Населението в Област Шумен е намаляло с почти 15 000 души (т.е. с 12%) в периода 2010-2017 г., а през миналата година са родени едва 1500 деца. Според представителите на местния бизнес, които се срещнаха с изпълнителния председател на БСК – Радосвет Радев, при тези тежки демографски тенденции, без прилагане на политиката на трудова миграция, проблемът с кадрите трудно би могъл да бъде решен.
Ето защо, е необходимо да се въведат по-гъвкави механизми за привличане на работна ръка от страни извън ЕС, с фокус върху българските диаспори (основно Молдова). Освен това, е нужен регламент за наемане на чуждестранни работници за повече от три месеца, посочиха от БСК.
Към едно от най-големите предприятия, „Елит Колекшън Попов и Сие” ООД, например, функционира общежитие за наетите в предприятието чуждестранни работници, а заплатите във фирмата са в рамките на 800-1200 лв., което е над средното ниво на заплащане в региона, както и за сектора като цяло.
Според участниците в разговора, около темата за трудовата миграция се създава излишен обществен драматизъм, при положение, че общо в страната са приети 493 чуждестранни работници, а свободните работни места са над 20 000.
„Ако до 2 години не се реши въпросът с кадрите, бизнесът ще се сгромоляса”, коментира Илия Попов – собственик и управител на „Елит Колекшън Попов и Сие” ООД. Най-голям недостиг има на оператори на машини, но и за останалите категории персонал има сериозно търсене.
„Местният бизнес играе много важна роля за Шумен. През последните години безработицата намаля рязко – от 18 на 3 процента. Реално безработица почти няма, напротив – активно се търсят хора, вкл. по селата. Огромен е проблемът с трайно безработните по селата, които отказват да работят, заради некачествената субсидирана заетост. Ето защо, тази форма на социално подпомагане трябва да се прекрати, за да се освободи трудов ресурс за реалната икономика”, каза кметът на Шумен – Любомир Христов.
По неговите думи, по консумация на промишлена енергия Област Шумен се нарежда веднага след Варна (по данни на Енерго Про), при три пъти по-малко население.
От своя страна, Радосвет Радев, подчерта, че Шумен е едно от най-интересните места у нас за правене на бизнес, което се дължи най-вече на отличното партньорство по линията „Бизнес – Община – Образование”. Според него, този модел трябва да се мултиплицира, защото очевидно е работещ. Доказателство за това са резкият скок на инвестициите, почти нулевата безработица и повишеният стандарт на живот в региона, а Индустриалният парк е като оазис на фона на цялата икономическа действителност у нас.
Индустриалната зона е спасителен пояс за града и привлича все повече инвеститори, създава работни места и дава силен тласък на местната икономика, сподели изпълнителният директор на Индустриален парк Шумен АД – Николай Тончев. До момента 17 големи компании са закупили терени в зоната, като има потенциал за нови инвеститори.
„От една страна, имаме смели предприемачи, от друга – дефицит на работници, а от трета – държава, която не дава възможност на предприемачите сами да си помогнат, като преодолеят недостига на кадри”, заяви изпълнителният председател на БСК.
Мерки за изсветляване на икономиката, спешно довършване на магистрала „Хемус” и изграждане на мост над р. Дунав при Силистра са сред ключовите приоритети пред шуменския бизнес.
Огромен е и проблемът с недостига на студенти за Шуменския университет, въпреки утвърдените му традиции в историята на българското висше образование. За 8 години техният брой е намалял от 8000 на 3500-4000, което води до закриване на специалности (при под 10 студенти в специалност).
Освен поради липса на студенти за определени специалности, проблем е и спирането на държавната поръчка за специалност „Икономика”, при положение че има търсене и желаещи да я изучават, а университетът има 20-годишен опит в тази специалност.
