неделя, ноември 24, 2024

Тревога! Средната температура във Видин, Шумен и Стара Загора се е покачила с над 1 градус за 18 години

Date:

Сподели новината.

Oт началото на века средната температура в единадесет български града се е покачила с над един градус в сравнение със средната температура през целия ХХ век. Става дума за Видин, Плевен, Русе, Шумен, Варна, Стара Загора, Сливен, Бургас, Враца, Хасково, Пловдив и София.

Това показват данните от международно проучване, по което работят осем европейски медии, обединени в Европейската мрежа за журналистика, базирана на данните (EDJN). В рамките на проекта са анализирани историческите температурни записи за 558 европейски, а средната температура за XX век е сравнена с данните от 2000 г. насам.

Резултатите показват, че през XXI всеки по-голям град в Европа е по-топъл в сравнение с XX. В някои градове увеличението на средната температура е с близо с три градуса.

Изследването анализира и историческите метеорологични записи за 15 български града – Видин, Плевен, Русе, Шумен, Варна, Стара Загора, Сливен, Бургас, Враца, Хасково, Пловдив, София, Пазарджик и Благоевград. При първите 11 града затоплянето от началото на века е с над 1 градус. Средно за Европа затоплянето е 1.2 градуса.

Най-бързо “затоплящият” се град е Европа е Кируна, който е намира в северната част на Швеция. Там средните температури от началото на XXI са се повишили с 3.4 градуса в сравнение със средните данни за целия XX век.

Затоплянето – най-видимо в Северна България

В “класирането” видимо се открояват градовете от Северна България. Във Видин, Плевен и Русе температурата се е покачила с по 1.3 градуса, а в Шумен, Варна, Стара Загора и Сливен – с 1.2. Следващата група български населени места, в които температурата се е покачила с 1.1 градуса включва Бургас, Враца, Хасково и Пловдив. Данните показват, че горещите дни (в които средната температура за 24 часа е над 29 градуса) се увеличават и съответно дните, в които средната температура е под 0 градуса – намаляват.

Така например, ако средно през XX век в София е имало 2 горещи дни през годината, то от началото на века те са се увеличили на 2.6. В същото време дните, в които средната температура за 24 часа е била под нулата, са намалели от 47.7 на 41.2 годишно. За сравнение – броят на горещите дни във Видин се е увеличил от 1.6 през XX век на 4.7 от 2000 г. насам.

Фактът, че градове от Северна България са най-засегнати от покачването на температурите, има своето обяснение. Георги Стефанов, мениджър “Климатични промени и Зелена икономика” от WWF, коментира: “България попада основно в умерено-континенталния пояс. Релефът е разнообразен, но е основно планински или полупланински. В планинските и полупланинските райони, заради зеленината и екосистемите, ефектът от затоплянето не се усеща толкова много. В равнинните площи и Северна България, където надморската височина е ниска, е точно обратното”, коментира Георги Стефанов.

Експертът обяснява, че този релеф в комбинацията с липсата на гори и на достатъчно влажни зони провокира по-големи темперaтурни екстремуми. Ефектът от тези фактори е много по-видим в още по-сухи зони, като например в Североизточна България.

Как това ни засяга?

Покачването на температурите не е просто статистика, защото има реален ефект върху здравето, икономиката, инфраструктурата и дори образованието.

Топлинните вълни водят до увеличаване на смъртността. По-топлото време привлича комари и други насекоми, които могат да пренасят заболявания.

Увеличеният брой на по-топли дни покачва разходите за инфраструктура – от по-високите температури асфалтът и релсите се деформират.

Изследване на Graffin Zivin et al. от 2018 г. показва, че когато средната дневна температура се покачи над 22 градуса, когнитивните способности на учениците намаляват. Проблем, който се вижда например при тестовете по математика.

Във Видин дните, в които средната температура е над 22 градуса, са се увеличили близо двойно (от 5.9 през 20 век на 11.1 от началото на века). Ако тези дни са съвпаднали с датите на матурата, то това може да е поставило учениците от Видин в неравностойно положение в сравнение с връстниците им от други градове в страната.

Георги Стефанов от WWF дава още един пример за ефекта от покачването на температурите – изместването на сезона за производство на земеделска продукция: “Вижда се от момента на засяването до прибирането на реколтата. Гроздето вече се бере през август, а не през септември. Лятото вече не се жъне юли, края на юни, а се започва още от края на май.”

В следващата част на изследването може да прочетете какво правят и какво могат да направят българските общини във връзка с тези тенденции.

Сподели статията:

Популярни

Още новини
Related

Страшен скандал гърми в родната армия, хора изхвърчат като ракети

Направени са рокади във възлови дирекции на Министерството на...

Циклонът атакува! Ураган на прохода Петрохан

Студеният циклон връхлетя и България. Кадри на Meteo Balkans показват обилен...

Колапс в парламента

След един час дебати народните представители не успяха да си изберат...

Градусите падат: Дъжд и сняг връхлитат България в тези дни на ноември

В края на ноември и началото на декември ще...