защото заминават на гурбет. “Плащам им колкото е възможно в сектора, защото все пак сметката трябва да ми излезе, но парите са прилични. Разходи нямат – живеят във фермата, не плащат консумативи, дори за телефон”, казва той.

Веднъж му се случило и да освободи работници. Наел хора, които преди това са гледали крави. “Извеждаха животните на паша късно, прибираха ги по-рано, а овцете в горещините не пасат и се връщаха гладни. Това се отразяваше и на агненето”, разказва Горов.

Освен на разбирането му за подкрепата на хората, които са на помощи, персоналното му включване в пренасянето на балите се е отразило и на формата му – разделил се е с трийсет килограма лично тегло в сравнение с прохождането му в голямата политика.

Невероятно е как доскорошният народен представител, който седем години търка банките в сградата на площад “Народно събрание” в столицата, днес говори за обори, наемане на пасища, цени на царевица и количества бали слама и не спи по цели нощи, за да мисли откъде да наеме хора и как да се справи със странни изисквания на бюрокрацията. Като например всяка година да се записват отново един по един номерата от сертификатите на овцете. При стадо от близо 500 животни и само един работник, който може да продиктува числата, защото останалите не ги познават, си е главоболие.

“Сега като се замисля, не знам откъде научих толкова неща за фермата, при положение че нямам никакъв опит. Чета много всякакви материали в интернет, питам и ветеринарите, както и опитните овчари. Вече знам, че са две групи – най-добрите са от Разградско и да си намеря оттам веднъж ми помогна бивш колега от ДПС, а другите са от старите цигански родове, които още по времето на социализма са се занимавали с овцевъдство. И в двата случая отношението към животните е формирано преди 10 ноември, след това няма откъде да се научи.”

“Нямах никакъв опит, освен спомените от времето, когато помагах на баба ми и дядо ми.” Фотограф: Капитал

Пари – стока – трудни пари прим

Другите ядове са свързани с пазара. Породите на овцете му са българските средностаропланиска и реплянска – “планински животни, които могат да живеят в Предбалкана”, и се отглеждат предимно за месо. В България обаче агнешко се яде само около Великден и Гергьовден – “след 24-25 май всичко замира до есента, когато за коч байряма се търсят около шестмесечни животни”. Горов казва, че производството на месо може да се организира и три пъти за две години, т.е. да има три пъти агне например, ако има пазар. В момента текат преговори за износ към Турция, където е най-лесно заради по-малките транспортни разходи и сравнително спокойната геополитическа обстановка в сравнение с Близкия изток. Затова засега бившият депутат продава предимно в България. Догодина мисли да включи и производство на мляко и малко сирене, но за целта трябва да купи овце от друга порода.

“Вълната пък направо я изгорихме тази година. Три лева на овца струва подстригването, а я изкупуват по лев, ако не е изпрана и чиста. Сметката не излиза.” “Бизнес със стадо под сто глави не е бизнес, а лично стопанство”, повтаря няколко пъти Горов и има аргументи – грижата за животните е 365 дни в годината, при по-малко добитък не можеш да си позволиш да наемеш хора, а не наемеш ли хора, си толкова ангажиран в ежедневието, че не можеш например да се занимаваш с кандидатстване по проекти, подаване на документи за субсидия и др. А без тези средства, които са малко, но различни и могат умно да се използват – за поддържане на българската порода (само 10 000 са животните от този генофонд в страната), за грижата за общинските пасища, сметката накрая ще излезе “нула на нула”. Тезата на “Позитано” 20, че “зърнарите” са глезените деца на земеделската политика в България, не започва от Горов, но той я изпитва на гърба си.

Дори при сегашните условия обаче едно семейство би могло да живее прилично с доходите от неговото стадо. Инвестициите според плановете му ще започнат да се изплащат между петата и седмата година. За да купи животните през 2015 г., му помогнали две неща – спестяванията от депутатската заплата и кредит. Първоначално взел 230 овце от познати, към тях оставили и 120 от агнетата, които впоследствие се появили, докупил и още около 130 животни. Целта му е да стигне до около хиляда, не повече.

По-добрият избор

“Предишното ми амплоа много ми помага – знам поне 200 човека, от които мога да купя фураж” , оценява той Дали се е случвало да му предлагат документацията му да мине през точно определени консултанти или да даде нещо в замяна на по-бърза услуга? “Хе-хе, няма как да стане при мен това, защото всички ме познават в Ловешко.” Въпреки това през първата година не взел субсидия, защото била сбъркана една цифра от банковата сметка и парите дошли по-късно. Има и други неочаквани битови препятствия: “Купих камион от един човек, но не го прехвърлихме, а той пък починал. Съпругата му пуснала колата за издирване и в КАТ светна като крадена.” Или: “Сутринта ми се обади един от работниците, че ифата не запалила. Трябва спешно да я ремонтираме, защото прогнозата за времето сега е благоприятна, за да отиде да купи фураж. Фермата не е толкова голяма, че да имам и помещения, в които да съхранявам храна за животните за цялата зима.” Всяка седмица пътува поне по веднъж тези 150 км от София, където живее заради семейството си (има две малки деца, а съпругата му оглавява пресцентъра на БСП), до ловешкото село Пресяка и стои няколко дни там. Има и малко пчелни кошери за наглеждане.

“Знам, че звучи много смешно “депутатът, който стана овчар”, но ако искаш да знаеш защо се захванах с това занимание – то е перспективно, честно и трудно някой може те обвини, че правиш далавера”, казва Димитър Горов.