Излизането на Великобритания от Европейския Съюз е на ръба да хвърли Западна Европа в нова финансова криза. През последните две години в богатите европейски държави се усещаше затишие пред буря – като че ли хората отчаяно имаха нужда от нови политически вълнения през седмица, за да им отвлече вниманието от слона в стаята – зараждащата се поредна банкова криза.
В Италия най-голямата банка от поне три години има нужда от 10 милиарда евро капиталова инжекция, но парите така и не се намериха. Държавата периодично спасява третата най-голяма банка, а четири от по-малките финансови институции са пред фалит. Други две търсят 2.5 милиарда евро за увеличаване на капитала си. Парите в италианския спасителен фонд вече са изхарчени, а премиерът Ренци се мъчи да измоли от ЕЦБ и Европейската Комисия схема за стабилизиране на целия банков в сектор в страната си. На всичкото отгоре, Италия е втората най-задлъжняла държава в ЕС и възможностите на Ренци да рекапитализира банковия сектор с държавен дълг са повече от ограничени. Причината за всичко това е проста – италианската банкова система е затънала в близо 400 милиарда евро лоши кредити.
На Албиона също има проблеми. След Brexit-а, акциите на Royal Bank of Scotland потънаха с над 20% само за два дни. Шотландската банка вече беше спасена с над 45 милиарда паунда, но така и не успя да си стъпи на краката. Отделянето на Williams & Glyn от RBS все още не е завършило успешно, главно поради проблеми с IT инфраструктурата. През подобни трудни преструктурирания преминават и гигантите Дойче Банк в Германия и Креди Сюис в Швейцария. Дори вчера се разбра, че по време на британския референдум, Джордж Сорос е продавал акции именно на Дойче Банк.
Макар и формално стабилизирана, ситуацията в Испания и Франция не изглежда цветуща. Испанските банки изпълниха регулаторните изисквания на националната си централна банка и ЕЦБ, но наложените от Франкфурт ниски лихви притискат финансовото им представяне и рентабилност. Не трябва да забравяме, че това най-често са публично-търгувани банки, като стойността на акциите им се поддържа от мотивацията на инвеститорите да печелят от тях. При устойчиво ниска рентабилност, всеки външен шок може да паникьоса инвеститорите и да се започне масово разпродаване на акции – дори и испанските банки да не са директно заплашени от вътрешна криза.
Подобни са и рисковете във Франция, но с леки нюанси. Предимството на френските банки е високото участие в тях на стратегически инвеститори – директни държавни дялове, пенсионни фондове, и т.н. Това са инвеститори, които е по-малко вероятно да се паникьосат от някой външен шок. От друга страна, френските банки са сред най-бавно реформиращите се след кризата от 2008-2009 година и сред поддържащите най-ниски изисквания за капиталова адекватност.
Финансовата система в Западна Европа научи много малко от уроците на предходната финансова криза и взе още по-малко от нужните мерки, за да се предотврати нова такава. Отлагането на неизбежното няма как да продължи още дълго. Затъналите в стотици милиарди евро лоши заеми и реализиращи супер ниска рентабилност западни банки са великани на глинени крака, които могат да се разклатят при всеки непредвиден външен или вътрешен шок. И напускането на Великобритания направи именно това – акциите на повечето се сринаха с между 10% и 20%, като някои правителства вече наляха извънредна ликвидност.
През следващите месеци ще започнат да идват и новините за нови спасителни схеми, рекапитализирания и намеси на Европейската Централна Банка. Данъкоплатците в Западна Европа отново ще платят част от сметката, но по-голямата част от тежестта вероятно този път ще се поеме директно от ЕЦБ. Разбира се, базираната във Франкфурт институция също не е всемогъща – дори печатането на пари си има цена, която се носи от всеки човек и фирма в Еврозоната.
На фона на всичко това, българската банкова система изглежда като странен оазис на стабилност в окото на бурята. Недостатъчното развитие на капиталовия ни пазар и доста консервативната регулация този път са предимства – българските банки не са уязвими на борсови шокове и поддържат необичайно за Европа високо ниво на капиталова адекватност. Колкото и иронично да звучи, този път ще ни се размине – малка България ще гледа отстрани как Западна Европа за пореден път ще се мъчи да приведе банковата си система в ред.
Пък дано не си останем само с гледането, а и да научим нещо. Както са казали древните китайци, най-мъдър е този, който се учи от чуждите грешки.
Георги Русенов
